Водата заема две трети от повърхността на Земята и съвсем естествено се е превърнала в най-голямото сметище на планетата ни.
През реките и езерата към моретата и океаните изтичат всички отпадни продукти от живота на хората. Те увреждат не само живота във водата, но и цялата планета и се връщат като бумеранг към нас.
В реките се озовава какво ли не - от едър боклук като пластмаса и метали, през песъчинки от всевъзможни материали, химикали, токсини и храни до бактерии и микроорганизми.
А скорошно изследване показва и колко голяма част от лекарствата, които хората приемат, попадат в реките.
Замърсяването е в степен да представлява "заплаха за околната среда и здравето в световен мащаб", гласят изводите от най-мащабното досега проучване на остатъците от медикаменти в реките по цял свят.
То е дело на Университета в Йорк, Великобритания и се базира върху проби от водата над 1000 места от 258 реки в над 100 страни по света. Тестове са правени за 61 активни съставки на лекарства, т.е. веществата в тях, които имат терапевтичен ефект.
В над една четвърт от изследваните реки има активни съставки на лекарства в количества, които се смятат за опасни за обитателите на водите.
Само в две от всички проучени места няма никакво замърсяване - в Исландия и край село във Венецуела, където живее племе, което не използва съвременни медикаменти.
Най-често откривани във водите са парацетамол, никотин, кофеин, остатъци от медикаменти за епилепсия и диабет, както и антибиотици.
Как веществата стигат до реките?
През канализацията, или когато става дума за добитък - директно през изпражненията, които се отмиват от дъждовете към реките. Понякога се случва и остатъци от производството на медикаменти да изтичат в околната средата.
"Приемаме тези препарати, те оказват нужното въздействие върху нас и след това напускат телата ни", обяснява водещият изследовател в проучването д-р Джон Уилкинсън пред Би Би Си.
Дори и най-съвременните и ефикасни пречиствателни станции не могат в пълна степен да разградят и елиминират тези съставки, преди те да попаднат в езерата и реките, допълва той.
Двете най-често откривани във водите активни съставки на лекарства са карбамазепин, който се използва при епилепсия и неврологични болки (медикамент, който се разгражда много трудно), и метформин за диабет. И - може би малко неочаквано - кофеин от кафето, без което светът не може.
И трите вещества са открити в половината от местата, където са били провеждани тестове. Паралелно с това антибиотици са открити на едно от всеки пет тествани места.
Във водите са открити високи концентрации и от други масово употребявани продукти като никотин - от цигарите, и болкоуспокояващото парацетамол.
На всички континенти, освен Антарктика, са открити остатъци от антидепресанти и лидокаин.
Река Кай Так в Хонконг пък бележи рекорд с 34 различни активни вещества, открити в една проба.
В Африка, по обясними причини, има високи концентрации и на медикамента срещу малария артемисинин.
Сред най-замърсените са реки в Пакистан, Боливия, Етиопия, Индия, Нигерия. Столицата на Испания - Мадрид, също попада в топ 10 на местата с най-високи общи концентрации на замърсяване, а Глазгоу в Шотландия и Далас в САЩ са в топ 20.
Логично, най-засегнатите реки са масово в бедни страни, където канализацията е лоша или липсва и няма пречиствателни станции. Проблем е и фармацевтичното производство там - например проба от Бангладеш е със съдържание на един антибиотик 300 пъти над безопасното, като това може да се дължи на изтичане от близък завод.
Сред най-чистите след Исландия се нареждат Норвегия и дъждовните гори на Амазония.
Макар влиянието на замърсяването с фармацевтични съставки в реките още да не е напълно изучено, е ясно, че то няма как да не вреди.
Разтворените във водите човешки контрацептиви, например, влияят на развитието и възпроизводството на рибата. Антидепресантите пък карат птици като скорците да се хранят по-малко.
Екологична заплаха представлява и наличието на повече от една активна съставка заради токсичното взаимодействие, което биха могли да имат различните медикаменти.
Ако има добра новина, тя е, че в повечето реки нивата на замърсяване не са в степен, която да ги прави опасни за хората, които плуват в тях.
Едно от най-големите опасения обаче е, че растящото наличие на антибиотици в реките ще доведе до още по-бързо развитие на антибиотичната резистентност и съответно - на допълнително намаляване на ефективността на тези медикаменти.
"В 19 на сто от проучените места концентрацията на антибиотици надвишава нивата, над които се очаква бактериите да започнат да развиват резистентност", казва Уилкинсън пред "Гардиън".
Антибиотичната резистентност отдавна се сочи от Световната здравна организация за огромна заплаха за човечеството, може би дори по-голяма от пандемия. Без антибиотици, които да действат на бактериите, светът ще се върне векове назад и банални сега заболявания ще са смъртоносни.
А най-лошото е, че лесно и еднозначно решение няма. Както заявява главният изследовател д-р Уилкинсън: "Нужни са много и по-умни от мен хора, които да решат проблема".
Заедно с по-добра канализация и пречистване отпадните води, другото възможно решение е по-прецизна употреба на медикаменти - внимателно лечение с антибиотици, затягане на правилата за препарати, отпускани без рецепта, прецизиране на дозите и избягване на свръхизписването на лекарства.
А дори това е много, много трудно - в България знаем особено добре.
