Какво се оказва - и трите големи национални телевизии по Нова година ще заложат на чалгата.
Галена, Преслава, Ивана и компания ще се редуват по различните канали, за да осигуряват настроението за празника и да гарантират рейтинги.
По този начин БНТ, bTV и Nova вече установиха това, което от години насам се знаеше - индулгенцията върху поп-фолка е факт и нищо не спира пускането на този стил по националните телевизии.
Затова - шампанско и сълзи за всички, та животът да се усеща като квартална кръчма.
Ако не ви допада, пускайте си музика сами. Това е положението, което националните телевизии избраха да наложат за посрещането на 2024 г.
Някой ще каже, че по този начин те се опитват да угодят на мнозинството, което така и така е по-склонно да започне Новата година с включен телевизор. И сигурно ще бъде прав.
Въпросът е, че чалгата отдавна е част от българската телевизия, сега просто го усетихме толкова ударно. В журитата на музикалните риалити формати, на диванчетата на токшоутата, даже и в студиата преди изборите.
Честно казано, не си спомням кога за последно имаше вот в България, преди който да не съм виждал как Есил Дюран обяснява своето виждане за политиката.
Защо тогава се изненадваме толкова от решението на телевизиите да наблъскат новогодишните си програми с поп-фолк и сръбско?
Години наред на чалгата се гледаше като на просташка музика. Свързваха я с епохата на мутрите, които я налагаха активно, а големите телевизии и радиа избягваха да бъдат свързвани с нея.
Сега обаче вече не е така. Това е поредният музикален жанр, който залага на шумното забавление, балканския хедонизъм и чупки в кръста. По-пиперливите текстове са оставени на заден план за сметка на добре моделиран блясък и скъпи клипове. Днес чалгата е опитомена и вкарана в едни лустросани рамки.
Границата между поп и поп-фолк до такава степен се разми, че остана само идеята, че второто е просташкият стил, който е тотален антипод на високата култура.
Истината е, че това, което минава за поп у нас, отдавна беше нападнато от изпълнители, пеещи на диалект за "яки дупари" и "гЪзели".
Не че няма и други, като Графа, Мария Илиева, Михаела Филева и т.н., но те бяха поставени на равна нога с редица други неразличими една от друга девойки и младежи, които сякаш не могат да си представят текст на песен, където думата "брат" я няма поне 12 пъти.
Щом това е популярното и приемливото, въртящо се по музикалните канали, които не са "Планета" и DSTV, какво остава да е толкова скандалното на днешната чалга.
Поп-фолкът малко вдигна нивото, попът доста свали своето средно и нещата изведнъж станаха ОК за всички.
Именно това е тънкият момент - не музиката сама по себе си, а идеята, че този стил, който доскоро приемахме за просташки, вече е напълно нормален и разумен да се пуска по националните телевизии, без реално да се е променил кой знае колко.
Никой не очаква от телевизиите да излъчват Софийската филхармония на Нова година - ясно е, че те се борят за рейтинг.
Проблемът е, че и при bTV, и при Nova целогодишно липсва опит да се прокара път към по-извисеното и - ако щете - по-сложното. Че за тях чалгата като култура е вече напълно в реда на нещата - сеирът над качеството.
А още по-дразнещото е, че БНТ, която по принцип има претенциите да държи високата култура жива, се включва в общия тон.
Може би имаме нужда да си припомним, че освен като бизнес организации и канали с развлекателна цел, телевизиите имат и културна функция. Те все още достигат до по-голямата част от населението и затова имат определени отговорности към обществото.
Може би е крайно време да започнем да очакваме малко повече от тях.
Преди това да се случи обаче, 2024 г. ще я посрещнем с шампанско и сълзи, с квартални кръчми и Лепа Брена.
Или просто ще изгасим телевизора в търсене на нещо по-добро.
