Преди седмица и нещо, на концерта на Роджър Уотърс, малко преди той да каже, че и руснаците са хора и да възмути интелигенцията, се замислих за музиката на поколенията.
На концерта можеха да се видят много хора около 30-те, отишли да слушат Уотърс с родителите си. Аз също бях с баща ми, за който Пинк Флойд са (били) фактор в съществуването: една невидима, но кънтяща със звука си музикална ръка, създала нагласи, разрушила модели и построила съвсем нови за времето си умове.
Хрумна ми, че след 20 години ще е хубаво и аз да заведа порасналото си дете на концерт на някоя легенда от моята младост. Хм. А сега де. Бих завела сина си на Уитни Хюстън или Майкъл Джексън, но те умряха. Честър Бенингтън и Крис Корнел се самоубиха. Тийнейджърските ми идоли The Prodigy си струват концерта, но не са точно от ранга на Pink Floyd. Spice Girls и Backstreet boys се разпаднаха. А и какви стени рушаха те? Може би след 20-ина години всички ще отидем с децата си на концерт на Бионсе в Арена Армеец, или пък на Джъстин Бийбър?
А защо не нещо на местно ниво? Може би лайф на Слави Трифонов и Криско на Орлов мост? Или защо не концерт на спечелилата „Евровизия“ Нета Барзилай?
Тазгодишният конкурс и победителят му още повече ме набиха в тъжните размисли, че нашето поколение, на родените през 80-те и 90-те, е болезнено ощетено откъм истински музикални идоли. Докато нашите родители са растяли с Beatles, Rolling Stones, Queen, Led Zeppelin, Dire Straits, Pink Floyd, Deep Purple, Uriah Heep др., ние имаме музикални конкурси, в които печелят абсурдно изглеждащи изпълнители, „резистващи“ на огромния проблем със сексуалните закачки в Холивуд.
Израелската песен-победител „Toy“ претендира да бъде носител на важно послание – „събуждането на женската сила и социалната справедливост, опаковано в цветен и весел ритъм“. Прекрасно. Въпреки че жените отдавна могат да гласуват, все още има много какво да се желае по отношение на социалното равенство между половете. Особено на място би звучала песен с такова послание в държава, в която масовата представа за Истанбулската конвенция е как границите се отварят и по улиците ни нахлуват хиляди шарени гейове от третия свят, които ще заразяват децата с педерастлък.
Само дето песента „Toy“ не предава никакво послание, а „цветният и весел ритъм“ представлява някакво насечено, кривогледо кудкудякане на сценографския фон от китайски златни котки, които се продава във всеки китайски магазин в Европа. Посланието вероятно е съсредоточено в припева, който гласи:
I’m not your toy (Not your toy)
You stupid boy (Stupid boy)
I’ll take you down now, I’ll make you watch me
Dancing with my dolls on the motha-bucka beat
Not your toy (Cululoo, cululoo)
(Cululoo, cululoo)
Идеята не е точно революционна. През 2009г. La Roux пееше:
I’m not your toy
Love, love I’m in a smoky light
Boy, your touches leave me mystified
Но може би грешно търсим на най-очевидното място: припевът. Дали пък събуждането на женската сила не е в кодирането на интрото:
Ree, ouch, hey, hm, la
Ree, ouch, hey, hm, la
Ree, ouch, hey, hm, la
Ree, ouch, hey, hm, la
Ree, ouch, hey, hm, la
Ree, ouch, hey, hm, la
Все едно. Може би проблемът не е в музиката, а във времето. Сигурно нашият стерилен свят на социални мрежи, мобилни комуникации, всичкодостъпност и всичкознаене не предразполага музикалните творци да променят политики, да градят светогледи и да създават светове.
Може би днешните войни не са достатъчно кървави, а световните лидери не са толкова лоши. Може би човечеството е толкова отворено заради всичките си технологични постижения като app за мобилен телефон, с който може да следиш редовното изпразване на червата си, или робот, който може да ти скубе веждите, че няма нужда от изкуство и респективно, от хубава музика?
Разбира се, не е нужно да живеем в някакъв постоянен носталгичен унес, повтаряйки жалкия рефрен, че „сега вече нищо не е като едно време“. Днешното поколение си има много неща, за които нашите родители са можели само да мечтаят: екскурзии до Дубай, био череши за 100лв., непрекъсната телефонна свързаност от всяка точка на света т.н.
Но музиката, музиката... музиката не е като едно време.
* Разбира се, отчитам съществуването на музиканти като Metallica, Стинг, Мадона, Горан Брегович, Жан Мишел Жар, Depeche Mode, Maroon 5, U2, Ханс Цимер др. Може би ако медийно и помежду си говорим повече за тях и по-малко за „Евровизия“, музиката има шанс.
Ми обърнете се към Азия, аз отдавна не слушам западна музика https://www.youtube.com/watch?v=EDgpeInxxKo
Когато гледах за пръв път долния клип преди година, си мислех че още е далеч, но след неделя осъзнах, че вече ни застигна и нас https://www.youtube.com/watch?v=iKcWu0tsiZM
Да се учуди човек как въпросната "ГЪБА" успя да изтърка гърба на родната наркоманка, решила да се съешава с педали (мислейки, че с повече има шанс и за трофей) по пътя на евровизия ВСИЧКИ МАТЕРИАЛИ НА ЦВЕТЕЛИНА ВЪТЕВА са чалга и отражение на блатната култура на едно застаряващо поколение. Ако искате да се подиграете с гъбата, направете го поне на нейното ниво, ето как: https://www.youtube.com/watch?v=7-_r5HayvQM https://www.youtube.com/watch?v=i8__DM27sr4 https://www.youtube.com/watch?v=Q_Mgrr1Nkx0 Жалката Българска Пасмина!!!!!! Ако някой е искал БГто да бъде носител на евровизията е трябвало през 2005 г. да хване Дичо от Д2, да го снабди с няколко грама кристали и да го пусне да се вихри пред еврпейците - щеше да донесе поне 30% повече гласове от играта с "Играчка" на Нета (30% плюс от по-добри певчески умения, мъжко огнено излъчване и харесвана сексуална ориентация). Като споменах Дичо, не се стърпявам да препубликувам един коментар върху същата жълта боза: Виктор Икономов _______________________________________________________________ Това е едно текстче от български шлагер (с изпуснати повторения), постигащ ефекта си с аналогична техника, използвана в "Играчка" на Нета: Свети над нас нова неща С нова луна, с нови звезди Свърши се днес, вече е утре Утре живей, утре бъди Утре живей, утре бъди С нови очи, с ново лице С нова мечта, с нова надежда С нова любов, с ново сърце Сутрин светлосиня Сутрин детски чиста Сутрин ще ни срещне с теб живот Сутрин пълна с нежност Сутрин пълна с вяра Сутрин пълна с обич Свети с безброй, безброй лица... Пожелавам на автора на статията да се замисля не за културата на другите, а за собствената си култура и за тази на поколението си. Текстът на българската песен с множеството си повторения е възприет в миналото като подривна дейност към БКП. Подобно е било положението с Емил Димитров заради "Моя страна" и "Ако си дал". Колкото до това къде сме културно, докато Лили Иванова прави първия си и единствен протест срещу системата с "Панаири" през 1974 г., СССР използва полякинята Ана Герман като символ на човешката борбеност и възможности, за да развива комунистическото си общество, а Оригиналните в САЩ правят първи стъпки в електронната музика. 80ти набор. Който не познава историята си е осъден да я повтори (идеята във фразата не е българска).
Че израелската песен ще спечели беше предвидимо много преди финала. На няколко места го писах още в началото на Май. Че ще е победител беше предвидимо, но не заради политическа коректност или джендърство. Тъкмо обратното. Песента победи, защото имаше истински качества. Нека не бъда разбран погрешно. Евровизиятa в последните години преливa от таланти. Сред тях тази година се отличаваше и изключителната, но нуждаеща се от по-дълго време за обществено поглъщане, българска песен, да речем -- за съжаление, малко по-кахърна от допустимото за такъв конкурс. Израелската песен обаче блестеше с това, че тя талантливо излиза извън клишето и то не механично. Тя излиза без самоцелния шок на Верка Сердючка или мустакатата певица, а е ирония, даже сатира, насочена да даде фин урок на превъзбудените #MeToo, не да им адвокатства, а да им се присмее. Да не говорим за ефектния начин да подхлъзне такива като нашата авторка, попаднала, и тя, в капана да мисли, че Нета е турена да служи на пошлата холивудска буря в чаша вода, разбъркана от застаряващи актриси за пари и за поне парченце неспоходила ги слава. Пухкавата певица прави точно обратното. Иронията, че този stupid boy не забелязва такова beautiful creature, а си играе с него като с играчка, е страстно предадена сред много оригинален, нов за хип-хопа, ритмизиран организиран хаос на бушуващите в creature-то чувства. Следва добре изпятия, върнат на земята, мелодичен бридж, за да дойде запомнящата се поанта, сътворена точно като за послание на сцена пред многомилионна публика, която, в резултат, просто няма как да не й поднесе наградата. Всичко това -- изиграно прекрасно, в съчетание с всички други добре схождащи си елементи, особено в клипа в ютюб. Ако се отдадем пък на свръханализ подобен на този, който предлага авторката, ние тутакси ще открием откровена гейска пропаганда не само в тазгодишната българска песен, в песента изпята от Поли Генова, а ще намерим хомосексуалния елемент даже още в 116-ия сонет на Шекспир, където четем ``Let me not to the marriage of true minds admit impediments. Love is not love which alters when it alteration finds …'', изразяващ възхита от всяка абстрактна любов -- в каквато и да е комбинация, ще добавим ние. Да се търси под вола теле е старо като света. Обществото обаче е отишло напред. Какво ли не му е минало през главата, включително и беззъби театрални предложения за рушене на стени, за да получат покой и слабите. На Нета явно й е дошло до гуша от тези толкова вземащи се насериозно организирани празноглавци и двуличници, представени напоследък от какви ли не Истанбулски конвенции и #MeToo, сред всичките тези войни и проблеми, в които е затънал светът, че, дали подсъзнателно, дали не, застава пред Евровизия и заявява "Стига толкова, кудкудякащи кокошчици!"; "вземете се в ръце, размахали криле нелетящи птици". Това е едно много силно естетическо послание от безсилния пред световния Голият артист, който в ръцете си има само едно оръжие срещу световното зло -- да излезе на сцената и да изпее протеста си чрез една особена форма, при която казва нещо в конфликт с видимостта, за да се разбере нещо друго, пък, който разбрал, разбрал.
Не, не, @rare case, възхищавам се на светила на БГ журналистиката!!! Кои ли са Митко Щерев, Тончо Русев, Вили Казасян..., че трябва да четем Цветелина Вътева, че ходила на концерти!!!!!!!!!
Не, не, @rare case, възхищавам се на светила на БГ журналистиката!!! Кои ли са Митко Щерев, Тончо Русев, Вили Казасян..., че трябва да четем Цветелина Вътева, че ходила на концерти!!!!!!!!!
Че Евровизия е политически конкурс е ясно на всички, но относно по-дълбокия въпрос - има много какво да се каже. Изброените горе групи са се родили и са просъществували и са оставили велико наследство защото са съществували в условията на хомогенно и елитарно (за Света като цяло) европейско културно общество. Което е било тяхната публика. Съвременната музикална индустрия убива музиката, защото ламтейки за печалби - натиска творците да създават музика която да се "харчи" сред все по-широки и по-широки потребителски кръгове по целия Свят. Ако някой, навремето, беше карал Моцарт и Вивалди да композират - освен за висшето общество в дворците и за профаните в кръчмите - нямаше да сътворят нищо което си струва да се пази до днес.
Евровизия, според мен, отдавна е експеримент, който да провокира и оразмери търпимостта на обществото към официално общо(не)приети странности, при това внушавайки, че са одобрени обществено и лично с гласуването на публиката. Началото май се сложи с трансексуалната израелка Дана Интернешънъл.
"....Нетта - прекрасно създание - без грам комплекс..." ТИ ДА ВИДИШ!
Честно, не мога да разбера за какво пишете тук...но не съм слушала тазгодишната победителка, а и отдавна вече не следя Евровизията. Статията ми хареса и ме заинтригува - разбрах, че тазгодишната победителка е израелка, но...какво е това нейно ИМЕ ? ....още в началото, докато четях заглавието се питах - какъв е този Уолтърс - майтап бе, Уоли :-) и какво е това артистично име /не на кого/ - означава ли, че нета ти е бърз, но да лае?? :-) Както и да е - всеки пише коментари от неговата си легнала точка.
Абе защо нямате опция за коригиране на написаното.. както и да е... исках да добавя, добавям, че съм под влияние на прочетеното днес... в което се споменаваше за демонстрации за промяна на ИМЕТО какво беше забравих..но завършваше на С, а те искаха да завършва на СС... защото едното било на тиранин, а другото - на роб....а протестиращите били против това, улицата да е кръстена на тиранин...това ме порази - САМО ЕДНО "с" и с това се променя ВСИЧКО АБЕ МАХНЕТЕ ТОВА "с" от Уолтърс - започва да ме дразни
Абе, То-то, АЗ-ът ти се губи.... Нещо бЕло?!?