Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Животът не е само работа: Модерните роби от Anti-work движението

Те не са против труда, а против експлоатацията Снимка: Getty Images
Те не са против труда, а против експлоатацията

"Колежката ми е била изнасилена като малка, а на смяната ѝ вчера в ресторанта се появи този, който я е насилил. Тя се скри в задната стая да плаче и просто не можеше да завърши смяната си. Мениджърът не просто не ѝ плати за това време, но ѝ крещя така, че всички в кухнята го чуваха. И за капак я лиши от две смени и съответното заплащане.

Искам да напусна на момента, но съм прекалено зле с парите и не мога да си го позволя."

"Работя във верига за бързо хранене. Мениджърът на нощната смяна дойде да си поеме дежурството, въпреки че приятелят ѝ, които е с шизофрения, току-що се застрелял в главата пред нея - във видео чат. Тя се обади на полицията и оттам я викнаха за разговор в участъка, тъй като тя дори не знае къде е станало това. За да може да отиде, трябваше да затвори обекта, но генералният мениджър не ѝ позволи и ѝ каза да намери някой, който да я замести. Което няма как да стане в 3 през нощта. И тя си изкара смяната, за да не бъде уволнена."

"Съпругът на леля ми е много добър програмист. Явил се на интервю за работа и като част от него го накарали да оправи "бъг". Той го направил, но оттам така и не се обадили повече. И се оказва, че и не са имали намерение да наемат хора."

Това са миниатюрна част от постовете в превърналия се в цяло движение чат във форума Reddit "Против работата" (Anti-work). Девизът му е "Безработица за всички, не само за богатите".

В чата за "тези, които искат да спрат да работят, интересуват се от това, искат да вземат колкото се може повече от живота извън работата и подкрепа за проблемите с работата" членуват 1,8 милиона души - повечето от САЩ. Броят им расте ежедневно - през 2019 г. са били едва 13 хиляди.

Пандемията обаче води до огромното му разрастване - в Америка много хора са уволнени или се налага да работят с намалени часове и съответно - с намалено заплащане.

Освен това при много работещи локдауните извадиха наяве стари проблеми, които по време на пандемията имаха огромно влияние - ниски заплати, липса на платени болнични, липса на добри мерки за безопасност за тези, които се срещат с хора и са в риск да се заразят.

И всичко това това в период, в който хора с всякакви доходи се опитваха да балансират между работа от вкъщи и грижа за семейството и децата при затворени училища.

Така, полека-лека, движение, често описвано като ляво и анархично, се разрасна.

В голямата си част хората, които подкрепят "Против работата", не са против работата изобщо, а смятат, че са прекалено експлоатирани, с малко заплащане, лоши условия на труд, под огромен стрес и в бърнаут, и с работа, която им отнема личния живот.

За други движението е призив за колкото може по-малко работа или работа за себе си с цел акцент върху свободното време.

Например един от ранните модератори на форума, който съществува от 2013 г., е Дорийн Форд, която работи в магазини 10 години, мрази работата си и я намира за безсмислена и унизителна. Накрая напуска и започва да прави това, което харесва - разхожда и се грижи за кучета. Не изкарва толкова пари, колкото преди, но и работи по-малко и се чувства по-добре.

Тези хора не са против работата, а против експлоатацията. Снимка: Getty Images
Тези хора не са против работата, а против експлоатацията.

Някои от участниците във форума като Дорийн също се питат има ли смисъл не само от работата им, но и от настоящата икономическа система. За трети целта е да започне дебат и да се покажат проблемите на начина на труд.

Общото между всички тези хора е, че те се чувстват експлоатирани.

"COVID беше основната причина, но движението има по-дълбоки и стари корени. Работещите толерираха натиска от работодателите до доста висок праг. Но когато той стигна дотам да поставя живота им под риск, това вече мина границата, и то в контекста на пандемията, когато работодателите ги караха да работят повече от всякога и правеха огромни печалби", коментира пред Би Би Си Кейт Бронфенбренер, която се занимава с трудово обучение и чете лекции в университета Корнел в САЩ.

Или както казва един от потребителите в чата в Reddit: "Хората не напускат работните си места. Те напускат мениджърите, защото лошо заплащане и кофти условията са провал на мениджмънта."

Случайно или не, през август миналата година САЩ отбелязаха огромен брой - 2,9% от работещите, или 4,3 милиона души, които напуснаха по собствено желание работата си. През ноември работа напуснаха още 4,5 милиона - най-много от 2001 г., откогато започва да се води подобна статистика.

Снимка: Getty Images

Дори се стигна дотам, че редица компании - от Tyson Foods до FedEx не могат да си намерят работници, въпреки че увеличават заплатите.

Естествено, много от тези, които напускат, не "скачат в тъмното" и просто отиват да се трудят другаде. Но въпреки логичните обяснения за много от тях, със сигурност има и такива, които просто не искат да работят като преди. Някои от последователите на движението правят като Дорийн Форд - заемат се със собствен микробизнес, пускат квартиранти, разнасят храна за по няколко часа дневно - колкото да изкарват някакви пари, с които да оцеляват.

"Разговорите във форума на anti-work са симптом на общество, което има грешни приоритети от дълго време. Като общество сме поставили в центъра усилния труд и бизнес успеха, насърчаваме тези, които са отдадени на работата си и на трупането на богатство много повече от тези, които са отдадени на семействата си или на търсенето на щастие", коментира "Форбс".

Движението е участвало и в редица акции - като призиви за бойкот на Черния петък до масово пращане на фалшиви молби за работа в компанията Kellogg, след като фирмата реши да уволни 1400 стачкуващи през миналата година. Дали под натиска от anti-work или по друга причина, компанията все пак сключи сделка с протестиращите.

И все пак движението не получава чак толкова широка подкрепа, че да започне сериозна промяна и да се превърне във фактор на пазара на труда. Най-малкото защото прекалено много хора се страхуват да не загубят сигурността, която работата им им носи.

А и, макар и много плахо и основно в Европа, започват опити за облекчаване на работещите. Това са например актуалните промени за легализиране на възможността за изключване след края на работния ден и опитите за по-гъвкава или дори намалена работна седмица. Може пък част от тях да са плод и на влиянието, което anti-work оказва в глобалната информационна среда.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените