Парадоксът на успеха

Истината е, че ако един милион лева, дадени в медиите, осигуряват успешна предизборна кампания, то имам чувството, че е по силите на сериозна част от претендентите да ги осигурят.

Ако оправданието за успеха или загубата е свързано просто с финанси, то защо тогава тези, които имат, си стискат парите, но се оплакват от харчовете на другите. Заради принципа!? Не. Щом вярваш в смисъла на това, което правиш, едва ли би се спрял пред тази (поносима за теб) цена.

Причината е друга. Причината за успеха или загубата също е друга.

Изглежда не е достатъчно просто да твърдиш, че нещо е лошо, за да можеш да победиш. За победата ти е нужна подкрепа, а няма как тя да бъде получена само срещу голи, макар и енергични, твърдения.

Май трябва докажеш, че не просто онова е лошото, а и че ти си доброто. Или поне да направиш така, че хората да останат с такова впечатление. Когато кажеш на избирателя, че някой го подкупва на дребно, той спокойно може да отговори: вярно, подкупва ме, а ти дори и това не правиш, от теб само думи и нищо.

Тогава ти можеш да се обидиш на избирателя, а той да спре да те забелязва. Но, ако борбата с евтиния популизъм или идеологическите лъжи се състоеше само в това те да бъдат посочени с пръст, щеше да е неправдоподобно лесно. Много трудно се прави разлика, докато няма база за сравнение. Тогава да предпочетеш един пред друг започва да зависи от разни работи, между които и съвсем дребни жестове на внимание.

В повсеместния кошмар човек даже не желае да се увери, че някой има намерение да спази големите си обещания, защото това спазване засяга бъдещето, което е там някъде - неясно и незначещо. Човек иска да въздъхне с кратко облекчение сега, ако ще и благодарение на малка що-годе добре опакована лъжа или нещо като чаровна усмивка, или заради смътно чувство за изпълнен дълг.

Но това е пагубно и обрича хората на скотски живот - провиква се различният, който иска тяхната подкрепа. Не си убедителен - казват му те - само големи приказки приказваш, а иначе хем ни презираш, хем искаш да те подкрепим.

Добре - отвръща той - пробвайте, ако ще и без да ми вярвате, пък ще видите, че е за ваше добро. Пробвахме - отговарят - и видяхме, че не е. И чуй сега: лъжци да ни лъжат може, да, лъжат ни, но ни обичат, защото знаят, че от нас зависят, а вие, уж свестни хора, същото правите, само че отгоре на това ни и мразите, това не се прощава.

Няма как без истински добър пример и дълбоко съчувствие към хората (които и каквито и да са) да се спечели тяхното доверие. И, ако го печелят лошите примери, то е защото те поне си дават сметка, че многото гласове са важни, и не жалят средства, за да ги получат.

Парадоксът на политическия успех трябва да се разбира и да се преодолява с истинска мъдрост и посвещение. Ако това не се случва, ще чуваме просто мрън-мрън, но не от страна на избирателя, а от устата на претенциозните добри.