Веганът - враг No.1 на Тутраканската селищна система

Ям кюфтета и да, на моменти все още ми е трудно да проумея, че живеем в общество, в което да си веган е почти табу и масово хора приемат това, че еди-кой-си не яде яйца и мед, за странно, неприемливо, скандално и осъдително.

Междувременно в някое берлинско предградие група млади бъдещи нобелови лауреати обсъждат, леко напушени, темата „за и против пиенето на менструална кръв за повишаване на либидото" и пак им е скучно... Но да се върнем на свинята. В България сме.

Разбира се, няма нищо лошо в незлобливия, остроумен, провокативен хумор. Нека има вицове, шеги и лафове за вегани и всякакви други хора, нека има разнообразни мнения и разгорещени спорове.

Но когато това в един момент прераства в ксенофобски изблици и слово на омразата - както за жалост се случва у нас, и то често с помощта на медийна трибунa - положението просто не е ОК. Адски провинциално е в най-лошия смисъл на думата. Най-меко казано.

Тъй като темата очевидно пали низки страсти у населението, обективните и супер независими български медии си харесаха възможно най-противоречивата личност, човек, вероятно способен да изнерви и листо от лапад, и индиректно си я обявиха за лицето и гласа на всички вегани.

Говоря за неделя сутринта. Попадам на интервю по Nova с г-н Никола Донев от Български вегански съюз. БВС е едно НПО. Което явно автоматично превръща председателя на управителния му съвет в Джизъса на веганите в страната, защо не и в Космоса.

Ако утре реша да спирам яйцата, дали трябва да му звънна за консултация, чудя се? Дайте съвет.

Всеки път когато случайно стане ясно, че народът е склонен да мрази нещо или някого, то повечето родни медии незабавно яхват вълната и този хейт се употребява и канализира с цел цъкания, кликове, четения, гледане на реклами и прочее. Какво като така се налива още масло в огъня на тесногръдието и плитката неаргументирана неприязън към другия? И без това след 50 години нацията я я има, я я няма.

Истината е, че сред нас има вегани, които, убедена съм, се разграничават от поведението на "протестърите", дори иначе да са против убиването на животни и да не обичат сирене. Което може би е като да не обичаш секса. Но и такива хора има и това не е проблем, защото светът е шарен.

Във всеки един момент някой може да основе НПО „Ям вратна пържола всеки ден" и да почне да коли свинИ на бул. „Витоша" пред очите на дечицата, а телевизиите да избухнат със заглавия от типа на: „МесоядниТЕ пак леят кървища посред бял ден."

"Веганите се разграничават от вандалите, изпочупили "Лаута". Пак заглавие в сайта на Nova от 10 октомври. Още в първи клас, мисля, се учи, че една дума се членува, когато искаш да назовеш нещо познато и конкретно.

Явно всички, които не ядат продукти с животински произход, са ни познати и са конкретни.

Това, че единият е писател-фантаст, емигрирал в Малта преди 10 години в преследване на своята гей любов, а другият - инструктор по народни танци в Трън с ленива перисталтиката, са подробности. Нали ядат спанак и не носят кожа.

Всъщност, хората са различни. Това, че група вегани са припознати от някой телевизионен редактор, за да има „веселба" в ефира, не означава, че всички вегани подкрепят акциите им, които, между другото, изглеждат леко преиграни и бутафорни, не мислите ли?

Ако аз мразех веганите и исках всеки, клал свиня в страната (а това са немалко хора), да ги намрази, щях да организирам същото нещо, което се случи на 1 ноември 2017 година, в центъра на София. Със същите хора. Честно.

Не че съзирам тежка конспирация в цялата история, но може би организаторите, ако са с чисти подбуди, действително е добре да се позамислят как следващия път да прокарат посланията си, така че да не бъдат най-лесната плячка за жадните за сеир и селяния български медии.

Защото, да, крещенето по мегафони пред потресени хора от Обеля 2, излезли за седмичната си разходка по анцуг до „rafiterasa", е просто несериозно и неминуемо всеки път ще бъде захапвано за рейтинг от телевизиите, което единствено, пак и пак, ще измества фокуса от далеч по-наболели и важни теми за България.

И още нещо. Ако не сте забелязали, обикновено водещите по телевизиите говорят по веганската тема с един такъв подчертано пренебрежително-лъчезарно-присмехулен тон и си позволяват да задават изключително тенденциозни въпроси като „Докъде сте готови да стигнете?", „Готови ли сте на по-агресивни действия?" и „Готови ли сте на престъпления?", което е всичко друго, но не и журналистика.

Така де, ако четвъртата власт си позволява да формулира по този начин питанията, утре какво? Да очакваме референдум с въпроса „Искате ли циганите на сапун" ли? Знае ли човек...

Та, хора в телевизора, бъдете коректив, моля. Светът гледа и слуша вас, докато отива по дяволите.