Парламентът прие на първо четене Законопректа за предучилищното и училищното образование, предложен от ГЕРБ. По време на заседанието Народното събрание обсъди два законопроекта - този на ГЕРБ и този на БСП - Закон за народната просвета, който предизвика ожесточен дебат дори само заради думата "просвета" в името си.
Законопроектът на ГЕРБ е приет от управляващата четворна коалиция от водещата комисия по образование, докато този на БСП е отхвърлен. В пленарна зала законопроектът беше подкрепен от всички парламентарни групи, с изключение на БСП и „Атака", които гласуваха „против", а ДПС се въздържаха.
В дебатите по двата законопроекта участваха представители на всички парламентарни групи, като най-много разногласия предизвика предвиденото в законопроекта на ГЕРБ финансиране от страна на държавата на частни училища и детски градини. Най-активните в критиките към този текст от закона бяха от БСП, но резерви изказаха също и представителите на АБВ и Патриотичния фронт, които обаче подкрепиха законопроекта на първо четене.
Освен държавна субсидия и за частните училища и детски градини, законопроектът предвижда още гимназиалния курс да бъде разделен на две части - от 8-ми до 10-ти клас и от 11-ти до 12-ти. Учениците ще имат външно оценяване три пъти - в 4-ти клас, в 7-ми клас и в 10-ти клас. В законопроекта се предвижда и въвеждане на дуалния модел на обучение - учениците от 9 до 12 клас да имат възможност да осъществяват професионално обучение.
Учениците от първи до трети клас ще получават само качествени оценки, а тези със специални образователни потребности - оценки „постига изискванията", „справя се" и „среща затруднения".
Министърът на образованието Тодор Танев посочи, че не само той като човек застава зад Законопроекта за предучилищното и училищното образование, но и Министерството на образованието и науката.
„Принципите, които сега са залегнали в него са същите, които са необорими - демократизация и равенството между учениците", каза той, цитиран от "Фокус". Относно държавните пари в частните училища Танев каза, че ще трябва да мине време, докато политическата култура в България престане да разделя публичния и частния сектор по начина, по които го прави сега. „Нека да видим къде двата сектора се засичат това да е в качеството на образованието. Държавата е в дълг да подкрепи част от тези ангажименти от частната сфера", каза той.
