Адмирации за статията, не съм очаквал, че ще видя нещо подобно тука, ако е авторска, разбира се. Нивото на лошите кредити в БГ банкова система е критично високо, и не мога да проумея защо никой не обръща внимание на този проблем, но ситуацията е пред издъхване.
За справка - в Испания нивото на лошите кредити току-що чукна 10.7%. Който малко следи какво става там, е наясно накъде сме тръгнали ние. Паралели с Испания бол - от вида на раздаваните заеми до имотния бум, до закона за личния фалит.
От друга страна, авторът изглежда защитава позицията, че Европа трябва да следва примера на Америка и да остави банките да фалират, за да се прочисти системата, което е принципно много ясна и правилна позиция в идеален свят.
Идеалният свят обаче, в случая, значи Европа да е Федерална република като САЩ с централизирана фискална и парична политика, освен това финансова, което няма да стане така (според мен) в обозримо бъдеще, защото това ще значи загуба на суверенитет, а ред страни в Европа няма да се съгласят и популистите ще яхнат народното недоволство. Ето ти социализъм на власт в Европа.
Също, защо не може да се оставят банки да фалират, за да се прочисти системата? "Леман Брадърс" беше огромна, но като размер от БВП на САЩ беше в единични проценти.
В Европа не е така - исландските и ирландските банки са в пъти по големи от икономиките на съответните държави, та нито върви да ги оставиш да фалират, нито има пари (на национално ниво ) да ги спасиш. Това решение, уви, докато структурата на европейския съюз е фрагментирана, е неприложимо.
Какво е решението?
Пред Европа има два пътя - единият е към тотална интеграция на фискална и монетарна политика и централизиране на управлението за целия съюз, за да се получи модел, близък до този на федералната държава в САЩ. Другият път е към разпадане (отначало частично) на Съюза.
Едва след това, когато има и единен банков надзирател, и единна комисия за надзор на капиталовите пазари, единна банкова система за гарантиране на спестяванията, и единни правила за предлагане и търговия с финансови продукти в Европейския съюз, можем да говорим за оставяне на неефективните банки да фалират. Но дотогава това просто не е опция.
Тук ще си позволя да не се съглася изцяло с автора, който твърди, че кризата в ЕС не е породена от държавен дълг, а от лош частен (разбирай ипотеки, кредитни карти и т.н.).
За да не навлизам в детайли, ще кажа накратко, че редица европейски страни не са конкурентоспособни от момента, в който са влезли в ЕС и досега финансираха прахосничеството си с евтин дълг, който те изведнъж можеха да вземат (2-3-4%), защото по презумпция този дълг беше гарантиран от германската марка, а оттам ниските лихви.
Най-големите купувачи на суверенен дълг бяха местните банки, (в Испания - испанските, Италия - италианските).
Отгоре на всичко, тези банки бяха поставени под огромно напрежение от европейските регулатори да продължат да изкупуват държавен дълг, с други думи, да финансират иначе фалиралите си държави. И това се проточи с години.
В момента редица държави в Европа са на дереджето на Гърция - с изключително раздут държавен апарат и десетилетия на безметежно живеене с евтини кредити и строителство, без, де факто, никакви промени в икономиката които да стимулират конкурентоспособност. Но вече стигаме предела.
За капак се спука и жилищният балон, просто нещастно съвпадение с липсата на ясна структура на еврото и ЕС, и в момента са необходими много радикални решения за бъдещето на Европа.
Спасението е едно, както написах, тотална интеграция, на която много страни няма да са съгласни, богатите - че ще хранят бедните, а бедните - че ще загубят всякакъв суверенитет.
За това мисля, че ще видим месеци и години на политически битки, докато положението продължи да се влошава, преди да се вземе единственото възможно решение за спасение.
Другият вариант е разцепване на еврозоната, вълна от социалисти и популисти, които идват на власт, (вече се случва), и оттам нататък лошо.
И при двата варианта ни чакат поне 2-3-4 доста сурови години.
Последно, другата разлика между Европа и европейските банки с американските е, че САЩ могат да печатат долари, с които да налеят капитал в техните банки.
В Европа това е невъзможно на национално ниво, защото еврото се печата в ЕЦБ, която е в Франкфурт и се ръководи от немци, които още сънуват кошмари от хиперинфлация и не дават и дума да се издума. Не че това е решение (по-скоро се купува време с това, като се надяваме че междувременно Югът ще прокара много решителни реформи и ще започне да произвежда нещо със стойност за някого).
Според мен скоро ЕЦБ ще започне да печата (на практика това вече е факт, макар и тихомълком). Но това няма да се случи без сурови изисквания от страна на Германия (разбираемо, най-големият платец и кредитор в съюза и спасител на всички).
И за българските банки - мнозинството са чужди (над 82% - бел.р.) и ще бъдат рекапитализирани скоро от банките майки, защото при това ниво на лоши кредити (и ще се покачва), печалбата е мираж. Те ще започнат да се консолидират (случва се при гръцките - бел.р.) и да изчезват една по една и ще останат 4-5 банки максимум в страната.
И наистина последно, банките продължават да увеличават активите си в имоти (от фалирали платци), но ще започнат да издъхват и да ги предлагат на пазара, скоро на много по-ниски цени. Никой да не бърза да купува, пазарът на имоти има само една посока, и тя е строго и сигурно надолу, който ви казва друго или не разбира или ви лъже .
Много добър коментар, но мен едно нещо ме чопли - в САЩ частните лоши имотни кредити бяха до голяма степен следствие на специалните мерки на Буш, тук в Европа еквивалент на това поне глобален няма. Естествено има някакво пренасяне на бума на рехаво кредитиране, но при липса на едва ли не препоръчани от държавата занижени критерии както стана зад океана, тук следва лошите имотни кредити да са главно частен проблем, но някак не ми се вярва това да е в същите обеми като в САЩ. У нас пък това е откровено невярно - повечето лоши имотни кредити станаха лоши чак след като кризата ни удари. Казвам го, защото ми се струва, че отбелязаното в коментара (преразходите на държавите) е не просто вярно, но вероятно силно подценено, т.е. имам чувството, че зад пренесените от САЩ обяснения за кризата тук в Европа се скрива грандиозната роля на правителствата в създаването на същата ситуация. Разликата е, че докато в Америка това е преимуществено резултат на едно конкретно изсилване предизвикало голо и босо да вжема кредити, то тук става въпрос за съвсем друго - директно извършени от държавите разходи в много по-големи размери, отколкото си представяме. Струва ми се, че това е важно, защото ако наистина подценяваме ролята на правителствата, вероятно подценяваме ролята не само на последните преди и по време на кризата, а на цяла редица покриваща период от поне 10 и по-скоро 15-20 години. Това ще значи, че политиката в Европа прави стратегически грешки вече продължително време и съответно шансовете й да закрепи съюза клонят към нула. Т.е. остава другия път - контролиран разпад.
Статията е много добра и показва истинското състояние на ЕС и евентуалното му бъдеще.Кризата разбира се е породена изкусно от немския капитал и много ще се радвам ако успеят да внесат някакъв ред в циганската част на Европа.Целта на всяка финансова криза е обогатяването на една малка част от хора по възможно най -бързия и ефективен начин за сметка на глупавите работещи наивници,които си мислят ,че като вземат заем и ще си оправят живота.Всъщност доброволно си слагат хомота и за това им помагат политици на местно ниво и банкери и всякакви шарлатани.Резултати те са налице ,една държава реално управлява парите на Европа,а всички останали са протегнали просешка ръчичка.
aryan, мисля, че прекалваш. Вярно е, че Германия има доста и при това растяща власт върху Европейските финанси, но не е чак толкова критична, колкото го изкарваш - поне засега. Иначе до там може и да се стигне, ако няма адекватност в другите страни. Вътре в Германия ударите на кризата се усетиха, но системата се справи преди да започне да се пропуква... Това е много тежък спор, но все пак си мисля, че е много крайно да разсъждаваш така, аз по-скоро бих казал, че те се възползват максимално и малко цинично от успеха си да се удържат на крака по-добре от всички, но чак да предизвикват криза - не мисля, тая криза има много дълбоки корени в деградацията на Западния свят към по-тоталитарно състояние и нито Германия, нито дори САЩ по отделно са причинителите - те са по-скоро видими последствия.