Трагедия на екрана? Супер

Ден след Деня на детето в Борисовата градина беше убито...дете. Непълнолетен младеж, отличник в училище, син на родителите си, приятел на приятелите си, ученик на учителите си. За трагичните измерения на случилото се няма какво да се каже - ужасяващо е.

По-ужасяващо обаче е онова, което направиха масово медиите. Чували ли сте за повторна виктимизация на жертвите? Това е нещо като да бъдат наранени втори път, да бъдат убити отново. Това наблюдаваме вече трети ден.

Все още не е ясно кой е убил момчето в Борисовата градина - полицията разследва случая, разпитва свидетели, преглежда видеозаписи. Ясно е обаче кой „уби" втори път.

Часове след новината за убийството онлайн вече можеха да бъдат видени снимки на мъртвото тяло. „Ама нали не му се вижда лицето, какъв е проблемът?", попитаха някои и дано никога не им се наложи да разбират какъв е проблемът.

Повторната виктимизация превръща в жертва не само убитото момче, жертва стават всички, които са го познавали и са облъчени с ужасяващи подробности, графични изображения и обаждания по телефона за покана в сутрешни блокове. Защото според телевизиите явно това е първото, което трябва да направи човек, загубил близък - да поплаче пред камерата.

Tака нашите медии отразяват смъртта - през ужаса и страданието, а не през фактите. Колкото и пъти да се пише за медийното лешоядство, очевидно няма значение. Лешоядът знае своето и кръжи в очакване на следващата трагедия.

#2 Виктория Пенелопова 07 04.06.2015 в 20:07:09

Не съм съгласна, че сериозните медии по света са мършояди като българските. Дори постваните коментари по събитията са предимно позитивни. Да погледнем пак на север, към Румъния - 30% негативни новини и това е! Това българското е самоизяждане и агония безкрай.

Новините

Най-четените