В една от добре уредените малки книжарници в центъра на София влиза 15-16 годишно момиче. Застава в средата, оглежда наоколо рафтовете, пълни с книги, и доста стреснато възкликва:
- О, ама това не било книжарница!
Няма как да разберете играта на думи, ако не живеете в България, където, по стечение на известни обстоятелства, за които ще стане въпрос малко по-надолу, под "книжарница" се разбират две абсолютно различни места: магазин за продажба на канцеларски материали: химикалки, кламери, тетрадки и всякакви други пособия (без книги) и... място, където да закупите книга.
Разбира се, описаното момиче не е от най-четящите и за него да попадне сред толкова много книжни тела, когато иска да си купи някой предмет, а може би просто бележник или подвързия - е абсолютен шок.
За жалост, този случай е напълно реален, а действието се развива в "Книжен ъгъл" на ул. "Оборище" в София - една от книжарниците, избрани в челната петица за любимите места за купуване на книги на софиянци в конкурса на издателство "Кръгозор" миналата година.
За да разберем истинското състояние на книжния пазар у нас в момента обаче, трябва да се абстрахираме от гореописаното деление на "книжарниците" в страната, което е следствие от факта, че от продажбата на кламери и ученически чанти се печели в пъти повече, отколкото от книги (което е и причината толкова много българи да се заемат с този бизнес, който няма нищо общо с книжарското дело).
"Изобщо се чудя как места, в които няма никакви книги, могат да носят табела "книжарница"
- коментира Мая Чанкова - управител на "Книжен ъгъл". "Това е все едно "дрогерия" да се самонарече "аптека".
Затова и делението на книжарниците в България не се случва по този паралел, каквото и да пише на табелите.
Реално пазарът в момента грубо се дели по-скоро на "малки" и "големи" книжарници, които разчитат на напълно различен бизнес-модел един от друг.
"На този малък и променящ се пазар, във време, в което електронната търговия на книги процъфтява и се появяват все повече големи книжарници, за малките търговци става все по-трудно да оцеляват", разказва Мая, чиято малка книжарница е вече 10 години на пазара и е сред малкото изключения.
"Докато големите търговци залагат много повече на броя случайни клиенти, малката книжарница е на абсолютно различен принцип - разчитаме на личния контакт и на познати клиенти, обикновено от района. Ние нямаме възможност да поддържаме складова база със заглавия, както правят големите търговци, затова и често работим по поръчка на клиента".
Потокът на "случайните купувачи" е по моловете, затова и много от едрите търговци на книги се стремят да отворят книжарници именно там.
Някои от "големите" търговци като "Хеликон" са вериги (бургаският собственик Данчо Панайотов, който от близо 20 години е на пазара, може да се похвали с предстоящо откриване на шести обект в София, както и с поне по една книжарница в почти всеки по-голям град).
Други разпространители, освен че са вериги, принадлежат и на някое голямо издателство - като книжарниците на "Сиела", например (в София има седем книжарници, от които три са в моловете, а една е на софийското летище), или "Хермес" (пловдивското издателство вече има 3 книжарници в София, като две от тях са в молове - в Mega Mall в Люлин и в Paradise Center).
Сред "големите" играчи на българския пазар е и победителят от конкурса на издателство "Кръгозор" миналата година за "любима българска" книжарница - "Гринуич" на бул. "Витоша". Един от големите плюсове на тази книжарница, освен голямата площ (макар и разделена малко объркващо по тематика), е възможността да седнеш "на кафе" и да почетеш книга.
Да отвориш на спокойствие книга на чаша кафе можеш и на последния етаж на веригата Orange Center на "Граф Игнатиев" 18. Бизнес моделът на "Ориндж" обаче не е напълно "книжарски", а е комбиниран - те смесват продажбата на офис и бизнес продукти, канцеларски материали, музика и филми с книги. Ориентирани също към "случайния поток" клиенти, останалите центрове на веригата в столицата са също в моловете.
Макар и не в такъв мащаб, както в "Ориндж", канцеларските материали са абсолютно задължителен артикул към почти всички софийски книжарници - както големите, така и малките. Причината я казахме вече - надценката там е много по-висока, както и чистата печалба. За разлика от канцеларските пособия, оказва се че най-малко се печели от учебници.
На пръсти се броят книжарниците в столицата, които правят изключение по отношение на предлагането на канцеларски материали и учебници в София.
Сред приятните изключения са книжарница "Нисим" на булевард Васил Левски № 59 и "Български книжици" на Аксаков № 10.
"Нисим" е една от първите и най-добре разработени книжарници на българския пазар, която се държи от Бояна Петрова - дъщеря на чудесния български поет Валери Петров.
За разлика от забързаната атмосфера на много от новите книжарници, които често напомнят повече на хипермаркети, отколкото на място за духа, в "Нисим" атмосферата е артистична и доста изтънчена. Ако търсите специално художествена литература - това е вашето място, като големият плюс е, че в приземието има и антиквариат.
Антиквариат е погълнала в себе си и друга голяма софийска книжарница - тази в подлеза на "Орлов мост", която няколко пъти смени собствениците си. Преди да стане част от веригата на "Сиела", книжарницата се казваше "Пингвините" и се опитваше да прави нещо по-раздвижено на българския пазар, като канеше автори и организираше четения.
Което, всъщност, не би било зле отново да започне да се случва, защото много често клиентите искат да закупят книга, но им липсва представа какво точно да търсят.
Към момента интернет-сайтовете на издателствата и книжарниците, както и блоговете са онези, които имат ключово значение, когато става дума за информация за новите заглавия.
Бидейки наясно с това, много издатели и книгоразпространители публикуват анотации на новите заглавия, седмични, месечни и годишни класации на най-купуваните книги в своите обекти, както и на най-търените заглавия.
На сайта си, книжарници "Хеликон" например поддържат класация за най-купуваните, най-новите и най-продаваните книги по раздели. Тук следва уточнението, че във всяка книжарница на веригата се търсят абсолютно различни неща. Например в обекта на бул "Ал. Стамболийски" 17 най-търсени са историческите и политическите книги, поради естеството на клиентелата там, която се състои в голяма степен от служители от министверствата в района.
Книгите, които най-много се купуват, най-често са или силно рекламирани в световен мащаб (както е примера с "Грей" на Е.Л.Джеймс - водеща в класациите в последните 2 месеца на "Сиела" и на "Хеликон" и "Подчинение" на Мишел Уелбек), или са силно препоръчвани от книжарите и от уста на уста рекламирани един на друг от читателите - какъвто е случаят с руския фантастичен роман "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски - една от най-купуваните напоследък художествени книги.
"Книжен ъгъл" пък поддържат блог, в който постоянно публикуват класации на различни издателства, анотации, както и своя собствена вътрешна класация на най-купуваните книги.
Всъщност именно тази информация се явява първата крачка към онлайн търговията, на която обаче далеч не всички книжарници могат да разчитат. Това се отнася особено за по-дребните търговци, които трудно могат да поддържат и онлайн-магазини.
Онези клиенти, които не са се ориентирали предварително в интернет или чрез познати относно книгата, която търсят, могат и да срещнат проблеми с намирането на нещо интересно за четене.
"Някои мои клиенти се оплакват, че в големите книжарници често не могат да ги ориентират в търсенето, защото има служители, които си нямат ни най-малка представа кое къде се намира", казва Мая, при която подобен проблем няма.
Разговорът ни е прекъснат от дама, която с въздишка купува книга за 27 лева.
- Ако знаех, че тази книга струва толкова много, нямаше да я купя - казва тя.
Мая се опитва да й обясни, че понякога цената се формира и от по-скъпите авторски права, а и книгата е към 800 страници.
"Някои клиенти си мислят, че щом за тях е висока цената, издателят слага кой знае колко пари в джоба си, но истината е, че книгоиздаването у нас продължава да не е печелившо. Всъщност към момента цената на книгите е формирана на абсолютния минимум, за да може да се продават на този пазар, където хората не разполагат с особено много средства".
Издателският бизнес е единственият в областта на културата, който в последните две десетилетия е бил най-малко подпомаган. Дори киното и театъра са виждали по-мило отношение от управялващите, отколкото издателския и книгоразпространителския бизнес.
"Първата работа през 90-те години беше да се разпродадат и унищожат държавните книжарници. 10 години след това нямаше нищо, този бизнес беше докаран до нула. Парадоксът тогава беше, че бумът на частното книгоиздаване съвпадна с пълното изчезване на книжарниците и разпространението се случваше едва ли не единствено на "Славейков".
По тази причина едно или две поколения в България са изпаднали изобщо извън всякави навици за четене. Което може обяснява и поведението на момичето, описано в началото.
Усещането обаче в последно време е като за едно сериозно раздвижване на пазара на книги, както и на засилен интерес от страна на читателите.
Остава да видим до какви разнообразни пазарни форми ще доведе това.
