Еврокомисарят Кристалина Георгиева публикува в личния си блог коментар за обстановката в България.
Виртуални и реални приятели всекидневно ме питат дали следя събитията в България и какво мисля за тях. Следя, разбира се - където и да съм по света, с каквото и да се занимавам, като българка и аз се вълнувам от това, което се случва у нас.
Бомбата, която хвърли назначението на Делян Пеевски начело на ДАНС произведе неочаквано силен положителен ефект върху процесите в българското общество. Непрозрачният избор на спорна личност на чувствителна позиция провокира българите ясно да декларират желанието си да живеят в страна с прозрачни, работещи, обърнати към тях институции. Отприщи се енергията на хората за промяна и с нея - очакването да се отлепим от дъното на Европа, да заживеем по-демократично и по-добре.
Това е чудесно, особено на фона на обидната за народа ни предизборна кампания. Но не е достатъчно. Очакванията за промяна ще се сбъднат ако енергията на протестите се трансформира от "Долу!" в едно добре премислено "За".
За какво управление сме готови да гласуваме? Кой предлага алтернативата на една България, в която властта може да е за лична употреба? Какво конкретно трябва да се направи, за да има работа за повече хора, да е по-добро образованието за децата ни, по-добра грижата за зравето ни и по-голям шансът да живеем "като европейци" - и какво точно значи това? Нека не позволяваме на нагнетената от политически страсти обстановка да ни разсейва от търсенето на отговорите на тези въпроси.
Знаем, че по време на криза невъзможното става възможно - историята е пълна с примери за това. Политически противници намират път към разбирателство (както стана в Италия), непримирими врагове се помиряват в името на националния интерес (споразумението между Сърбия и Косово е най-прясното доказателство).
На този фон е разбираемо, че в Брюксел тези дни най-често ме питат защо, при патовата ситуация в парламента, двете най-големи партии в България не работят заедно за подготовката на неизбежните предстоящи избори. Тревогата тук е, че политическата криза у нас може да прерасне в икономическа, което е лоша новина не само за България, а и за все още притиснатия от криза Европейския съюз.
Ако политиката на безмилостно противопоставяне продължи, рисковете за България са сериозни. Гледайки на процесите от Брюксел, моята най-голяма тревога е, че докато се борим с останките от миналото ние рискуваме да загубим приятели и да си пропилеем бъдещето, да пропуснем огромния шанс, който ни дава членството в Европейския съюз да живеем в страна с върховенство на закона и растящ стандарт на живот. А втори в нашето забързано време може и да няма - светът и Европа вървят напред, те няма да ни чакат да се променим, за да ги настигнем.
