Св. Валентин отново дойде. И както вицовете казват, днес някой ще правят ръце, други - леща, а трети - просто секс. Който както се уреди...
Както всяка година, така и тази 14 февруари идва със станалите вече традиционни препирни на тема трябва ли въобще да го празнуваме този католически празник, при условие че в Православна България си имаме такъв хубав езически ритуал за Трифон Зарезан.
Да започнем с това, че ако св. Валентин беше истински католически празник, на някого щеше да му пука за светеца-патрон.
Истината е, че плюшените сърца за по 8-10 лв. парчето (поне толкова струваха по едно време) са далеч по-ключови, важни и значими от някакъв римски свещеник, който (според легендите, за които май няма никакви реални доказателства) се е разделил с главата си, понеже венчавал двойки тогава, когато му било изрично забранено да го прави.
Истината за празника е, че е въведен от Римокатоличската църква, за да замени езическия празник на изобилието Луперкалия, празнуван от хората лудо, без задръжки, с много пиене и... да кажем фриволно поведение. Вместо това на папите им трябвал празник, който да набляга на християнската, далеч по-смирена и прибрана идея за любовта. И ето ви го Свети Валентин.
Иначе казано, още от време оно, дори самата църква не се е трогвала особено за светеца. Какво остава за времето на необуздания маркетинг, в който всеки празник бива обсебен от идеята да се продават всевъзможни джунджурии, да се пръскат пари за реклама и подаръци. Единствените, които обръщат внимание на св. Валентин, са медиите, и то колкото да маркират някак откъде е тръгнала тази трескава мания.
Така празникът - от католически опит да се задуши една езическа и доста сексуална традиция - се е превърнал в комерсиален повод да поднесеш подарък на човека, с когото си във връзка (и надяваме се, обичаш) и да демонстрираш привързаността си към него/нея.
За да минем и към другата страна на откровените бунтари. Развяването на православното знаме по темата сякаш стана задължителен елемент от отбелязването на 14 февруари, наравно с виковете, че ни се натрапва "поредната чуждезична простотия".
Първо, според православния календар на 14 февруари се отбелязва Успение на св. Кирил Славянобългарски, докато празникът на св. мъченик Трифон е на 1 февруари. И противно общоприетото вярване, Трифон най-вероятно не е имал особено общо с лозарството (и да е имал, не се е хвалил особено много с това).
Но тъй като по нашите земи (а и по принцип) християнството замества всякакви езически ритуали, на светеца му е било вменено да поеме ролята на някое старо божество, отговарящо за лозарството и винарството. И ще, не ще - младият, лекуващ с молитви към Бога благочестив светец (убит впоследствие заради вярата си) се превръща в Трифон Зарезан.
А и ако трябва да сме откровени, нима някой може да каже с какво точно е изпъкнал Трифон, че да си заслужи издигането в ранг на светец? Без жокери от интернет!
Истината е, че и неговата съдба не интересува масовото съзнание, а образът на светеца служи просто като щит срещу един доскоро чужд за местната култура празник, който дори не е празник, а само повод за двойките да покажат (на себе си и на другите), че се обичат.
Колкото до околните - като не ви понася, просто го подминете, като всеки друг ден. Както беше във вицовете, ден за леща, ден за ръце във фитнеса или просто ден, идеален да свалиш някое ново гадже по баровете или да се напиеш юнашки. Има толкова много алтернативи за празнуването и мрънкането срещу цялата олелия е само една от тях.
