Как да реагираме, когато други хора имат постижения

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо.

Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите?

Така де - те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

" - Глей го па тоя, к'во като е учИл езици и к'во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е."

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас.

Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата.

То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак.

Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К'во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това.

Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард" не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто.

Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции.

Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО..." и разказваме история за себе си.

В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика.

Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите".

Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен.

Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те...

Текстът е публикуван в Chronicle.bg

#5 storm 15.08.2018 в 17:25:03

хахаха, тази статийка е базирана на психологическия профил на дядката.

#6 Nenimir 15.08.2018 в 17:58:50

Всъщност е страхотно когато наоколо има успели хора, и усмихнати и доволни от успеха си. Някак си те стимулира да си кажеш -да са живи и здрави-щом той/тя го могат значи и аз го мога.

#9 Solaris 15.08.2018 в 18:28:52

Mako, доста интересна и разумна гледна точка... прав си, няма да вразумиш озлобения със заливайки го със злоба, но съм сигурен, че и на теб понякога ти доставя удоволствие да злорадстваш.. ей така безцелно и за малко. просто да подразниш някого зависта и простотията понякога идват в повече.. в този конкретен случай, максимата 'каквото повикало, такова се обадило' пасва идеално

#11 Solaris 15.08.2018 в 19:21:18

Мако Съгласен!!! Прав си за това, че някои от писачите и писачките тук в кафенцето, не се замислят особено за отговорностите които идват с професията им. Но тук няма голяма опасност безразсъдното им писане да окаже негативно влияние над някого. Повечето от активните потребители не са по различни от тях в това отношение. Същите заблудени умници като мен. Аз поне съм тук за простотията и безплатно да си позлорадствам когато си го търсят. Нещо като терапия за контролиране на агресията (за сега ми се отразява доста положително). Но какво е тяхното оправдание!? Повечето от тях се приемат прекалено на сериозно когато споделят мнения по фундаментални социални теми и се опитват да убедят другите в правотата си, но не звучат по различно от персонажа описан в статията. При положение, че споделят в подобни социални мрежи/медии, тази горе спомената отговорност също се отнася към тях.., но уви никой не се замисля за това.

#13 Nenimir 15.08.2018 в 20:57:11

Mako >Стига, бе - бъди българин, не се цепи от род и Родина / такива, каквито ги мечтаят вилнеещите Тонита!/! Намига Смее се< Вчера на 2700м в Рила, на нацепения в.Орловец се запознах с две много яки майни, много добри хора, немаше миг скука с тия пичове. Така че нема цепене ,ни от род ни от Родина

Новините

Най-четените