Какво се иска, за да се кандидатираш за президент?
На първо време - grandes cojones*, ама метафорично - за щастие, Конституцията ни поне в това отношение е достатъчно напредничава, че да не налага полови ограничения. Тях сами си ги налагаме като общество.
За да се набуташ в българския политически живот се иска най-вече смелост и готовност цели орди политически опоненти, несполучили в печеленето на "Пулицър" господари на клавиатурата и други, най-обикновени зложелатели да плуват в мръсното бельо на миналото ти и да се чудят как да окалят името ти.
Самата Конституция обаче изисква само няколко простички неща - да си български гражданин над 40 години, да не си в затвора и да си живял през последните 5 години в страната (минимум 183 дни на година), че с вноса на спасители имаме спорен опит.
И все пак отвъд смелостта и исканото от закона, трябва да имаш и някаква основателна причина да искаш да станеш държавен глава.
Не жажда за власт, защото президентските правомощия - когато парламент и правителство функционират нормално - не са особено просторни. И за пари няма смисъл да е - президентската заплата е обвързана със средната за страната и е над две депутатски. За 5 години има шанс да съберете за два тристаийни апартамента в София, ама милионер трудно ще станете.
Така че защо, аджеба, някой би се хвърлил на вълците?
Кандидатурата на певицата Луна ни накара да потърсим отговор на този въпрос и някои логични, а други не чак толкова логични причини човек да се кандидатира за президент:
За да пуснеш глас за себе си - Това е скромното желание на Луна - да си види името на бюлетината. Със същата цел човек може да се кандидатира за общински съветник в Челопеч или селски кмет и да си спести излишната публичност. А може би именно тя е целта?
Язък за такива ентусиасти, че с това машинно гласуване вече не могат да си снимат бюлетината с телефона, защото как после ще показват на негласувалите си приятели, че ето, били са сред "големите"!
Господ ти го е казал - "Ако знаех само аз номера на Господ бог, щях да му звъннаааа"... Кхъм, стига... По-сериозно. Да се опиташ да влезеш с големи претенции в българската политика често изисква да вярваш, че си хванал Всевишния за шлифера или криещите се под него подробности. Политиката често е порция самозаблуда и порция заблуда на другите. Понякога обаче има хора, които искрено вярват, че божествена сила иска от тях да се кандидатират за висш държавен пост.
Ето така Димитър Маринов, по-популярен като Митьо Пищова, обясни защо се кандидатира за президентския пост през 2016 г. Според разказа на великотърсновската легенда Господ му проговорил, докато Пищова бил в болница в кома и му казал, че му предстои важна стъпка в живота. Маринов президент не стана, но му желаем да е жив и здрав.
Ако на вас ви се причуе, че който и да е бог ви дава съвет за президентска кандидатура, кажете му, че с акъл не става - да ви даде пари.
Искаш най-накрая да си глава на нещо - Партийният ти лидер обира цялата слава от всичко, свършено от теб. Спортната ти кариера е достигнала върха си, но в смисъл, че не можеш повече, а не че няма накъде нагоре. А може би се чувстваш като мъж под чехъл или жена в патриархално семейство от турски сериал. Имаш нуждата веднъж ти да си отгоре и то не защото интимният ти партньор го мързи и тази вечер.
Каква по-голяма глава можеш да станеш от "държавен глава"? Въпросът за такива кандидати е после какво ще правят. По-малкото усмивки и опитът да говорят по-басово няма да заличат спомена за по-скоро хумористичното им присъствие в политиката, така че да внимават какво си пожелават.
Да прецакаш друг кандидат - Голяма партия кандидатира Крумчо Крумчев за президент, а ти, по случайност, също се казваш Крумчо Крумчев и симпатизираш на друга партия (или още по-добре: просто мразиш първата, 'щото "всички са маскари"). Защо да не объркаш избирателите - особено онези, чиито спомени се простират и до Втората световна, като се наместиш сред кандидатите за президентския пост.
Нищо чудно даже да се намери кой да ти плати да го направиш, да ти направи инициативен комитет и да ти събере подписите. Всичко, за да откраднеш няколкохиляди заблудени гласа от "истинския" Крумчо Крумчев.
Имаш нужда от евтин PR - Кариерата ти на сцената е позатихнала, защото по-млади и по-кадърни (в кое е под въпрос) са взели светлината на прожекторите да свети върху техните обезкосмени телеса и хирургически интервенции. Или пък в нито едно риалити не искат да те вземат - нито да оцеляваш в джунглата, нито да оцеляваш на село, нито да оцеляваш, заобиколен от отчаяни жени.
Ама може би ще те вземат, ако преди това си бил нещо, а "кандидат за президент" си е именно... нещо. Колкото медиите да ти обърнат някакво внимание за ден-два, част от публиката да запомни лицето и/или поне името ти, пък после и в сутрешни блокове ще те искат, че може би и в рекламата ще пробиеш.
Да го върнеш на бившия/бившата - Хората от хилядолетия правят щуротии от любов, особено неуспешна. Каква по-голяма щуротия от това човек да се набута в битката за президентския стол, за да е редовно в новините и да се набива на очи на онзи, който не се е оказал "перфектния", ами го е завлякъл с поръчителство на заем за 20 бона, натровил му е рибките в аквариума и е преспал с най-добрата му приятелка/приятел? Всичко това в един ден.
Всъщност нелоша причина да се кандидатираш за президент е да искаш да бъдеш най-добрият представител на страната си пред света, да помогнеш на позициите ѝ в международен план и за балансиране на политическия живот във вътрешен в епоха на чести политически и икономически кризи и социални разделения.
Ама идеалистите първи се/ги отказват, така че да направим път на другите.
---
* grandes cojones - един тон макари (от исп. на жарг. български)