На 1200 м надморско равнище, близо до асеновградското село Врата, портите на Родопите се разтварят, за да допуснат посетителите до един от най-мистичните храмове на древните траки - този върху скалистото плато Белинташ.
В превод Белинташ означава "Камък на познанието", а според историците на това място преди 7000 години е било изградено светилище на бог Сабазий, покровителстел на живата природа, продължението на рода и човешкото здраве.
Това фригийско-тракийско божество, даряващо безсмъртие и благоденствие, в по-късни дни е елинизирано и продължава съществуването си като Дионис - богът на възраждащата се природа, виното и веселието.
С оглед на всичко, за което се грижи този бог, никак не е чудно, че мистериите, посветени нему, са свързани с нощни къпания. Те символизират пречистването и прераждането, като се отличават със силно разкрепостен характер. Ето защо повърхността на платото е осеяна с култови ями и кладенци, използвани при провеждането на мистичните ритуали.
Някога около сабазиевото светилище е бил изграден и каменен зид, но впоследствие по неизяснени причини той е разрушен и днес отломки от него могат да бъдат видени единствено в подножието на скалата. Предполага се, че градежът е служил като защитна стена или просто е очертавал границите на храма.
Автори на това древно съоръжение са траките от племето Беси, а създаденото от тях през 3-тото и 4-тото хилядолетие преди Новата ера се превръща в едно от най-популярните светилища на Древността в региона. На това място са се стичали поклонници от цялата околност. Жреците, служели тук, се ползвали с изключителен авторитет, тъй като освен като храм, мястото се е използвало и като астрономическа обсерватория и център на познанието.
Днес Белинташ е място, обвито в мистерии и тайни.
Съществуващите легенди обвързват светилището ту с непозната извънземна цивилизация, чиито космически кораби използвали скалната площадка като писта, ту с Ной, който открил в тукашните скали пристан по време на съзидателното му презпотопно плаване.
Изплуват и по-комерсиални версии, от които по класическия сценарий ни гледа смиреният образ на Ванга, зад който стои обещанието за голяма, все още неразкрита тайна. Говори се, че дори Александър Македонски бил зазидал златна колесница в мистериозна пещера някъде наблизо.
Тези легенди, заедно с намерените от археолозите находки, превръщат Белинташ в притегателен център за иманяри и почитатели на езотеричното. Ямите, издълбани от иманярските кирки, не са рядкост, а ежедневно върху скалното плато можете да срещнете хора, които медитират и черпят енергия от скалите.
Извън всякакъв контекст обаче, Белинташ представлява едно приятно местенце в предните дялове на Родопите, подходящо за съботно-неделни съприкосновения с природата.
До него се стига с автомобил, като от шосето между Асеновград и Кърджали при село Червен се отклоните по пътя за Горнослав и Орешец. Малко след като подминете село Врата, пътят става черен, но е проходим и с обикновена кола. В един момент ще достигнете импровизиран паркинг, откъдето започва пешеходният участък.
По туристическата пътека до самото светилище се стига за около 30 минути, а пътят ви минава покрай новопостроен православен храм, чиито бели стени му придават екзотичен средиземноморски оттенък.
По-нататък започва плавно изкачване, което през прохладна борова гора ще ви изведе до връхната точка на платото.
В самата гора се намира и интересно вековно дърво. Разкривените му клони са окичени с мартеници, а в корените туристите са оставили монети за здраве. Ако сте почитатели на интимните отношения с природата, можете да прегърнете този дървесен ветеран, тъй като се смита, че той също е изпълнен с позитивна енергия.
В един момент борчетата пред вас постепенно ще се разтворят, за да ви представят звездата на местността - светилището.
Ако сте извадили късмет и сте попаднали тук в ненатоварен ден, ще имате няколко минути, за да усетите величествената тишина на сакралната местност и да се потопите в опияняващата ѝ атмосфера. Казвам минути, защото тук обикновено гъмжи от хора и паузите между глъчката на различните групи са изключително редки.
Що се отнася до гледката - както винаги Родопите са се постарали да се представят добре пред гостите си и от върха на скалното плато се открива 360-градусова панорама към околните хълмове, изпъстрени с мъничките къщички на селцата, необятни гори и причудливи скални образувания.
Попаднали сте на едно място, в което природа и история се обединяват в невероятното преживяване, наречено Белинташ.
