"OneCoin е лесен за използване. OneCoin е за всеки. Правете плащания навсякъде, в световен мащаб. Това сме ние. Глобални граждани на малък свят, които искат да направят промяна."
С тези думи на издирваната Ружа Игнатова, чиято фалшива криптовалута завлече с над 4 млрд. долара инвеститори от цял свят, започва епизодът на подкаста на Федералното бюро за разследване на САЩ, посветен на нея.
Моника Гроувър от пресофиса на ФБР разказва за това как Игнатова попада в полезрението на ФБР, за да бъде включена в списъка с 10-те най-издирвани лица от агенцията. Българката беше вкарана там в средата на тази година, превръщайки се в едва 11-та жена, чиято снимка се е появявала в списъка от създаването му през 50-те.
"Компанията на Ружа Игнатова бе рекламирана като "убиеца на BitCoin". Тя обаче не промени света, а вместо това ограби инвеститорите с милиони долари", казва водещата.
Самата схема започва през 2014 г., а OneCoin е базирана в България. Компанията се рекламира като нова виртуална валута, но зад нея се крие измамна схема, комбинираща различни тактики от престъпните пирамиди и мултилевел маркетинга, възползвайки се от лековерни инвеститори.
"Първо, тя се насочва към хора, които може да не са разбрали напълно тънкостите на криптовалутите, но са развълнувани от впечатляващата ѝ автобиография, маркетинговите стратегии на OneCoin и вълнението около криптовалутите", казва Гроувър.
Според разследването на ФБР мнимата криптовалута OneCoin е използвала много от терминологията на тази сфера, без обаче да залага действително на технологията, която се използва при криптовалутите.
На практика OneCoin претендира да е криптовалута, но излиза извън едно от основните условия за това - транзакциите там не се осъществяват посредством блокчейн технологии, които да гарантират прозрачното движение на парите, а компанията претендира да извършва сама тези процеси.
По този начин стойността на криптовалутата се определя (или по-скоро би трябвало да се определя, ако беше истински проект, а не измама - б.р.) от Игнатова и партньорите ѝ, а не от пазарното търсене.
Именно тази идея за частна, но централизирана дигитална валута за мнозина е привлекателният момент. Много експерти обаче още тогава предупреждават, че това е сигнал за възможна измама.
По този начин инвеститорите в OneCoin не са могли да следят развитието на криптовалутата както и транзакциите, а е трябвало да вярват само на Игнатова. За целия период, в който проектът е активен, "криптокралицата" успява да привлече около 2 млн. души за инвеститори, от които са взети общо над 4 млрд. долара, става ясно от подкаста на ФБР.
Федералните са установили, че на 25 октомври 2017 г., след като вече схемата ѝ е разбита, Игнатова е пътувала от София до Атина. Оттогава тя не е била виждана публично. Само десетина дни преди това е повдигнато и първото обвинение срещу нея за участие и ръководене на измамна схема, а ФБР издава заповед за ареста ѝ.
Ружа Игнатова говори английски, немски и български, вероятно пътува с фалшиви документи и разчита на връзки и познанства в България, Германия, Русия, Гърция и Обединените арабски емирства, разказва агентката на ФБР. За нея се знае, че обича да води охолен начин на живот и се стреми към него на всяка цена.
Подкастът завършва с призив всяка възможна информация за Игнатова да бъде предавана на ФБР.
Преди месец гръцките власти съобщиха, че са били на крачка от това да заловят "криптокралицата", след като е бил подаден сигнал, че тя се намира на територията на страната. След като следата е последвана обаче, е станало ясно, че Ружа се е изплъзнала на полицията (като е възможно обаче дори и да не е стъпвала в Гърция).
Много по-интересен момент беше интервюто от 12 август, което бившият ръководител на разузнавателната агенция в Люксембург, а след това и експерт по корпоративна сигурност Франк Шнайдер дава за италианското издание Notizie Geopolitiche.
Срещу Шнайдер също има повдигнати обвинения по измамата OneCoin, като за него се знае, че е бил нает от Ружа Игнатова, за да ѝ помага със сигурността и да ѝ осигурява важна информация, ако срещу нея бъде започнато наказателно преследване.
По думите му, "криптокралицата" му е споделила малко преди изчезването си, че в България е най-безопасно за нея.
"Около 20 октомври Ружа ми каза, че трябва за малко да отиде до България, като аз я посъветвах да не прави. Тя обаче смяташе, че там е най-безопасното място за нея, след като вече знаеше, че прокуратурата на Южен Ню Йорк вече се интересува от нея, а любовникът ѝ Гилбърт Армента сътрудничи с ФБР срещу нея", коментира Франк Шнайдер.
Малко преди това той е помогнал да се поставят подслушващи устройства в апартамента на Армента, като по този начин Игнатова разбира, че любовникът ѝ работи с властите, за да наберат достатъчно доказателства срещу нея.
Според Шнайдер обаче причината тя да поиска да следи любовника си е искане, отправено от контактите ѝ в българското правителство по онова време, т.е. средата на 2017 г..
"Ружа записваше всичките си разговори с Гилбърт, както поискаха нейните контакти в българското правителство, които планираха да се противопоставят на скандалните планове на американците", обяснява експертът по сигурност.
Той допълва, че тези ѝ контакти в София са ѝ казали да напусне България на 25 октомври, защото ще има полицейска акция по линия на правното сътрудничество с Германия.
Относно самото изчезване на Игнатова, Шнайдер разказва, че Ружа е заминала за Атина с ранен полет на Ryanair заедно с един охранител, който имал "инструкции" неясно откъде да я върне след това обратно в София.
"И двамата бяхме объркани кой би дал такива инструкции. Тя ми потвърди също, че телохранителят ѝ казал да замине по-късно същия ден за Солун, където щели да я поемат други негови колеги", разказва Шнайдер.
По-късно тя се чула с него по телефона още два пъти - един път в Солун, докато чака новия екип охранители, и още веднъж, докато с кола пътували за България, като тогава тя обяснила, че влизането ѝ в страната няма да бъде записано на границата. Криптокралицата поискала да се види с Шнайдер в София след седмица.
Последното, което той е виждал от нея, е съобщение с текст "safe house", което Шнайдер определя като странен детайл, тъй като двамата общували само и единствено на немски език.
Макар да казва, че не знае какво се е случило с Ружа, той е на мнение, че най-вероятно тя вече е мъртва. И макар да се надява това да не е така, няма никакви доказателства за противното.
Той също така категорично отрича твърденията на брат ѝ Константин, който през 2019 г. беше арестуван от американсктие власти в Лас Вегас, че Шнайдер е помагал на българката да се укрие от властите.
Люксембургския експерт по сигурност също така твърди, че OneCoin не е замислена като схема за измама или пране на пари, а се е превърнала в такава заради неочаквано огромния си успех, комбиниран със слабо управление и лоши мениджърски решения.
Срещу Шнайдер в момента има повдигнати три обвинения по случая с OneCoin - за корпоративен шпионаж с цел пране на пари, за предоставяне на поверителна полицейска информация, довела до избягване на арест от Игнатова, и за подпомагане на дейността на престъпна схема чрез регистриране на компания на негово име в Обединените арабски емирства, която е служила за кратко като фронт.
