Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"След Нова година", "от утре" и бичът на отлагането

Новото Аз все чака ли, чака Снимка: iStock
Новото Аз все чака ли, чака

Оказа се, че в кварталния фитнес на 2 януари, първия работен ден за годината, е имало наплив от желаещи да си изкарат месечни карти за трениране. Досущ като в меметата.

Ситуацията намирисва не на пот, а на новогодишни цели от типа "Нова година, ново Аз". Щеше да е супер, ако в повечето случаи този подход не се проваляше с гръм и трясък.

Хайде, хайде, всички сме го правили, включително аз. Искаш да разкараш шкембето - ще ходиш на фитнес, ама "от Нова година". Не успяваш да спестиш нито лев - ще почнеш да заделяш след заплата, ама от "следващия месец". Цигарите ти вредят на дробовете и джобовете - спираш ги, ама "от утре".

Това е бичът на отлагането.

Готови сме да се променим, защото знаем, че е за добро, ама сме готови да го направим от следващата сутрин. Нека поне до края на деня/месеца/годината да си живеем както сме свикнали, промяната може да почака.

И си чака, и си чака, и си чака...

Трудно е да се разкарат стари навици и да се изградят нови. И пак ще ви дам личен пример, да не кажете, че само мятам камъни - когато миналата година тръгнах на война с мини шкембето, започнах да следя как се храня с броене на калории. Мерех всяка храна, въвеждах чинно калории и протеин в приложение и в таблица.

Лека-полека старанието отслабна, а в таблицата се натрупаха твърде много празни полета. Все по-често си мислех "Защо да въвеждам обяда си веднага, ще го направя довечера". Вечерта ставаше "утре". А като идваше утре, типично по мъжки вече не си спомнях какво съм ял предния ден.

Секунда да си въведа закуската...

Обратно на темата - щом сме стигнали дотам да искаме да променим нещо в себе си, значи ние - или хората около нас - не го харесваме.

Да се променяме не е невъзможно. Но не е и лесно, а отлагането прави задачата още по-трудна. Може би важна част от уравнението е да правим нещата тук и сега.

Писна ти да даваш пари за цигари и да кашляш като говедо всяка сутрин? Хвърли кутията. Ей сега, веднага, докато четеш това на телефона. Допушването ѝ е точно отлагане.

Искаш да спестяваш? Задели веднага парите, предвидени за други кутии цигари за седмицата (или за хранене навън, за поредната глупост, която ще трупа прах, и пр.).

Искаш да си във форма? Я виж колко лицеви и коремни можеш да направиш на момента. 5-6? 2-3? Всяко начало е добро начало. Сложи си в календара след работа да минеш през най-близкия фитнес. И като се появи известието да те подсети, не го отмятай с палец и не казвай "и утре е ден".

Не съм тръгнал да творя поредния селфхелп наръчник. Както всяка книжарница показва, има предостатъчно тарикати, които отдавна са го направили, че и пари искат. Но ето - поставили са си цел да спечелят, изпълнили са я, ама не "след Нова година".

Защото в поставянето на цели като горните и дори още по-големи няма нищо лошо. Достатъчно трудно е в разглезеното ни съвремие да извлечем от себе си нужната упоритост и да пренебрегнем комфорта си.

Изборът е между правилното и лесното, както казва Дъмбълдор, а нека не се лъжем към кое клоним ежедневно.

И в този ред на мисли, струва си да борим и склонността си да отлагаме постигането на тези целите си и на новото си Аз. Да зарежем мантрата "от утре" и да действаме днес. Пък вземе, че стане.

Ако не... след Нова година пак?

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените