Направите си следния интересен експеримент: без да кажете и дума, подайте на хора на всякаква възраст, по цял свят, Кубчето на Рубик. И без инструкции, повечето ще са наясно със задачата: трябва да се нареди всяка една страна, съставена от девет местещи се „квадратчета", в еднакъв цвят: бял, червен, син, оранжев, зелен и жълт.
На пръв поглед изглежда лесно, но от 1980 година насам, този пластмасов куб е затруднил милиони хора. Някои бързо се отказват от всякакви опити, други упорито не престават да се борят с тази сложна, триизмерна математическа главоблъсканица. Има и такива, които просто в един момент се уморяват, разлепват лепенките и се опитват да ги залепят по цветове.
Не една и две международни любителски групи си поставят за цел да подобрят световния рекорд за скорост на редене на Кубчето на Рубик. Настоящият рекорд с време от 5.55 секунди беше поставен миналата година от 16-годишния Матс Фолк в Холандия.
Подреждането за скорост е сред най-разпространените състезания, свързани с куба, но далеч не и единственото. През 2012 Фахри Райхан, индонезийски ученик, нарежда куба с краката си за 27.93 секуди! Рекордът за редене с една ръка (9.03 секуди) принадлежи на 18-годишния австралиец Феликс Земдегс.
Всички тези постижения могат да бъдат видени на запис в YouTube. Интересът към Рубик показва, че подобно на настолни игри като шаха, таблата и доминото, кубчето все още е запазило привлекателността и мистиката си, дори и в ерата на сложните компютърни игри и цифрови технологии.
С продадени повече от 400 млн. бройки към днешна дата по света, шестостенната играчка остава една от най-популярните главоблъсканици на всички времена.
Понякога да си ръб е забавно
Отличителната черта на куба е лесният начин, по който квадратчетата се движат помежду си, както и по всичките шест страни. Оформянето и изпипването на този скрит механизъм се дължи на унгареца Ерньо Рубик.
През 1974 година, докато работи в отдела за вътрешен дизайн на Академията за приложни изкуства в Будапеща, трийсетгодишният архитект, творец и учен създава така наречения "Магически куб". Три години по-късно, този ранен вариант на кубчето, което тогава е с два пъти по-голям размер от сега, е пуснато в продажба в Унгария.
Заради търговските ограничения, налагани на частните фирми в комунистическата страна, тогава изглежда, че ще бъдат продадени само няколко екземпляра от това интелигентно и запленяващо изобретение.
Тази изключителна история на унгарската играчка обаче се превръща в чудо
В началото на 80-те Тибор Лаци, роден в Унгария немски бизнесмен и любител математик, занася "Магическия куб" на панаира на играчките в Нюрнберг. Лаци е силно впечатлен от главоблъсканицата и се договаря да се срещне с Рубик в Будапеща преди пътуването до Нюрнберг.
"Когато Рубик влезе в стаята", казва той, "ми се прииска веднага да му дам някакви пари. Изглеждаше като просяк. Беше ужасно облечен и имаше евтина унгарска цигара в уста. Но знаех, че стоя пред гений".
Сред хората, на които Лаци показва "Магическия куб" в Нюрнберг, е и Том Кремер, роден в Трансилвания изобретател, който убеждава американската фирма Ideal Toys да инвестира в милион усъвършенствани "магически кубове" за световния пазар. Инстинктите и на Лаци, и на Кремер са правилни - преименуваната на "Кубче на Рубик" играчка се продава като топъл хляб и скоро прави Ерньо Рубик най-богатия унгарец в комунистически времена.
Кубът превзема цялото земно кълбо
Изведнъж кубчето на Рубик се озовава навсякъде. То е феномен: и играчка, и дизайнерски предмет, и обект на световен интерес. От 1980 година насам, кубчето се появява във всякакви филми - от "Невероятният Спайдърмен" и "Да бъдеш Джон Малкович" до "Механикът" и "WALL-E".
Днес Ерньо Рубик притежава собствено студио за дизайн в Будапеща, което изобретява и произвежда игри и мебели. Също така той ръководи и собствена фондация, която подпомага млади унгарски изобретатели и дизайнери.
Междувременно глобалната общност на бързо нареждащите кубчето е готова на всичко, за да постига нови рекорди с тази увлекателна играчка: например подреждане на кубчето с най-малко възможни ходове, със завързани очи, или дори под вода на един дъх. Всичко това определено е въпрос не само на изобретателност и математика, но и на увлекателно шоу... и донякъде на неугасваща магия.
