Майка ми не харесва Netflix. Не самата стрийминг платформа, а по-скоро съдържанието, което тя предлага като собствено производство.
Всичко започна, след като ѝ направих профил в моя акаунт, за да може да си гледа разни неща, да си помага с ученето на английски език и като цяло да се забавлява.
Когато обаче наскоро ѝ отидох на гости и вечерта седнахме за старата ни традиция да гледаме някой филм заедно, тя изрази доста сериозното си недоволство от филмите, които Netflix произвежда и рекламира. Причината е, че според нея от платформата наистина прекаляват с опитите си да пропагандират различност.
Отварям скоба за да кажа, че майка ми, която е в 50-те си години, по никакъв начин не може да бъде наречена расист, хомофоб или нещо от сорта.
Именно от нея съм научил някои от най-важните уроци за това, че ако искаме по-добър свят, трябва да сами да бъдем по-добри към околните и да съдим за хората по действията им, а не по произхода им.
И все пак, когато говорим с нея по темата за Netflix, тя изтъква точно въпроса с разнообразието като особено дразнещ момент - не че присъства по принцип и има персонажи с различна сексуалност и междурасови връзки, а че буквално няма филм без такива елементи.
Според нея в момента в Netflix на практика няма романтична комедия, в която и двамата водещи протагонисти да са бели, както и няма сериал без пищен представител на ЛГБТ+ общност в ключова роля.
А когато има някаква адаптация по книга или исторически събития, неминуемо ще се намери място за чернокожи персонажи, независимо дали в оригинала има такива, или не.
За нея всичко това изглежда като агресивно натрапване, сравнимо с опитите на служител от телеком да те убеди да подпишеш нов договор за две години.
Всичко това ме накара да се замисля по въпроса.
Защото мнението на майка ми тук не е единственото, напротив - от години насам Netflix си е спечелила реномето на платформа, която пресолява манджата, когато става въпрос за интегриране на "различност" във филмите и сериалите.
Това, което дразни толкова много хора, е усещането, че вместо в продукциите да се мисли най-вече за разказването на добра история, се залагат политически наративи, при това по не особено добър начин.
Така на практика се получават тъпи за гледане филми, които твърде очевидно се опитват да ти четат лекция по морал.
Нещо, което беше направило впечатление на майка ми, докато си говорихме по темата, е, че сякаш нарочно се акцентира на моментите на различност - сексуална ориентация, раса, религия и т.н. Понякога това достига до такива гротескни моменти, че дадените персонажи стават кухи и плоски, дефинирани само от тази своя различност.
Да уточня - според мен няма нищо лошо в това разнообразни хора и истории да намират място в популярната култура.
Светът, в който живеем е голям и пълен с многообразие. Въпросът е пресъздаването му на екран да изглежда естествено, а не като самоцел, налагана от нечии политически виждания или желанието да си политкоректен.
Защото това отблъсква зрители - както майка ми, така и толкова много други. И по-лошото е, че ги настройва не само срещу стрийминг платформите (защото, както добре знаем, не е само Netflix - б.а.), но и срещу малцинствата, които се предполага, че трябва да бъдат представлявани.
А това е вече вредно.
