Да си купиш приличен сгъваем градски велосипед (тип "Балканче"), струва по-малко от една минимална работна заплата. Струва колкото едногодишен абонамент за градския транспорт в София. Калкулирайте спестените билети за Х седмици по пет работни дни: колелото ще се изплати за сезон и половина.
Удоволствието да не зависиш повече от Центъра за градска мобилност - е безценно.
И не става дума само за големия келепир да икономисаш 1,60.
Става дума за свободата да се движиш доволно бързо и автономно, да избираш сам кога да тръгнеш и кога да стигнеш до офиса, какво да заобиколиш и откъде да се отбиеш на връщане към вкъщи.
Всичко това - без да вдигаш прах, шум и мръсна газ, да висиш като наказан по спирките, да мислиш за Синя зона, Паяци, sms-и, трафик, цени на дизела, глобалното затопляне и международното положение.
В момента велосипедистите са пренебрежимо малцинство в София, това е факт. Малцинство - защото под 5 процента ползват колело, за да стигнат до работа. Пренебрежимо - защото не си лепят винетки и стикери за гражданска отговорност, не се преброяват с регистрации в КАТ и трудно могат да смутят властта с манифестация пред Народното събрание, така като го правят такситата, например.
Съответно - скоро няма и да видите Бойко Борисов да повърти педали по Дондуков, за да събере симпатии от електората.
Но като всички останали граждани, и велосипедистите плащат данъци, и те издържат администрацията, и те попълват дефицитите от несъбрани приходи на ЦГМ. "Щетите", които нанасят на инфраструктурата, са нулеви. Като всички останали граждани, и те имат право да очакват базови условия за безопасност.
Велоалеите не са глезотия и привилегия, докато все още има участници в движението по пътя, за които правила и наказания не съществуват (такива екземпляри ги има и сред велосипедистите).
Не е привилегия обаче и това да живееш в град, който от понеделник до петък изглежда като гигантски полулегален паркинг за коли n-та употреба, бивши надежди на автомобилостроенето от 90-те, някои от които днес струват колкото две "Балканчета" от Декатлон.
Идеалният случай не е да защриховаме всички улици с жълта боя, за да избегнем всички възможни точки на конфликт (очевидно невъзможно), а просто шофьорите да проявяват внимание към колелетата на пътното платно като към всяко друго превозно средство.
И това значи да не ги засичат, да не ги притискат в улей по-малък от 50 см до бордюра, да няма клаксони и подвиквания по светофарите, да не ги изпреварват само за да паркират на метър от предната им гума, да дават предимство, когато знаците ги задължават.
Бъдете сигурни, че опитният велосипедист няма особена необходимост от това да се строява в коловоз, ограничен с гумени прегради, бетонени колци или шпалири. Още по-малко има смисъл от 500-метрови отсечки със специален режим на движение като в някаква миниатюрна имитация на правителственото трасе "Мизия", но за две гуми.
За него не е проблем автомобилният трафик по булевард, по който практически средната скорост е около 30 км/ч. заради пешеходните пътеки, спирките и светофарите. Колелетата и досега се движеха по пътното платно на "Раковски", без това да се превръща в централна новина на Републиката.
Проблемът са паркиралите джипки и баничарки на стоп-светлини, локвите и нагънатия асфалт, разбитите канализационни шахти, избутаните към платното кофи за боклук... Велоалеята на Фандъкова не елиминира нито един от тези проблеми, просто ги оформи в леха.
Ползите от това да има (смислено) визуално предимство за колоездачите са колкото директни, толкова и задочни.
Много хора сега се колебаят да излязат по шосетата заради несигурност, а не заради нежелание или неподходящи атмосферни условия. Това е само един от начините да се разбие митът, че да караш велосипед вместо кола в София е страшно, опасно, скъпо, непрактично или непрестижно.
Иначе с малко повече бдителност и съобразяване с околната флора и фауна, бъдете сигурни, че по улиците ще има достатъчно място за всички.
