Този текст е за нежеланите целувки, изпълнени с добри намерения. Знам, че темата вече ви писна. Съвсем правилно. Потанцувахме в скута й, сега вече ни дразни. Открай време първични мъже оплитат конците с напористи жени. Ние просто мерим кой какъв простак е и коя – каква куртизанка. Учим се да уважаваме личните желания на жените пред тези на мъжете. Защото първите винаги знаят кога "да" е "не", а вторите все взимат "не"-тата за "да".
Въпросът е в изненадата. Приятна или неприятна ще е. Неприятните изненади се наричат тормоз. Позволете да ви потормозя още малко с общи приказки, сега ще стигнем и до същината.
В нощта на целувката (както вече поетично назовавам датата 22 март) Кубрат Пулев, освен че даде поредното трудно интервю, победи и Богдан Дину в доста интересен сблъсък. От спортна гледна точка видяхме един много амбициран и в същото време спокоен Кубрат, в отлична форма и с впечатляваща пъргавина. Подобрил е доста от старите си номера. Вече го няма тоя джаб-енд-граб, дето го практикува срещу Кличко. Прав, клинч, удар в тила.
Макар че Дино изяде един-два туката в малкия мозък и нашия дори го грозеше дисквалификация. Да не говорим, че получи кръстовидна аркада и тенът на тялото му се промени от удари с размазана кръв. Обаче устиска тая българска чутура и в крайна сметка Дину приключи коленичил. Доста емоционален мач, макар и технически за боклука.
От културна гледна точка също интересен сюжет. Американците объркаха националните ни флагове – за гигантска радост на малцината либерални интернационалисти, които гледат балкански кьотек по нощите.
Хубава тема би станало да си обсъдим всички тия аспекти на бита в чужбина.
Целувката ни отне тази възможност. Натрапи се във вниманието повече от същността на вечерта. Ние дори не помним какво говореше Кубрат. По-добър ли му става английският след удари в главата; още ли смята, че ще нокаутира Джошуа и няма ли как да ги намалим тия удари в тила. Но целувката победи цялото останало съдържание, каквото и да е било. Една глупава, мърлява мляска по чувствителността и националната ни дразнимост. За Бога, сексът още продава, въпреки metoo.
Заради тая целувка съвсем забравихме, че водихме един друг мач. Бяхме нагънали Цветанов в ъгъла и той беше в глуха защита, реалиста клет. Не помня уцелихме ли го в малкия мозък. Бяхме го спипали. Това беше темата на рунда. Апартаментите на властта се казваше мачът. Оставки, мокри от безсрамие. Неприятен вкус на гнило. Не пречи да поетизираме малко и тая долна тема.
И точно в този момент получихме изненадващата тема с намокрената репортерка. Глупава, дори тъпа тема. Но адски разсейваща. Можело ли да се целуват въпреки желанието им жени, специално стараещи се да ги желаеш. Някои дами адски обичат контрола, други умират да го губят. Струва ли това скъпо в зенита на травматичните сексуални реминисценции? Да, разбира се. И някои феминистки адвокатки изкараха доста добри пари на гърба на тоя праведен бизнес акселератор.
Темата има и допълнителни пластове. Кобрата очевидно е много по-умен, отколкото го мислите. Джени всъщност е жертва на либералните догми, които уж я бранят. Все пак прочутото становище на сайта Вегас спортс не-знам-си-какво, от което тръгна всичко, е подписано от конкретен човек. Не е от шефовете на сайта, както нашите медии тук йерархично обобщиха.
Писмото на недоволството е с автор Кристина Сандърс от Некст Плей. Това е компания за маркетинг и реклама. Кристина е тъмнокожа 26-годишна предприемачка. Тя вярва в женската сила в бизнеса. Прочетете й едно две-интервюта, аз си загубих това време. Така правят репортерите, освен че се целуват.
Г-ца Сандърс не е шефката на сайта, а е част от екипа, фриленсър, като нашата мила познайница Суши. Просто една едра афроамериканка се е почувствала засегната, че една гърдеста азиатоамериканка се забавлява отвъд стандартите на епохата.
А те са важни, Джени! С нас ли си, или с тях?! Кажи, че ти беше лошо, ще получиш милион за страданието си. Истински тормозените жени ще почакат. Сега задаваме жалоните на минимума.
После Кубрат я "зашлеви", помните. И така горката репортерка беше сдъвкана от две страни – мъжка и женска. Както обикновено се случва с по-слабите жени под феминистки контрол.
Но така де, пак тая целувка дробим. Аман от тая целувка и световните й аспекти. Драйфа ни се от нея! Ние си имахме наш мач, локален, дребен, но важен. Нежелана от никого беше тая орална тема, какво значение има дали е пълна с добри намерения. Ех, как бих искал да ви съдя, да ви отнема лиценза за раздухването на тая целувка. Честно.
Хайде да се върнем на по-важната тема. Цветанов, къде си? Или отмина моментумът и сега е фатално късно? Да, от това се опасявах...
