Ходила съм в Лувъра, в Националната галерия в Лондон, в музея "Орсе", в музея на Пикасо, в музея "Тейт", но единственото изкуството, което така и не разбрах, е това на Столична община по Коледа.
Изморих се да се чувствам естетически и изкуствоведски неграмотна, за да оценя високите достойнства на арт украсата в София. Изобщо не ми е приятно да влизам в образа на каканижещата критики свекърва всеки път, щом празничните светлинки грейнат.
Но и тази година няма почивка.
Съставът на Столична община се смени, а новите му членове гърмят идеи като фойерверки.
За нула време украсиха София със "златната арка" пред храм-паметника "Александър Невски", бъчви само на метри от Паметника на незнайния воин и реещите се в небето костенурка и медузи на "Малките петте кьошета".
Ако живеете в София повече от три години, гъстотата на празничните декорации вероятно ще ви стъписа, защото в предишните години инициативите бяха далеч по-рехави: тук-там някое еленче, елхичка, светещи гирлянди отпреди 20 години и толкоз.
Свежият порив на вдъхновение обаче щеше да е още по-прекрасен, ако преобразяването на градската среда вървеше в синхрон с масовия естетически вкус. Този на хората, за които се хвърля целият труд и младежки ентусиазъм.
Само че той не е. Поне ако се съди по количеството негативни публикации в социалните мрежи.
След откриването на украсата преобладава срамът, както при хората, станали свидетели на артистичните чудеса, така и при създателите им.
От "Колективът", които стоят зад свалената на бърза ръка "златна арка", се оправдаха с пост във Facebook, че инсталацията им е поставена едва ли не на юруш.
Цялото изпълнение на проекта, описано от екипа, прилича на сюжет за някаква абсурдна трагикомедия.
От "Колективът" казват, че от Общината се свързвали с тях с предложението за две седмици да материализират инсталация пред изчистения от коли "Александър Невски".
И макар че времето е било кратко, групата урбанисти и артисти са се "борели" да го изпълнят в срок. Защо просто не са казали на хората от общината, че това, което се иска от тях, и Донатело няма да смогне да го направи, е страшно интересен въпрос.
Още по-интересното обаче е, че от самата организация си признават, че червеното килимче под арката и за самите тях е било "мистерия" и "изненада". Означава ли това, че никой от екипа не е присъствал на място, за да наблюдава поставянето на арката, а са разбрали от социалните мрежи за нелепицата?
Почакайте обаче да чуете най-голямата смешка. Проектът за арката, който "Колективът" са предали на Столична община, е бил с различни размери от инсталацията, която всички видяхме.
Общинарите сами са я прекроили все едно кастрят селския плет, щом са разбрали, че поставянето ѝ излиза от рамката на гласувания бюджет.
На това му се казва светкавична, креативна и предприемчива мисъл, която всеки млад ерген в Студентски град ще оцени високо, но не и естетическите закони.
Пустото му изкуство държи на вниманието към детайла, на контекста, на хармонията с останалата част от градската обстановка... Не на това с каква скорост си избълвал един кашон с идеи и какво количество от тях си осъществил, щом те са празни откъм смисъл.
Точното време за представянето на арт произведението също е от ключова важност, за да може посланието от творбата да попие в главите на хората, а не да ги дразни.
Висящият морски парк в пространството над "Малките петте кьошета" определено е изпълнен със съдържание за бъдещето на планетата и опазването на животинските видове, но да го откриеш седмица преди Рождество Христово е безсмислица по всички критерии.
Най-очевидният от които е - какво, за Бога, е общото между костенурките и коледните празници?
Ако от Столична община продължават да експериментират върху градската среда с такъв размах, ще се наложи скоро да отворят звено, което да интерпретира скрития замисъл зад творбите на автора.
След като и аз, след десетилетия на обиколки по големите музеи, изпитвам критическа немощ и трудно мога да си обясня защо преди Коледа вместо Витлеемската звезда над главата ми свети костенурка.