В едни не чак толкова далечни години при качване в самолета, веднага след гейта, се минаваше покрай наредени на малки купчинки вестници.
За част от пътуващите това бе единственият начин да се докоснат до Financial times, USA today или Wall Street Journal. Други просто хващаха любимия си вестник или се мръщеха, че няма "24 часа", "Кой ще ти чете "Фигаро"?".
След това навлязоха нискотарифните авиокомпании, a печатът като такъв постепенно бе изместен от Интернет. Сега новините излизат на секундата - с два клика можеш да четеш New York Times, дори и като току-що си минал през диамантения възел на Белокопитово.
Все повече компании по света пускат Wi-fi на борда. Седиш си кротко на полет между Орландо и Бостън и си четеш "Струма" и "Вяра" на таблета. Идилия.
Този полет над печата може да ти излекува всяка носталгия. Примери само от днешната преса:
В събота вестник "Стандарт" заедно с Рефан, Лафка и Божидар Димитров ще подари на 10 000 българи малки флакончета с жива вода от Плиска. Колко е чудодейна водата знаят само Ванга, Нешка и Божидар Димитров, но едно е сигурно - Божо Димитров няма права върху паметниците на културата, за да ги раздава на когото и да било.
Докато се чудиш дали директорът на НИМ е просто нагло решил, че той е държавата или от възрастта мозъкът му не функционира на пълни обороти и ражда глупост след глупост, попадаш на следващата голяма новина за "малък" инцидент.
За него съобщава пресцентърът на Областната дирекция на МВР в Благоевград. В Белица неизвестен автомобил блъснал възрастен мъж, а пострадалият е приет в МБАЛ-Разлог с комоцио и счупени ребра.
Заглавието на новината обаче казва: "Възрастен пешеходец се блъснал в спрял автомобил на лидер на ГЕРБ".
Ако първите реакции в социалните мрежи бяха "Няма дъно", то, напротив, дъното се достига, когато падаш. Обаче никой не може да те спре да продължиш да копаеш.
Това една голяма част от българската журналистика прави от доста време насам.
Лошо подбрани източници, никакво прецеждане на новините, подмазване на политици и бизнесмени и никаква проверка на достоверност са превърнали медийната ни среда в нещо средно между селска баня и мазни борби на народен събор.
И докато се чудех кой още от десетките примери да дам, ми попадна корицата на списание Grazia. На нея се усмихва жената до Бареков с текст "Градът на бъдещето". Дано поне с изданието дават по литър светена вода или направо светена ракия от някой открит от Божидар Димитров свещен граал, та да ни се види това бъдеще по-малко мрачно. Или поне пакет захар да поръсим срещу уроки.
Докато в нормалния свят раздават Financial Times при качване в самолета, тук ни лекуват със светена вода, докато четем мръсни заглавия.
Колко светена вода е нужна да отмие извращението от заглавието "Ад край морето! Три коня изгоряха живи в пожара край Слънчев Бряг! (СНИМКА)", може да сметне само митрополит Николай. На връх един от големите църковни празници обаче "дядо поп с Ролекса", както е известен пловдивският владика, бе зает да ругае кмета, общината и държавата. "Елате ни избийте. Ние стоим твърдо на скалата на православието", провикна се митрополит Николай, преди да сравни с апостол Петър присъстващия на службата Петър Манджуков - ктитор и архонт на Пловдивска митрополия.
Дали ако таблетът освен лаптопите, телефоните и вестниците би могъл да ни лиши и от митрополитите като този, заедно с техните ктитори и архонти, това няма да направи бъдещето малко по-мрачно?
Какво ли е казала Ванга по въпроса?
