„В бричката седеше един господин, не хубавец, но не и с лоша външност - нито много пълен, нито много тънък; не можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад. Пристигането му не произведе в града абсолютно никакъв шум и не бе придружено с нищо особено; само двама мужици, които бяха застанали до вратата на отсрещната кръчма, направиха някои забележки, които собствено се отнасяха повече до екипажа, отколкото до пътника. „Я гледай ти - каза единият на другия - какво колело! Какво мислиш: ще може ли да стигне това колело, да речем, до Москва, или не ще може?" - „Ще стигне" - отговори другият. „Ама до Казан май не ще може стигна, чини ми се?" - „До Казан не може стигна" - отговори другият. С това разговорът се свърши."
Нищо не илюстрира по-добре обществено-политическия интерес на обикновения руснак към събитията около него като този начален епизод на „Мъртви души".
Личността в колата е отвъд обсъждане, това е пътникът - който по право и заслуги е там и чиито планове са по господарски непонятни; ни да го любиш, ни да го мразиш.
По-впечатляващо за мужика е възможността за пробег. Но дори това не е чак толкова вълнуващо, че да е тема на спор. Животът на крепостния няма кой знае колко да се промени, независимо докъде ходи бричката.
Голямата разлика между нас и руснаците е в това, че тук разговорът за возилото нямаше да завърши в съгласие; напротив - щеше да подбуди сериозен спор.
Това най-прекрасното колело на света ли е, понеже е руско или пет пари не струва по същата причина; ще се провали ли далеч преди Казан или все пак ще остане здраво до края на света и ще го покори?
Още по-голям дебат обаче би предизвикала личността на господина в бричката. За руснаците неговите намерения и външност са отвъд осмисляне - щом е на тази позиция, значи така е трябвало и ще си върши неговата си господарска работа, как и докога - той си знае.
Ние обаче непременно бихме се попрепирали дали все пак не е по-скоро тлъст дебелак или тънък като струна, свеж младеж ли е или старик грохнал; велик хубавец или май напротив - урод невиждан.
Защото за мужиците от задунайската губерня всичко трябва да бъде доведено до крайност и или паднем пред чуждия помешчик в захлас, или да плювнем с отвращение.
Наричаме го условно русофилия и русофобия, но немците имат по-добър термин за такива отношения - викат му „хаслийбе".
Това е състоянието, в което хем не можеш да понасяш нещо, хем си силно привлечен от него. И ние, българите, изпитваме точно това към Широката страна с многото поля, планини и гори и нейните помешчици.
По неясна причина генетично ни е заложено не само да се вълнуваме от колелата до Казан и Кремъл, но и да изпитваме някакво особено силно чувство към господата в тях, вместо да ги игнорираме, както би било по-логично.
Дори сравнението на Путин с Чичиков вероятно ви изглежда нелепо. В представите ни той е Бегемот, Свидригайлов, Иван Грозни, Зангиев и какво ли още не. Дърпа конците на световния ред, крои планове, спасява нации и се бори с мечки и шваби. А всъщност е един невзрачен господин, не хубавец, но не и с лоша външност - нито много пълен, нито много тънък; не може да се каже, че е стар, ала не и твърде млад, който прави сделки с мъртви души.
Утре бричката му ще я подкара някой друг и с право онези селяци се дивяха на нейния капацитет, не на качествата на пътника.
Защото руският мужик знае, че тези неща не си заслужават да ги мислиш, понеже нищо няма да измислиш.
Българският обаче намира в това смисъла на съществуването си - да се опита да проумее какъв е господинът в колата, за да го обикне страстно или да го намрази вдън душа. Различен вид обременености, пък ужким сме братушки.
Нигерия с ракети....пфууу......
А за мен е неразбираемо, що за бездушници му праскат минуси на дедо Иван. Човека говори със симпатия за Русия и нейния народ, но и се опитва да остава относително рационален. Аз, генерално, не споделям възгледите му спрямо тях, макар и да съм израстнал с "белогвардейски" деца - природно интелигентни и слънчеви същества. Е, това за мен е истинския Руски човек, а не кубанските и тюменски същества...
Васко странно се получава - Русия през три държави , а Сащ - новите ни братя ( все пак ние явно не сме в ЕС след като тях слушкаме ) къде са ?
Нека да бъдем точни – Пушкин е руснак, макар че има някакъв африкански примес, докато Сталин е грузинец, или ако щете – руснак от грузински произход. Така както Бойко Борисов е българин, а Ахмед Доган – българин от турски произход. Когато обвиняваме руснаците за престъпленията на Ленин, Сталин, Берия, Вишински. Троцки, Дзерджински не трябва да забравяме, че тези проифесионални революционери са и руснаци, но и грузинци, евреи, поляци, литовци, арменци и какви ли не. И че руснаците бяха не привелгировани, както, примерно британците,(пука сахиб) в Индия, Китай......., а бяха наравно с грузинците, литовците, евреите, арменците....... и жертви на тази интернационална клика, която с германски пари извърши преврата през 1917 г. Общо взето съм съгласен с дядо Иван, няма лоши народи. Който е пътувал повече по света знае, че светът навсякъде е шарен, има добри, има и лоши хора. За щастие добрите хора са повече, за нещастие лошите са безскрупулни и алчни и те управляват народите.
Българите нямаме нищо общо с руснаците.Нито като външен вид,нито като манталитет.Достатъчно е да се види ,когато играят националните отбори по волейбол,че българите коренно се различават по външен вид от руснаците.Що се отнася до манталитета там пък нямаме нищо общо.Бил съм в хотели заедно с руснаци-държат се шумно и невъзпитано,бутат се кой да награби повече от шведските маси и като се напият се държат като отрепки.Те пият бързо ,за да се напият.Докато българите пием по друг начин-бавно,замезваме-изобщо пием заради приятното прекарване и компанията.Руснаците си живеят с имперското съзнание и за тях е по-важно например да изстрелват ракети в космоса,отколкото магазините да са заредени.За тях е важно начело на държавата си да имат силен лидер-като се почне от Иван Грозни,Петър Първи,Сталин та се стигне до Путин.Една от основните причини за революцията от 1917г в Русия,е че Николай Втори е бил слаб по характер,а мужиците на такива не прощават.Докато българите се олицетворяват от управници като Тодор Живков и бодигарда му-селски тарикати,които гледат да не влизат в конфронтация със по-силните държави-хем да са добре и с Запада и с Русия,и с евреите и с палестниците,и със сунитите и с шиитите.Честно казано предпочитам българският начин на живот ,отколкото руският.Миналото лято говорих с един хотелиер,в чийто хотел гостуват руснаци от всякакви прослойки.Според самите руснаци в Русия цари страшна корупция на всички нива,страх ги е да кажат нещо против властта-изобщо нямало голяма разлика с комунизма.България вече пое по друг път на развитие и колкото и да има кусури,изобщо не може да се сравнява с това,което става в Русия.
" Какъв е смисъла от подобен материал и от подобни разсъждения? " Ами петък е. Утре ще трябва да накамари фамилията и да я разходи я до някой хипермаркет , че да изкара въздуха от хладилника, я да се метне до Банско, че ще вземе да пукне пролетта и ще се съдерат ризите на планините.
Другарю Заварчик, или се подмладява или се видиотява То Чомски добре го е описал: 5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко. Веднага определяме възрастта на пепето някъде към 10 1/2 ....максимум
@ Иван Иванов Аз пък се регистрирах точно заради тази статия, др. Иванов. И дано не се сетиш че в статията няма никакви филии и фобии - че ще вземеш да се върнеш. Евала вебкафеджиите. В кучия г_з на профанщината и провинциализма сте едно от малкото останали хубави неща. Чакай викам си докато на са ви налазили мераци за финансов успех да се порадвам на компанията на мислители като Павур. Щот ей на - Иванов вече си тръгна завалията...Обиден