Не са нито полудели, нито отчаяни (българите), а самозабравили се...
В началото на седмицата отидох да подновя договора ни с доставчика на интернет услуги. На гишето нямаше опашка, бях единственият човек и почти приключвахме, когато пристигнаха две жени - едната на средна, а другата - в третата възраст. Вече се сбогувах със служителката, когато телефонът ми звънна, жената на средна възраст в този момент ме попита може ли да плати, докато аз говоря по телефона.
Отговорих й с НЕ и аха да затворя телефона, по който така не започнах да говоря, и тя ме удари по главата! После ме избута и провря между главата ми и гишето фактурата, която, гледай ти, взе, че се смачка... Момичето зад гишето ми каза да повикам охраната, повиках я, тя дойде, но жената, подкрепена от другата в третата възраст, крещеше, че вината била моя.
Вина в какво, попитах, но така и не ми отговориха. Казаха ми, че ми липсвала култура (някои не правят разлика между култура и възпитание, но това е отделен проблем), казах, че съм доктор, жената се стресна и добави, че в такъв случай явно превъртам!
О, санкта симплицитас!
Охраната се чувстваше като в небрано лозе...
Не мисля, че който и да е от тези хора, нито пък аз, сме били отчаяни или пък полудели. От какво?
Освен това, тези жени изглеждаха и напълно нормални! Това, което ме потресе, и мен, и охраната, че жена може да нападне и удари някого, за да плати сметката си ПО-БЪРЗО!
Сметката за телевизията, да не забравяме. Явно бяха се нагледали на твърде много български сериали.
А ухото и досега ме боли от удара...
Напушва ме смях, като си спомня, че жената попита охраната дали имам право да й мачкам фактурата?
Не питах дали има право да ме удря. Очевидно смяташе, че има, щом го направи без никакво колебание.
Или може би не трябва да отговарям на въпрос "може ли?" с НЕ?
