Преди няколко дни мимоходом отлетя новината, че българските младежи предпочитат работа в държавната администрация. На пръв поглед това звучи като виц, та кой млад човек ще приеме битието на канцеларския плъх, скуката вместо порива за шеметна кариера, и то срещу мижава заплата. Нещата изобщо не стоят така, ако всъщност се загледаме.
Има няколко фактора, които обясняват новия адресат на младежката заетост.
Веднага ще се намери някой да лансира тезата, че младежите са целокупно мързеливи, затова се целят в кабинетния вакуум, където да се спотайват необезпокоявани с години. Да, парите са малко, особено в началото, но има социални привилегии, отпуската е цяло лято, работно време е неприкосновено - от 9 ч. до 17 ч. Може да не е престижно, но е удобно.
Свързването на държавната машина с бетонно окопано „място, където не могат да те пипнат", е рудимент на социализма, който явно се предава през поколенията. Вместо администрацията да е място за мотивирани професионалисти - такива със сигурност има, тя се явява последна станция за хора без избор или убежище за „наши хора".
Първият фактор е в манталитета
Достатъчно се изписа за калинките на еди-си-коя-власт, за интимните приятелки, съпругите, дъщерите, синовете, братовчедите на политици и близките им кръгове, които парашутираха къде гладко, къде злополучно в началническото кресло. Кой с фалшива диплома, кой без.
Случаи като Калина Илиева в Държавен фонд „Земеделие" и Ива Йорданова в Държавната агенция за бежанците са показателни за периодичните чистки в администрацията, за политическия произвол, създаващ лабилен и страхлив държавен апарат, но това не означава, че аналогичен процес на „настаняване" не тече на по-ниски нива по роднинска и приятелска линия.
Сигурно и във вашия курс в университета е имало някой печен „връзкар" с ясното съзнание, че комфортната служба е на една диплома разстояние - било община, комисия, агенция... Годишните разходи за издръжка на държавните служители възлизат на 3.5 милиарда евро, а според анализ на в. „Сега" средно министерствата са намалили перото за издръжка на служители с 2 на сто, вместо планираните 10, като не са свили щата.
Масово е приемането като „дойна крава" на администрацията, която уж съществува, за да работи в полза на гражданите, а всъщност е за определени граждани. И затова е обясним стремежът да попаднеш там, както и странно раздутият щат в някои опериращи с голям финансов ресурс звена. Това не означава, че в държавната машина няма колелца, които движат нещо напред.
Вторият фактор е заплащането.
По данни на националната статистика средната заплата в публичния сектор е 933 лева, повече от тази в частния сектор - 850 лева. За София това изглежда недостатъчно, но представете си какво означават тези пари в провинцията, в малките общини и градове, където и без това работа трудно се намира, условията са по-тежки, а увеличението на заплатите е табу.
Както знаем, чиновниците ползват и други придобивки към основното си възнаграждение - бонуси, годишна индексация, перо за работно облекло и т.н., така че нетна заплата от 450 лева върши работа - и със сигурност е по-добре, отколкото да живееш на социални помощи като безработен.
Тук стигаме до друг проблем - няма къде другаде да се работи
Нивото на младежка безработица в България е 22 на сто, което е средна стойност за Европейския съюз. Половината от тези хора са с висше образование, защото в момента не са нужни на пазара на труда. Те имат дипломи по право, икономика, публична администрация или социални науки, но бизнесът има нужда от инженери, IT-специалисти, механици и изобщо кадри със средно специално образование, приложимо в индустрията.
Според председателя на БСК Божидар Данев в момента бизнесът разполага със 100 000 свободни работни места, за които няма кадри. „Младите хора предпочитат да учат нещо лесно, а не това което се търси - имаме нужда от математици, инженери", коментира той на форум за младежката заетост.
Анализ на предишното правителство предрече, че само след три години най-много работни позиции ще има за продавач-консултанти, шофьори, автомонтьори, компютърни специалисти, и разбира се, лекари и гимназиални учители.
Ако сте завършили икономика, социални дейности или европейска интеграция, коя професия щяхте да изберете?
Държавната администрация се явява чудесен „резервен вариант", а ако се зачетете в обявите й за работа, ще се удивите, че отговаряте на повечето критерии. За тези, които нямат стаж и са под 29 години, на помощ идва програмата „Младежка заетост" - само миналата есен за 1500 чиновнически позиции са се явили двойно повече кандидати.
Социалните програми сами няма как да ликвидират скъсаната връзка между бизнеса и образованието, което на практика произвежда безработни висшисти. По признанията на ресорния министър Ивайло Калфин дори оживление на икономиката няма да е достатъчно.
Тук идваме до следващия проблем - ниското доверие
52 на сто от работодателите не вярват на младежите и не биха наели такива служители, защото смятат, не могат да поемат отговорност и да се справят със задачите. Ако нещо може да се генерализира тук, това е собствената неувереност на младите хора в техните способности. И затова държавната администрация, с нейната кариерна мудност и ниска вътрешна конкуренция, се явява добра алтернатива.
Още повече, че само преди ден Министерският съвет одобри 800 000 лева за обучение и повишаване на професионалната квалификация на чиновниците.
Вицепремиерът Меглена Кунева спомена за обучение по чужди езици и водене на преговори за 700 души, които да защитават имиджа на България за председателството на ЕС през 2018-та година. (В началото бе Николай Василев, когато дори полицаите се записваха за езика на Шекспир...)
Същевременно Министерството на транспорта се похвали с успешен край на най-мащабната програма за обучение на ИТ служители от централната държавна администрация - 355 сертификата за успешно преминати курсове, включително "Java програмиране" и „Бизнес сигурност" срещу 2 милиона лева.
Излиза, че чиновниците са скъпи на държавата, затова на всичкото отгоре тя ги образова и обогатява. От всичко казано дотук излиза, че държавната администрация не е чак толкова лош вариант, независимо от всичките й пороци, независимо дали си й нечий или ничий.
