Уж сме готови от десетилетие насам, а пък все не ни приемат. Откакто сме влезли в Европейския съюз един от най-големите ни блянове е да влезем в Шенгенското пространство, а по всичко изглежда, че за пореден път няма да бъдем допуснати.
В следващите редове ще се опитам да отговоря на въпросите какво е това нещо Шенген и какви са проблемите, които ни дърпат назад.
"България е изпълнила всичките си задължения и поставените пред нея изисквания за членство в Шенгенското пространство. Затова страната ни не заслужава повече да стои отстрани и е време да бъде приета в Шенген."
С тези думи председателят на Народното събрание Вежди Рашидов затвърди дългогодишната българска позиция по време на срещата си с председателя на Европейския парламент (ЕП) Роберта Мецола. Освен това благодари за последната резолюция, приета от EП, с която за пореден път евродепутатите призоваха България, Румъния и Хърватия повече да не бъдат спирани за приемане в Шенгенското пространство.
Това се случи седмица, след като еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон също подкрепи идеята трите страни да бъдат незабавно включени в споразумението.
Освен нас Румъния, Хърватия, Ирландия и Кипър са единствените страни от ЕС, които не са част от Шенгенското пространство, докато държави, които са извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, вече членуват.
Към момента на дневен ред стои единствено въпросът за София, Букурещ и Риека, като само след две седмици предстои ключово гласуване за това.
Но знаем ли какво всъщност е Шенген?
Самото споразумение създава огромно пространство без граници в рамките на Европейския съюз, което гарантира свободно движение на повече от 400 милиона граждани на ЕС, заедно с граждани на държави извън евросъюза, живеещи в него, или посещаващи го като туристи, студенти или с бизнес цели.
Тоест, ако влезем, няма да има проверки и дълги опашки по границите с други страни в Шенгенското пространство като Гърция или Румъния (ако бъде приета). Ще има нови възможности за бизнеса за по-лесно и бързо придвижване на стоки. Границите с държави извън ЕС и Шенген (Турция, Сърбия, Северна Македония) ще се запазят.
Всичко звучи чудесно, но приемането в споразумението изисква и съответните отговорности, особено за държави, представляващи външна граница на евросъюза, каквато е България.
Трябва да бъдат изпълнени и оценени редица критерии, свързвани с пълна хармонизация на правилата за контрол - най-вече по отношение на сухопътните, морските и въздушните граници, издаването на визи, полицейското сътрудничество и защитата на личните данни.
После идва самата отговорност за контрола на пристигащите граждани от трети страни. Веднъж влезли, те вече могат да се движат без проблеми из територията на целия съюз, а това създава потенциални условия за пробив в сигурността. Оттам нататък следва изграждането на капацитет за сътрудничество с правоприлагащите органи в другите страни от Шенген, ако се случи такъв пробив.
Къде е спънката?
На хартия България е изпълнила всички формални условия. При това не от вчера.
Оказва се, че влизането в Шенген не е толкова просто, тъй като решението за него не е свързано единствено и само с механичното изпълнение на критерии и не зависи изцяло от Европейския парламент или Комисията.
Иначе досега да бяхме вътре, ако съдим по техните официални позиции, както и от изказвания като това на немския канцлер Олаф Шолц, който през лятото каза че "България, Румъния и Хърватия отговарят на всички изисквания да получат пълноправно членство".
За да бъде присъединена която и да е държава е необходимо консенсусното съгласие на всички членове на съюза в рамките на Съвета на Европейския съюз. Сегашното председателство се води от Чехия, която има добро отношение към нашите кандидатури, затова и те ще бъдат подложени на гласуване.
Именно по инициатива на Прага в рамките на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември ще се проведе важното гласуване, на което съответните ресорни министри трябва или да ни допуснат до Шенгенското пространство, или за пореден път да ни оставят извън него.
В случая е необходимо само един от тях да гласува против.
Това действие се е превърнало вече в нещо като традиция за Нидерландия. Там парламентът прие резолюция, в която поиска от правителството "да не предприема необратими стъпки" за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, докато не извърши "по-нататъшни разследвания на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и организираната престъпност и в двете страни".
Притесненията са свързани най-вече с високите нива на корупция у нас, имащи потенциал да компрометират граничния ни контрол - а оттам и сигурността на Нидерландия.
Другата страна, която най-вероятно няма да ни подкрепи, е Австрия.
Нейният министър на вътрешните работи Герхард Карнер заяви, че "сега, когато системата на външните граници не работи, не е подходящ момент да се гласува разширяване" на Шенгенското пространство. Според него ситуацията на австро-унгарската е непоносима за населението там, а Шенген не функционира.
В момента Австрия се сблъсква с увеличен брой пристигащи бежанци, които са преминали през други държави от ЕС по така наречения балкански маршрут през България, за да влязат в страната. По данни на вътрешното министерство от началото на годината до австрийската граница са достигнали над 90 000 души. От тях 75 000 не са били регистрирани преди това в нито една друга държава от евросъюза.
Какво се случва у нас?
Междувременно в България се разрази корупционният скандал свързан с монопол на частна лаборатория върху фитосанитарния контрол на граничния пункт "Капитан Андреево". Покрай този случай се появиха обвинения в корупция, заплахи към политици, съмнения за контрабанда и пропуснати от държавата ползи за стотици милиони.
Имаме също така и почти всекидневните случаи на полицейски гонки с каналджийски автомобили, превозващи нелегални имигранти от границата с Турция. Двама бургаски полицаи загинаха през август, а друг е с опасност за живота след инцидент в София от тази седмица.
Проблемът с мигрантския натиск логично провокира съмнения относно способностите за охрана на границата ни, политически обвинения в корупция относно стената по границата с Турция, дори и съмнения за участие на полицаи в контрабандни канали.
Всички тези скандали и обвинения логично не влияят добре на опитите на правителството да убеди нидерландските и австрийските управления най-накрая да ни подкрепят.
Дали и как Хага и Виена могат да получат достатъчно информация, че България има напредък в борбата с корупцията остава отворен въпрос. Не и ясно дали биха ни подкрепили дори да имаха подобни доказателства, имайки предвид, че темата за членството на България и Румъния се използва във вътрешнополитическите борби в Нидерландия и Австрия.
Все пак дори да не получим зелена светлина сега, това може да стане и по-късно.
Проблемът е, че председателството на Чехия свършва, а за следващите членството на България в Шенген може да не бъде особен приоритет.
