След като в сряда публикувахме коментара на нашия автор Иван Стамболов-Сула "Пет митологизирани клишета, които деморализират човека", един от коментарите даде интересен контрапункт на тезите на Сула.
Затова и си позволяваме да го публикуваме.*
Подложените на "развенчаване" сентенции имат своя по-дълбок смисъл (както всяка преекспонирана сентенция) и ако има някакъв проблем с тях, то той е в опростяването им. А пък Сула ги е подложил на генерална критика именно през опростенченската призма, което е доста иронично.
Ето и моите пет ст'инки по въпроса:
Ако можех да започна живота си отначало, нямаше да променя нищо!
Самата мисъл, че ако можеш да се върнеш в миналото, би направил нещата по-добре, е доста горделива. Критериите за това, кое е "добре" търпят промяна във времето. Това, което човек счита за "добре" в даден момент се различава от онова, което е считал за "добре" преди 20 години и това, което ще счита за "добре" след 20 години. Просто, защото животът е един урок без край, в който непрекъснато се градят критериите за доброто.
Така, че преди 20 години ти си постъпил най-добре от тогавашната си гледна точка. Ако резултатът след това е бил лош, то значи си имал възможността да си извадиш поука, без която сега не би бил такъв, какъвто си сега със сегашните си критерии за добро и зло. И това е безценно.
Тоест, като цяло твърдението, че ако започнеш живота си от начало ще правиш всичко по-добре, е дълбоко лишено от смисъл.
Живей за мига!
Изпадайки в дълбоки размисли и съжаление за миналото или блянове за бъдещето, може да се окаже, че човекът, фиксиран в миналия или бъдещия момент, допуска грешки или бездейства в настоящия момент. Което е много глупаво и тъжно. Миналото дефинира посоката ни, в бъдещето е целта ни, но можем да действаме единствено сега и сега е единствената ни реалност. Пренебрегването на положението в настоящия момент е също токова лошо, колкото и пълното му отдаване.
Бъди такъв, какъвто си!
Съгласен съм, че човек не трябва да се отдава на пороците си и да търси начин да се усъвършенства. Според мен обаче усъвършенстването е възможно само при много добро познаване на себе си – на "добрите" и "лошите" си страни.
Също така смятам, че е безсмислено човек да се бори с "лошата" си страна. Човек трябва да се помири с нея, да се помири, а не да се бори със себе си. "Лошата“ страна не може да бъде изкоренена току-така, по умно е тя да бъде игнорирана или най-добре да бъде култивирана и използвана за нещо полезно.
Опитвайки се да играеш роля, бъркаш в дългосрочен план, защото рано или късно завесите падат и театърът свършва.
Следвай мечтите си!
Мечтата е мисловно отражение на това, което искаш да бъде. Тя е генералната концепция, мисията, идеалът, без който не може. Когато се създава каквато и да е форма на организация в нейния устав е записана някаква мисия, поставят се някакви стратегически цели за изпълнението й, които пък се преследват с някаква тактика. За човека мечтата е неговата мисия и без нея няма нито стратегия, нито тактика, а само безсмислени и хаотични действия.
Оставѝ след себе си един по-добър свят!
Е, това наистина си е леко кух лозунг, но пък е хубав стремеж. Така де, защо да не се стремиш да оставиш след себе си по-добър свят?
В заключение да повторя - няма проблем с въпросните сентенции. Проблемът е в неразбирането им, едностранчивото им тълкуване или умишленото им привеждане към някакви користни цели.
* Заглавието и подзаглавието са дело на редакцията
Съществува един модел, който представя градацията на познанието в следните фази: данни-информация-знание-мъдрост. Градацията се изразява в разбиране на връзките между отделните елементи, като преминаването от едно ниво на друго се изразява в качествен скок. Така информацията е свързани помежду си данни, знанието е приложението на информацията в зададен контекст, а мъдростта е способността да приложиш знанието, за да си наясно с изхода от все още неслучили се събития. Сега вече може да разберем защо има хора, за които подобни "мъдрости" са просто откъслечни данни или информация, която няма много (или нищо) общо с техният житейски опит, който се опитват да прескочат до нивото на мъдростта и резултата е смехотворен или плачевен. Факт е, че много неща се променят, но и много си остават същите, това е същността на мъдростта: да прави разлика, и в това авторите на подобни статии се провалят на 100%. Който иска, да потърси в интернет повече за DIKW, защото няма много информация на български.