Всеки път, когато някой сподели снимка със своето "мило", придружена от уточнението: "feeling аmazing/incredible/complete", в другия край на вселената стадо бодри розови еднорози заболява от луда крава и светът сe превръща в едно по-безнадеждно място.
Не е нужно да си британски учен или руска сексоложка, за да ти е пределно ясно, че непрекъснатият фейсбук ексхибиционизъм, посредством който ежедневно хора демонстрират връзките си, екскурзиите си, болежките си, бельото си и евтините си емоции, е признак за сериозни психически отклонения, с които е добре да се заеме специалист, а не широката общественост.
Най-забавното и едновременно с това - отчайващо нещо в тази повсеместна тенденция любовният живот да се излага публично е, че обикновено накрая се оказва, че всичко е било само на картинки и статуси.
Междувременно нормалните хора, които се гушкаме, без да го документираме, не само сме длъжни да съучастваме във всеки един етап от "връзката-мечта" на своите фейсбук "приятели", но трябва да сме навътре и в подробностите около драматичната, но трансформираща раздяла, която неминуемо ще последва.
Ето трите основни етапа, през които всеки фейсбук ексхибиционист преминава, излагайки на показ своите размисли и страсти по отношение на любовта:
Началото
Минали са две дълги и емоционално наситени седмици от последната тежка разлъка, за която дори баба ти знае, въпреки че няма фейсбук и е трудно подвижна.
Споделени са тонове картинки с мъдри мисли за новото начало, публикувани са десетки лирични песни за изневяра и/или любовно разочарование. Минал е и етапът на луди купони с приятели, в който видимо нищо не интересува лирическия герой, освен твърдият алкохол и загатнато леките наркотици.
Време е за ново гадже. Информацията, че такова се задава, първоначално не се споделя директно. Пуска се само лек намек, който цели да събуди жив интерес у всички, които само това чакат и за това живеят, разбираш ли...
"Съдбата е един наистина добър режисьор. Щастието идва, когато най-малко очакваш" - feeling blessed." Мухата е пусната. Всички тръпнат в очакване.
Любов ли бе...
В един момент се започва. Рязко. Тагове, снимки, любовни обяснения, секси селфита, пръстени, годежи, истерия...
Светът не е виждал такова нещо, те са Ромео и Жулиета, Адам и Ева, Бони и Клайд, Пижо и Пенда, Софи Маринова и Устата, Бионсе и Джей Зи преди изневярата...
Те са недостижими, единствени, толкова щастливи, че ти иде да си срежеш вените с флекса на съседа, който и без това трета поредна неделя решава да свърши малко полезна работа в 8 сутринта.
Дори най-големите циници и скептици си казват "Пууу, баси, тия верно се намериха". Докато не настъпи "неочакваният" обрат.
Финалът
Кръгът се затваря. Началото и краят се съединяват. Почва се. Отново.
"Когато печелиш, не знаеш какво губиш, но и обратното", "My way" на Франк Синатра, "Кукавица" на Цеца, пак малко снимки от тежки партита в другарска среда, нов татус, сниман от десет различни ъгъла, нова корица в социалната мрежа, изобразяваща паднал ангел, набит на колове с извадено сърце, ново куче, нов начин на живот - фитнес, чия, 5 минути планк, заснет на видео...
И така до новата най-голяма, единствена и истинска любов след началото на "От обич" през 97-ма година, полезната и подробна информацията за която ни хваща точно преди да се отчаяме тотално и ни кара да виждаме смисъл в отварянето на очи всяка сутрин.
Благодарим. Сега вече ни е далеч по-спокойно...
Скъпи Иване, потърси психоаналитик, специализиран в хипервербализма. Имаш необходимост някой да слуша/чете мегаизлиянията ти. Спомените ти датират от ученически години. Деменция? Алцхаймер? Помисли. Пиша ти със загриженост, защото, както сам признаваш, съм медицинска и санитарна героиня. Хипократовата клетва си е клетва, макар при комунизма, половината от курса мълчеше, защото не беше съгласен с редакцията.
От любезност съм приемал покани за приятелства на хора, с които наистина контактувам (колеги, нови познати и др.). Мамка му, благодаря ти фейсбук- чрез теб разбрах, какви откачалки, ексхибиционисти и кукундели са тези хора, та да знам да страня от тях занапред