От 100 до 150 лв. плащат за глас в София, цената зависи от квартала. Това коментира шефът на СДВР главен комисар Любомир Николов във връзка с провелата се акция срещу търговия с гласове в столичния квартал "Христо Ботев".
Напълно в рамките на нещата, в последните седмици темата за контролирания вот отново придобива важност на фона на предстоящите парламентарни избори.
След като в края на септември политическите сили в 50-ото Народно събрание атакуваха служебния министър на вътрешните работи Атанас Илков, че МВР не върши нищо по въпроса, в рамките на последната седмица полицията извърши редица акции из страната, които да пресекат схеми за купуване на вот.
Резултатите показват, че чистото купуване на гласове, в което пари се дават на ръка срещу гласуването за определена партия или кандидат, е само един от начините, по които функционира предизборната търговия. Някои схеми са установени от много години, докато други се появяват около последните няколко вота, но вече се налагат като работещи практики.
Опрощаване на задължения по бързи кредити
Неотменно в информациите от МВР за акции срещу купуването на гласове, както в тази кампания, така и в предишната, се появяват информации за обиски на заложни къщи като места за търговия с вот.
Идеята е, че редица от въпросните места работят и като нелегални или полулегални бизнеси за бързи кредити, отпускайки пари на хора в нужда. А около изборите тези бизнеси се оформят като брокери за купуване на гласове.
Техни представители започват да привикват длъжниците си, предлагайки им опрощаване на (части от) задълженията в замяна на глас за дадена партия или преференциален кандидат.
Понякога в такива ситуации се прилага и натиск, като длъжниците са изправени пред дилема - или гласуват и биват "опрощавани", или трябва моментално да върнат дължимото в пълен размер.
В други случаи на "редовни клиенти" на подобни фирми се отпускат малки суми, които да бъдат отписани като задължения след изборите.
Представителите на подобни сенчести фирми за бързи кредити са в привилегированата позиция да знаят къде точно живеят длъжниците им и съответно в коя избирателна секция гласуват. Това впоследствие им дава възможност да имат добра отчетност дали съответните хора са отишли до урните.
Често обаче самите длъжници са карани да показват доказателство, че са гласували по определен начин, за да им се опростят задълженията.
Глас срещу дърва за огрев
Незаконният добив на дървесина сам по себе си е престъпление, но около избори той може да се превърне в съвсем работеща схема за търговия с гласове. В случая се таргетират уязвими социални групи, за които осигуряването на отопление през зимата е сериозно предизвикателство - най-често по-бедни хора по селата или от ромските махали.
Най-яркият пример в случая беше акцията в Твърдица, Сливенско, където бяха открити над 35 кубика незаконна дървесина за огрев, за която липсваха официални документи.
В такива случаи лицата, които се занимават с незаконна сеч (или онези, които контролират подобни групи), се превръщат в брокери на гласове - записват хората, които са приели да гласуват за дадената партия/кандидат, а след изборите доставят обещаните дърва. Стига, разбира се, резултатите по избирателни секции да отговарят на сметките им.
Продажба на гласове в кварталния хранителен магазин и други схеми
В махали или по селата магазините за хранителни стоки понякога се превръщат в своеобразна борса за купуване на гласове. В случая сделката е, че ако човек гласува по "правилния" начин, след изборите задълженията му към конкретния магазин биват премахвани.
При поредицата от арести покрай акциите срещу търговия с гласове се наблюдава и интересна зависимост - в много от проверяваните от полицията места са откривани и наркотици.
Около един такъв случай от миналата седмица във Враца МВР проверява и възможността дрогата също да е средство за купуване на вот преди изборите - наркозависими да са склонявани да гласуват по определен начин, а в замяна да получават безплатно определен наркотик.
Има го, разбира се, и обичайното гласуване срещу пари на ръка. Интересното там е, че в повечето случаи сумата се дава на няколко "транша", като основната част идва непосредствено преди самото гласуване, много често вечерта преди вота или дори в самия ден на изборите.
Как работи осигуряването на корпоративен вот
Отделно от всичко посочено е осигуряването на корпоративен вот, където бизнеси, близки до дадени партии, събират служителите си предизборно, за да им обяснят, че доброто представяне на партия Х или влизането в парламента на кандидата Y ще се отрази добре на компанията.
В такива фирми може да има и практика за финансови бонуси преди самия вот, които да придружават тези разговори.
При всички тези схеми за търговия с вот се оформят някои общи елементи.
Ключова е ролята на брокерите - хора, които имат пряко влияние върху уязвими групи чрез финансови задължения или предоставяне на ключова услуга.
Преди години често в такава роля в някои райони бяха прекупвачите на тютюн или друга селскостопанска продукция, които имаха сериозно влияние върху земеделските производители.
Ако такъв човек каже, че няма да ти купи продукцията, целият ти годишен труд може да отиде по дяволите. Ето защо, когато тези прекупвачи ти "препоръчат" за кого да гласуваш, това се превръща в избор за собственото ти благосъстояние.
В горните случаи въпросните брокери могат да опрощават задължения или да спестят на "клиентите" си големи разходи, предоставяйки им дърва за огрев. И когато изборите минат, всеки един брокер знае откъде колко гласа очаква. Ако сметките не се получат, те или не изпълняват поетите обещания, или прибягват до употреба на сила спрямо "клиентите си".
Как обаче се упражнява контролът върху самите брокери?
Често става дума за хора, които имат и друг нелегален бизнес. За тях е важно да имат политическа подкрепа, която да им осигури "чадър" срещу проверки и наказателно преследване.
За купуването на гласове те получават много сериозни суми, които значително надхвърлят разходите за крайните купени избиратели. Съответно с това брокерите поемат и сериозна отговорност, защото ако не успеят да изпълнят поетия ангажимент за доставянето на X гласове, това може да означава сериозни проблеми за тях самите.
Подобна е ситуацията и с обикновените собственици на бизнеси, които се съгласяват да купуват вот от името на една или друга политическа сила. Над тях тегне заплахата след изборите, ако не са изпълнили обещаното като брой "платени" гласове, да им бъдат пратени проверки от различни институции - НАП, РЗИ и т.н.
Ако пък дадена партия се опитва да купува гласове, без да има след това възможността да "удари" брокерите, с които работи, тя рискува да бъде измамена и просто да даде парите си, без да получи нищо срещу тях.
И все пак има един фактор, без който цялата система на купуване на гласове изобщо не би могла да работи - поне не и в такива мащаби. Става въпрос, разбира се, за гражданите, чийто вот бива купуван.
Най-често това са хора от социално уязвими прослойки, които живеят на ръба на бедността или дори под него. За тях 100-150 лева са сума, която може да е от решаващо значение за оцеляването им, а възможността местният хранителен магазин да им отпише "вересиите" би свалила тежко бреме от семейния бюджет.
Ето защо купуването на гласове се случва най-вече сред по-малки и по-бедни общности, където брокерите на търговията с гласове могат да оказват контрол.
Ако се остави само на МВР да се бори с търговията с гласове, няма как проблемът да бъде изкоренен, дори и да приемем, че полицията е напълно независима и подхожда към всички търговци безкомпромисно. Нещо, което е много трудно за вярване...
Затова и най-доброто решение на проблема е дългосрочното - образование, развитие на самата среда и повишаване на жизнения стандарт на гражданите. Само така за тях тези 100 лева няма да са толкова жизненоважни за изкарването на месеца.