Време е за основите

Антикризисна политика България си няма. "Антикризисните" мерки на правителството от пролетта на 2010 г. с основание бяха бламирани и още няма работеща стратегия как бизнесът и населението в България да бъдат предпазени от вълните след първата за родната икономика истинска капиталистическа финансово-икономическа криза.

Залогът, че сме малки и оставаме встрани може и да проработи; пораженията за България могат да се окажат по-малки отколкото да речем за Дания - предвид ниската база и изостаналост ще се отървем с по-малка нетна загуба на просперитет.

Но бетонирането на догонващия ни статус не вещае нищо добро не само за бизнеса и населението, а и за глобалния статус на нацията, за бъдещите десетилетия на държавата.

Сега е времето да се положат основите на дългосрочното икономическо развитие на България, като новата антикризисна стратегия трябва да се ориентира към решаване на едновременно няколко кризи: енергийна, демографска и трудова, социална, екологична, икономическа - а може би дори и кризата на националния морал.

Стратегията, с която българското правителство трябва да се опита да вдигне богатството на нацията, бързо трябва да се осмисли и да си осигури подкрепа в парламента, местната власт и сред данъкоплатците. Тя включва четири елемента.

А) Образование. Ние не сме сигурни, че нещата, които днес научават учениците и студентите, ще им бъдат изобщо от някаква полза в следващото десетилетие. Затова е време за съставяне на нови образователни програми в рамките на нова обща българска образователна стратегия.

Работеща такава няма - наложителна е концептуална реформа с нови Закони за средното и висшето образование. За целта вероятно ще са необходими и промени във Върховния закон.

Защото, според мен без да се нарушава социалния договор, е благотворно родителите да заплащат част от образователната услуга на децата си, с предоставяне на безплатно средно образование само при определени условия. Българската образователна стратегия се нуждае от широко и сериозно обществено обсъждане.

В новите образователни закони трябва да се изравнят статусите на държавни и частни институции. В тази връзка е нужна и Независима акредитационна комисия, която да определя рейтинг на учебните заведения вкл. гимназии, както и да присъжда научните звания и титли.

Образователните акценти в средните класове следва да се формулират прецизно: езикова и чуждоезикова подготовка, приложна математика, предприемачество, здраве и екология, етика (възпитание), национално - историческо образование. Лично според мен акредитацията на българските вузове и академии трябва да следва плана „по-малко, но по-добро".

Б) Включване на българската икономика към глобалните финансови пазари. Не ви ли се струва, че нашите мании за "приемане" са твърде провинциални? В рамките на този парламент трябва да се разработи и приеме петгодишен план за глобална финансова интеграция на България.

Високото проникване на мобилните телефони и широколентовия Интернет говори, че страната има технологична подготвеност за повишаване на добавената стойност във всекидневните финансови транзакции.

Държавата първо трябва да стегне своята фондова борса. Продажбата на чужд инвеститор не изглежда оправдана заветна цел за институцията на улица "Три уши". По-добре е да се повиши ликвидността на БФБ чрез нови финансови продукти, например целеви облигации на местните правителства, както и чрез превръщане на широките кръгове от населението в инвеститори.

Относно новите борсови продукти, нужни са иновации със среден размер - като подкрепени или лицензирани от държавата борсово търгувани фондове за инвестиции в зърно, метали, горива. Следва да се разшири и вторичният пазар на държавни ценни книжа, като според мен мястото за това също е БФБ.

Останалите в държавния сектор предприятия са толкова разпокъсани, а политическата подкрепа за активно държавно икономическо участие толкова ниска, че според мен вече е уместно да се върви към приватизация докрай.

Приватизация от нов вид: населението да получи дял от раздържавяваните дружества, като отправя по Интернет или чрез Български пощи конкуриращи се поръчки за придобиване на акции. Ето това можем да наречем публично предлагане на акциите, които ще се котират на БФБ.

Оставам с впечатлението, че идеята за демократична борсова реорганизация като цяло се посреща с неприязън. Но финансовият и социален потенциал на този ход се вижда с просто око.

Казано с леко преувеличение, всеки пенсионер заслужава достъп до фондовата борса, където да купува и продава ценните книги, част от пенсионния си пакет. Уместно е да се учреди и Доверителен фонд за управление на активи на БФБ  за онези, които мислят, че не могат да се справят сами. Не е ли редно България да има активен публичен пенсионен фонд?

На новата БФБ освен държавни и общински облигации и дялове в стокови фондове ще се търгуват акции на железниците, на новосформирания оръжеен холдинг, на пристанищата, на горските предприятия, на Българския енергиен холдинг, на новия български атомен холдинг с АЕЦ Козлодуй, на Български пощи. Защо не и на ипотечната национална агенция?

Още по-широко разпределение на капитал сред населението, в добавка към стимул за земеделието и животновъдството, ще се постигне с трансформацията на стоковите тържища в проактивна аграрна борса с амбиции за регионално лидерство в търговията с фючърси и опции.

В крайна сметка всички финансови иновации ще убедят хората да не си паркират парите в банките, а да ги инвестират. Ще се прекъсне сегашният порочен цикъл: скъпи депозити, още по-скъпи лихви по кредити, невъзможност на новия бизнес да генерира такава доходност, че да оправдае наказващите банкови кредити. И се връщаме към първата точка от антикризисния план: България се нуждае от финансово образование.

В) Третата част от антикризисната стратегия е гарантиране на условия, при които бизнесът да получи кредитиране при по-ниски лихви. Каква е нормалната доходност на един успешен бизнес проект? В условията на глобална конкуренция, често 8 - 9 % ROI (възвращаемост на инвестициите) трябва да се разглежда като победа. Но с 9 - 11% цена на кредита за стартиращия бизнес, банките автоматично свиват икономическата активност в страната, като отказват перспективни проекти и с това намаляват потенциалния БВП.

След регулативно подсещане от страна на държавата, банките следва да се насочат към същинската си дейност - да кредитират. Подсещане включително и с държавна банка: икономиката има нужда от насърчителна банка за малкия и среден бизнес, от Българска банка за развитие - каквато, ще признаете, в момента у нас не работи. Държавата следва да започне да осигурява достатъчно финансиране за малкия и среден бизнес по лихви, не надхвърлящи дългосрочния лихвен процент по ДЦК.

И когато усилието по понижаване цената на бизнес кредита бъде придружено от мащабна реформа и подмладяване в администрацията на държавата, има изгледи да забогатеем.

Г) Инвестиционни приоритети: България трябва да изработи и следва цялостна стратегия за зелена икономика. В нея ще се интегрират индивидуалните стратегии за развитие на селското и горското стопанство, енергетиката, туризма. Фармацията, която е един от перспективните отрасли също и според МИЕТ, следва да заздрави научната и кадровата си база с бизнес - ВУЗ проекти в сферата на химията и ботаниката.

Във всеки отрасъл целта на развитието трябва да е изграждане на затворени цикли, увеличаващи добавената стойност по веригата от ресурс до потребителски продукт и отпадъци. Тези затворени цикли, под формата на географски и технологично интегрирани клъстери, ще получат статус на национални свръхиндустрии. Втората стъпка, която трябва да се предвиди в отрасловите стратегии още сега, е задействане на икономическата дипломация за  международно сътрудничество по затваряне на производствените вериги.

База на зелената икономика е аграрният сектор, който има потенциал да удвои или утрои дела си в българския БВП. Реформираната Селскостопанска академия ще предложи изпреварваща стратегия за промените в климата и водите, с нови сортове и култури, планове за изоставащи с десетилетия задачи като напояване, застраховки на фермерите, трудови ресурси по селата. Ще се осъществи мащабна комасация на земите. Арендаторите ще започнат да плащат данъци. Ще заработи национална програма за маркетинг на биопродукти.  

Стратегията за туризма според мен е да се насърчава рехабилитационен и рекреационен туризъм. Разходите за енергийни мегапроекти следва да се насочат към изграждане на децентрализирана мрежова енергийна система и интелигентни градове.

Инвестициите в нови енергийни мощности трябва задължително да се дублират с инвестиции в енергийна ефективност, за което енергетиците и индустриалците ще могат да ползват достъпния кредит. Българските предприятия трябва да се борят за сертификати "Зелена България", които ще използват в глобалната конкуренция. Нужна ни е и държавна агенция или дори министерство по оползотворяване на отпадъците.

Добрите антикризисни мерки разкриват ценността си тъкмо когато кризата отшуми. Дори България - каквото и да бълват родните нихилисти - не може да си лежи постоянно в криза, тъй като природата на стопанството следва циклични закони. Но "реалната политика" в български условия поддържа едно стресирано, движещо се по инерция общество и стопанство.

Щрихираните по-горе идеи са само намек за всички онези добри нови неща, които могат да се осъществят в България. Не без успех те са прилагани тук - там по света, но когато ги въвеждаме точно ние, "реалната политика" в България ги затлачва и проваля, като се оправдава с „хората".

Затова най-първата крачка към националния просперитет е да поставим здрава канара, а не кал за наш политически фундамент. Говоря първо за хората.

#7 янаки 20.09.2011 в 07:18:47

Според мене, прекалено сте критични в оценките си за тази статия. Проблемът, който се разисква е прекалено комплициран, та един човек, колкото и да е ерудиран, да може да го обхване, да подготви и представи окончателни решения за всичките му аспекти. Така че не бива да я „разгромяваме” даже и идеите в нея за промяна да ни изглеждат, а и наистина да са, неприложими или погрешни. За мене най-важното в статията е, че се прави анализ на съществуващото катастрофално състояние, в което се намира, и държавата ни като институция, и обществото. От там трябва да се почне. От анализ в който трябва да се отдели това, което се е доказало като полезно във времето, от това, което паразитира върху него, задушава го, като едновременно с това разхищава народни средства и енергия. Да се моделира, в това отношение могат да се разработят програми, как би работила всяка система по отделно и във взаимодействие с останалите, ако се променят или премахнат някой елементи от нея. Като пример ще дам една институция, която също е част от нашата държава – Българската Православна Църква. Какво би станало, ако една сутрин осъмнем без свещенослужителите и служителите й? От Светия Синод до продавачките на свещи. Да речем, отидат за три месеца на поклонение в Йерусалим. Как ще се почувства това? Като катастрофа?. Питомците на колко сиропиталища и старопиталища ще останат без подкрепа? Колко хора, преживяващи духовна криза, ще останат без своите духовни наставници? Ще спре ли животът, или много слабо ще се почувства, или почти никой няма изобщо да разбере? Така трябва, според мене да се походи към всички институции, но да се тръгне към промени едва след като в най-дребните подробности се разбере как те ще се отразят, и върху институцията, и върху цялото.

#8 MacAllister 23.09.2011 в 14:06:25

Чета и виждам, че все още живеете и мислите в калъпите на последните десетилетия, само дето се опитвате да прегърнете "западните" калъпи - ключова дума опитвате, втора ключова дума, но по-важна "калъпи". Основна причина за кризата на западната култура, към която и ние принадлежим (нищо, че сме източните й издънки) е вече приеманото за даденост разбиране, че живота, икономиката, културата и въобще човечкия "реалм" (извинете не виждам по-точна дума) трябва да се контролират отгоре, да бъдат подлагани на политика и планиране откъм централни органи, трябва да бъдат окачаствявани и атестирани от също такива органи. Т.е. ключовата дума отново - "калъпи" и оценка доколко нещо пасва на тях. Разбира се, че в коментар пък и в статия човек не може да бъде изчерпателен, всеки се сеща какво не казва пишещия и понякога греши, но мисля, че не греша, ако каже, че без един всички страдате от синдрома на търсене на дефинитивност. Хора които практикуват естествени науки или нещо сродно цял живот от естествен нагон към това, развиват особена критичност към дефинитивността и обличат мисленето си в усет, интуиция и умения, да оценяват условията на проблемите, за които мислят. Без някакви такива умения предложенията, които излизат в коментари и статии приличат на детската ми изцепка в първи клас "ами защо не сложат електронен мозък за първи секретар на БКП?". Наистина го казах и баба ми и дядо ми ходиха да отговарят на тъпи въпроси, кой какво ме бил учил. Думата ми е обаче, за смислеността на идеи лишени от основа и сериозно осмисляне в обстановката, в която се предполага да се приложат. Нима мислите, че електронните учебници ще решат нещо? Аз се занимавам с компютри от 3 десетилетия, шантав съм и затуй заниманията ми варират от приложно и системно програмиране до научни изследвания, като поне половината неща, които правя не са по нечия поръчка. Това не е аргумент, но все пак приемете, че имам някакъв опит и въпреки, че за мен компютъра е част от мен самия не съм съгласен с виждането как нещо, което не разбирате ще реши проблеми, които също не разбирате. Основното, което липсва на българина е вярата в себе си и по-точно в способностите си. Има и такива хора, аз съм имал късмета да израстна сред и с такива люде и когато започнах да общувам с други среди бях шокиран от липсата, на клаквито и да било допирни точки между нас. Тогава бях все още наивен и обичах да си въобразявам, че мога да променя нещо, но отдавна съм се лишил от илюзиите си и виждам, че свободата и успешното развитие (такова дето е полезно за цялото, а не "аз печеля всички губят") е невъзможно като трайна тенденция за индивиди, които търсят покой и са готови да "прегърнат" решения, заради тяхната обозримост и привидна логичност, като използват това като емоционален балансьор, който да им позволи да не се тормозят от подробности повече. Ето това е разликата между хората научени да мислят и хората научени да изглеждат интелигентно в човешко общество. Вторите приемат емоциите и чувствата за основен фактор, докато за първите това са средства, но не и цел. Казвал съм го много пъти. може би звучи обидно, но като давате идеи давате ли си сметка колко брутално наивни са те? Отново и отново ще повтарям, че капацитета на културата, в която живеем е на границата на изчерпване. Калъпите и възгледите имат само една роля - да създават индивиди, които да ги приемат за по-реални от реалността и по този начин да не се делят от цялото. В древността хората не са разполагали с редица средства за такова единение на душите, но днес всичко се развива около 3 пъти по-бързо погледнато върху послените 2 века и дявол знае колко по-бързо, ако някак се изхитрим да оценим само последните няколко десетилетия. Икономика качена над индивидуалните основни нужди очевидно има ефекти, които са неприсъщи на времената на пролетарияти и капиталисти. Такива няма, днешните "изедници" далеч не са могули, нито пък класата на ощетените е само с риза на гърба. Законите на търсенето и предлагането се оказват следствия, а не причини и вие говорите за борси, мениджъри и прочие. Задайте си въпроси какво са тия неща и кой ще прилага промените, как ще мисли и в крайна сметка какво се и ще се крие под имената на нещата, които уж ще решат проблемите ни и ще видите, че говорите абсолютни глупости. Не се обиждайте, според мен няма тъпи хора, има ненаучени да обичат ума си, не искам да ви обидя, искам да ви накарам да потърсите промените в себе си като първа стъпка към промяна на действителността.

Новините

Най-четените