Етиен Капу е един от водещите футболисти на отбора на Виляреал, който не спира да прави чудеса през този сезон. 33-годишният полузащитник е в Топ 5 на играчите на своята позиция с най-много изиграни минути както в Ла Лига, така и в Шампионската лига. Французинът изпъква на терена с интелигентността си, с увереността си в единоборствата и с това, че е много труден за преодоляване в ситуации един на един.
Капу си пасна като липсващо парче от пъзел на мястото си във Виляреал и в последните години на кариерата си се връща към най-добрите си дни, помагайки на "жълтата подводница" да спечели трофея в Лига Европа през миналия сезон и да достигне до полуфиналите в Лигата на богатите през този.
Най-изненадващото за него обаче не се случва на терена, а извън него. В свободното си време Капу не гледа мачове. Никакви, нито един. За сметка на това е фен на баскетбола и с кеф следи двубоите от НБА.
"Като дете не съм бил фен на никой отбор - споделя французинът. - Не съм гледал футбол и сега продължавам да не гледам - нито един мач в годината. Нямам идея срещу кого ще играя, докато треньорите не ми разкажат за съперника и не ми покажат селектираните видеа. За мен това е достатъчно.
Ако започна да гледам мачове и по телевизията, така целият ми живот ще се върти около футбола. Аз не искам това, искам да мога да се прибера вкъщи и на спокойствие да обърна внимание на семейството си. Обичам да играя с децата и да гледаме анимации. Избирам да прекарам свободното си време с хора, които ги е грижа за мен. Защото нека не забравяме, че веднъж приключиш ли с футбола, спираш да бъдеш известен; хората спират да ти обръщат внимание."
Въпреки че не гледа футбол по телевизията, французинът обича великата игра, просто не иска целият му свят да бъде концентриран върху нея. Заедно с футбола, другата му голяма страст е НБА и отборът на Чикаго Булс.
"Гледам абсолютно всички плейофи и се опитвам да ходя на живо на поне един мач на сезон. Радвам се, че тази година Булс отново показват класа. Ако говорим индивидуално, винаги подкрепям ЛеБрон.
До 13-годишна възраст играех баскетбол, но тогава дойде време да направя избора между баскетбола и футбола. Избрах футбола, защото тогава баща ми отсече: "Ние сме футболно семейство!"
***
"Съотборниците ми често ми се подиграват, когато кажа, че знам за кой футболист си говорят", казва Капу. Оказва се, че французинът познава малко по-задълбочено само двама играчи.
Единият е Серхио Бускетс. "Той играе на моята позиция и затова. Други не знам", обяснява Капу.
Вторият е Еден Азар. "Нямаше спиране, докато играеше в Челси. Сякаш ходеше по вода. Беше много умен. Давах всичко от себе си, когато играех срещу него, но той винаги успяваше да ме преодолее. Радвам се, че не игра за Челси на финала за Суперкупата на Европа."
И когато казваме, че Капу не лъже за гледането на футбол, ето още един интересен факт: французинът не знае нищичко за старши-треньора Унай Емери, когато преминава във Виляреал. Въпреки че испанецът работи в Арсенал, докато Капу още носи екипа на Уотфорд и двамата са се срещали във Висшата лига.
Ако не гледа футбол, как си избира отборите Капу? С две думи - на случаен принцип.
Избира Тулуза заради времето. "Когато играеш в младежкия отбор на Анже, ми предлагаха трансфер в Лил, Бордо и Оксер. Но аз избрах Тулуза заради три причини: хареса ми инфраструктурата в клубната база, бях приятно изненадан от гостоприемството и доброто отношение към мен, но най-вече, защото времето там беше най-хубаво."
Когато е на 17, Капу влиза в мъжкия отбор на Тулуза, за който изиграва пет пълни сезона. През лятото на 2013-а идва офертата от Тотнъм. Там историята също е интересна - основната причина, поради която избира "шпорите", е финансова, но сблъсъкът му с футбола на Острова е челен.
"Мислех си, че футболът в Англия е подобен на този във Франция, но се оказа, че там трябва да тренираш много по-усилено и да си даваш много повече зор в тренировките. Но имах възможността да се уча от най-добрите футболисти в Тотнъм. Контузиите и треньорите, които не ми даваха достатъчно шанс, повлияха на престоя ми там."
Капу е изключително щастлив по време на престоя си в Тотнъм. Бързо се сприятелява с Кайл Уокър, Дани Роуз и Аарън Ленън, благодарение на което бързо научава английския език, както и някои специфични черти на нощния живот.
Получаваше шанс за изява известно време, но след пристигането на Тим Шерууд бе закотвен на пейката. Така дойде и трансферът му в Уотфорд. Французинът избира "пчеличките" с една-единствена цел - да остане в Англия.
"Този отбор ми даде шанс да остана в Англия, въпреки че не се представях добре в Тотнъм. Там имаше доста луди моменти: Чемпиъншип, постоянно текучество на треньори, но с всички тях съм имал добри взаимоотношения. В Уотфорд се чувствах свободен да се наслаждавам на футбола. Това няма цена."
След пет сезона във Висшата лига клубът изпадна отново във второто ниво, където Капу игра половин сезон, преди да премине във Виляреал. Там се озовава по случайност.
"Висенте Ибора от Виляреал се беше контузил в средата на декември 2020-а и щеше да отсъства за осем месеца. Точно преди отварянето на трансферния прозорец агентът ми ми се обади и ми каза, че от Виляреал искат аз да запълня дупката в състава.
Идеята ми хареса. Знаех, че Виляреал е стабилен отбор и винаги близо до върха в Ла Лига. Не знаех къде точно се намира градът и знаех само Франсис Куклен в целия отбор, защото бях играл срещу него във Висшата лига.
Съпругата ми беше малко изненада, защото децата тъкмо бяха започнали гимназия в Англия, но все пак всички ме подкрепиха."
Само няколко месеца след трансфера си във Виляреал Капу спечели и първия си трофей - Лига Европа, след победа над Манчестър Юнайтед на финала. Тогава французинът бе избран и за играч на мача. Сега на пътя на "жълтата подводница" стои друг английски клуб.
Първият полуфинал срещу Ливърпул е на "Анфийлд", а реваншът в Испания - седмица по-късно. Въпреки че не гледа футбол, няма да е лошо французинът да си върне мачовете срещу "червените", които е играл във Висшата лига, за да се подготви.
