Преди няколко дни неволното попаднах на интервю с Иван Костов в предаването "Лице в лице" на Цветанка Ризова от 26 ноември 2015 г., посветено на сигурността, свободата, мултикултурализма и - доста изненадващо - т. нар. „либертарианство".
Грижливо подготвеното с лаптоп в студиото на BTV изказване на Костов ни връща в зората на българската демокрация, но не тази от края на 1989 година, а другата, след Освобождението през 1878 г. Тогава българският политически свят се върти около оста консерватори - либерали.
Като самоидентифицирал се консерватор, Костов очевидно взема на прицел европейския либерализъм в светлината на бежанската криза и заплахата от тероризъм.
За да се ориентираме в терминологическата какофония, е нужно да отворим малка скоба, разграничавайки политическото понятие „либерал" така, както се употребява в Съединените щати и Европа, от икономическата неолиберална доктрина, проповядваща либерализация на търговията, дерегулация, строга фискална политика, приватизация; с две думи - пазарен фундаментализъм.
В българските медии се наблюдава тенденция неолибералната икономическа доктрина да бъде заменяна с термина „либертарианство", вероятно заради самопровъзгласилите се за либертарианци нейни български защитници.
Американските либерали, в повечето случаи и избиратели на Демократическата партия, са политическите на опоненти на консерваторите.
Консерваторите са склонни да подкрепят Републиканската партия - политическа формация, придвижила се толкова надясно в последните десетилетия, че днес трудно може да се намери неин аналог в Западна Европа.
Американските либерали могат да защитават в една или друга степен различни политики: за правото на аборт, по-активна роля на държавата в икономиката (включително за по-агресивно данъчно облагане на богатите), срещу смъртното наказание и полицейския произвол, за защита на правата на малцинствата, за контрол върху оръжията, легализация на марихуаната и т.н.
В Европа типичен пример за политически и икономически либерализъм е британското издание „Икономист".
Преди последните парламентарни избори то дори обяви подкрепата за коалиция между Консервативната и Либерално-демократическата партия, без това да помогне особено на последната. Силна либерална центристка партия традиционно има и в Германия след Втората световна война.
В САЩ либертарианството е самостоятелно политическо течение.
Един от най-известните либертариански кандидати за президент беше Рон Пол, вероятно повече познат на българската публика с участието си във филма на Саша Барон Коен „Бруно". Днес в президентската надпревара участва синът му Ранд Пол.
Най-известният ляв либертарианец пък е световното светило в лингвистиката Ноам Чомски. Сред привържениците на либертарианците има голям брой млади американци.
С цел вероятно да се позиционира като фронтмен на българската консервативна политическа мисъл, икономистът Иван Костов рязко се разграничава от т.нар. „либертарианци", които той обвинява за проваления мултикултурализъм в Европа.
Тезите му за неравностойността на културите и обратнопропорционалната зависимост между гражданските свободи и сигурността обаче са спорни. Ако приемем наистина, че само няколко култури са генератори на човешкия прогрес, а други теглят света назад, то къде следва да ситуираме България и нейната култура в тази йерархия?
Не наливаме ли така вода в мелницата на таблоидната журналистика и враговете на политическата коректност в Западна Европа, а напоследък и в България?
Костов влиза в задочна полемика с българи от Западна Европа, заявявайки, че те не са имигранти, а ползващи се от правото си на свободно придвижване хора в Общността. Като българин във Великобритания бих възразил, че преселилите се от другите страни-членки на ЕС се отчитат от местната статистика в общата бройка на имигрантите. По-точно - отчита се т. нар. нетна миграция, която е с положителен знак при превес на имиграцията и с отрицателен при преобадаваща емиграция, като тази година достигна рекордно високи нива.
Също така смея да твърдя, че думите на Костов пряко засягат българската диаспора на Запад и нейното неопределено, почти шизофренно състояние.
От една страна, българите в чужбина са вероятни потърпевши от тезата на бившия български премиер за неравнопоставеността на културите. От друга стана, благодарение на уязвимото си икономическо положение в приелите ги общества и унаследения си расизъм, те са и най-податливи на откровено антиислямските внушения на Костов.
Динозавърът на българската политика - за жалост, той не може да бъде наречен другояче заради допотопните си възгледи - оправдава войната с тероризма, започнала след атентатите в Ню Йорк преди 14 години и изнесена в Близкия Изток и Средна Азия, както и прави един особено опасен опит да представи мултикутурализма и етичната неутралност на правото като взаимноизключващи се.
„Не са носители на истината в момента либертарианците", заявява Костов. "А каква е тази свещена истина и кои са носителите ѝ?", биха попитали други. Може би най-опасната теза на Костов обаче е дихотомията свобода - сигурност. Бившият премиер ни призовава да спрем да даваме предимство на свободата пред сигурността.
Тук по-тревожно е неизказаното, но подразбиращо се от контекста препоръчително приоритизиране на сигурността за сметка на свободата.
Биномът с нулев сбор "свобода-сигурност" е пореден пример за черно-бял светоглед и ненужно противопоставяне на важни понятия във взаимноизключващи се двойки.
Вероятно мнозина са виждали разпространяващата се в социалните мрежи политическа карикатура, в чийто първи кадър кокетна дама на име Свобода разхожда динозавърче, което се казва Сигурност. Във втория кадър Свободата вече с мъка удържа порасналата Сигурност, докато в третия и последен кадър огромната Сигурност изяжда мъничката Свобода.
Ако Костов заклеймява застъпниците на мултикултурализма, нетърпящите обидния език по отношение на малцинствата, и противниците на дискриминационното отношение към религии и култури като либертарианци, то тогава и аз с радост бих се влял в редиците им, защото е видно, че алтернативата на мултикултурализма са тероризмът и войните.
