Котките имат някои странни и зловещи навици: да се навират в безкрайно клаустрофобични кутии, да заемат пози като на болни от кататония в ступор и... да се взират в стената със странен поглед, навяващ и най-скептичния стопанин на мисълта, че там някъде има призрак.
Какво, по дяволите? Нима отглеждаме черния котарак на Едгар Алън По?
Всъщност, има няколко причини котката ви да се взира натрапливо в стената.
Тя вижда нещо
Не Дама Пика, а нещо реално. Котките имат завидно зрение. Те нямат толкова пръчици в очите, колкото нас, но имат много колбички и могат да виждат много цветове. Освен това, виждат перфектно в тъмнината и имат по-широко периферно зрение. Така че е напълно възможно котката ви да наблюдава някаква буболечка или сянка, която е доста далеч от сляпото петно на стената.
Освен това, котките имат епизодична памет: това е специфичен вид дългосрочна памет, която позволява на котките да запомнят определени събития, преживявания и ситуации. Това значи, че мацоранката ви може да си спомня, че на тази стена преди време е имало слънчево зайче и сега да го чака да се появи отново.
Тя чува нещо
Котките чуват много повече от вас. Всъщност, те улавят честоти, за които повечето животни могат само да си мечтаят. Сградите не само слягат с времето, в тях има тръби, въздуховоди, всякакви неща, които вие не може да чуете, но котката може. Тя е в състояние да дочува теч по някоя водосточна тръба или минаването на въздух.
Домовете ни понякога са посещавани и от други, нежелани животни. Котката може да зяпа стената, ако чува мишка от другата ѝ страна или бръмченето на насекоми. С гипсокартоновите стени пък почти със сигурност котката ви чува всичко, което правят съседите ви.
Кога трябва да се притеснявате?
Понякога, в редки случаи, взирането в стената може да е индикация за здравословен проблем.
Някои възрастни котки могат да развият т.нар. котешка когнитивна дисфункция, наречена още "котешка деменция": тя значително се различава от деменцията и сенилността при хората. Котките с деменция могат да мяукат пронизително през нощта или да се взират в стената объркани.
Синдром на хиперестезия е друг проблем, към който зяпането на стената може да ви насочи, особено ако е придружено с агресия към собствената опашка и прекалена чувствителност към докосване.
Това заболяване при котките е описано в последните години и е по-скоро рядка диагноза. Котките с хиперестезия могат да преминават от агресивно, превъзбудено поведение до потиснато депресивно стоене на едно място и гледане в една точка: нещо като биполярното афективно разстройство при хората.
Ако забележите подобно поведение при котката си, заснемете я на видео с телефона си и покажете видеото на ветеринарния лекар. Така ще може да го ориентирате, ако въобще има за какво да се притеснявате.
Но спокойно! Взирането в "невидими" неща по стената обикновено не е признак за нещо обезпокоително, а е просто един от странните навици на вашето странно животно, което, както знаят всички котешки стопани, си пада малко извънземно.
