На пръв поглед това изречение е виц като "Совите не са това, което са". Същото абсурдно отрицание на същност. Но има и сериозна разлика.
В "Туин Пийкс" изречението носеше дълбок смисъл, който помогна на агент Дейл Купър да се справи със задачата. Беше един от ключовите елементи за разкриване на мистериите. Но само толкова.
Екологията е по своята същност наука за свързаността на нещата. На живите и неживите. Ако човек не е наясно колко много тя самата е обвързана с всичко останало, значи надали разбира истински и самата нея.
Тези размисли ми хрумнаха, докато си мислех за екологичните партии в политиката. Как те често се концентрират върху опазването на късче природа и абсолютно игнорират всичко друго. И как дори членовете, дори ръководствата им най-често са хора, които се гнусят от корупцията във всичките й форми - но не осъзнават какво значи това. Не чуват гласчето отвътре, което се опитва да им каже: "Това също е твоя работа!"
Какво имам предвид ли?
Наскоро четох например, че в световни мащаби за препращане, обработка и филтриране на спам се хаби електроенергия, която може да покрие нуждите на два и половина милиона къщи, и се отделят парникови газове колкото от над три милиона леки автомобила. (Зад тези числа стоят и други - толкова и толкова почва, похабена за рудници за въглища или електроцентрали, и т.н.) Спестяването им би било колосален принос към екологията, далеч повече от опазването на някоя територия по Натура 2000... Но ако предложа на някоя партия на еколозите да подкрепи борбата срещу спама, почти винаги ще получа отказ. Защото не им влизало в работата... Трудно ми е дори да си представя липсата на интелект, която води до подобен отговор.
И това е капчица в морето. Екология ли е например борбата срещу корупцията, например в общинските съвети? (Дребна подсетка - огромна част от посегателствата срещу екологията са одобрени от местни общински съвети.) Или "не е в профила на екологична партия"?... Изобщо, има ли как да има държава с висока корупция, в която екологията бива опазвана? В моите представи това е нещо като царство на глада, в което всички непрекъснато преяждат - оксиморон, дървено желязо. В представите на много еколози-политици обаче двете нямат никаква връзка и очевидно могат да съсъществуват чудесно. Аз ли съм луд, или?...
Екология ли е борбата за правилна обществена структура - общество със силно застъпена средна класа, в което крайностите, свръхбогатите и свръхбедните, са сведени до минимум? Ако случайно не е, кажете ми кой слой на обществото има изгода и се грижи да опазва природата? Мегакорпорациите или пък клошарите ли?
И екология ли е борбата за богата страна, богата държава и богати хора? За държава, която с лекота може да отдели прилични суми за опазване и почистване на природата, и за хора, които не са принудени от мизерията да се примиряват и да правят компромиси със съществуването си - включително компромиси с унищожаването на природата? (Неомалтусианците често твърдят, че богатата държава значи повече консумация на блага, а това в крайна сметка води до повече унищожена природа. Но фактът е, че в богатите държави над околната среда се трепери, а в бедните тя бива унищожавана с широка и лека ръка. Нека най-сетне чуем гласа на фактите, по дяволите.)
Едно време в съветските държави се пропагандираше писането на т.нар. "фантастика на близкия прицел". Изчел съм доста като хлапе - още тогава, на онзи ми акъл, ми беше скучна с късогледството си... Дали в момента екологичните партии не творят масово "екология на близкия прицел"? Чопкане с мотичката по следствията и гордо игнориране на причините и обявяване, че те не са екология? Каква ли екология ще постигнем по този начин?
Извън предмета на екологията ли е образоването на децата? Не само колко е важна природата, а и как да си изберат свестни политици, как да мислят дългосрочно и мъдро, как да са хем едро скроени, хем амбициозни, как да са активни, даващи и творящи?... Не е ли и екология борбата за повече средства за наука, за интелигиентни технологии, за не само незамърсяваща, но и отлично развита промишленост?
Не е ли също така екология борбата за общество от активни граждани, които защитават гражданските интереси и позиции? Против обсебването от държавата на ролята на чорбаджия и самодържец, за поставянето й в ролята на слуга на народа си. За принципа, че в свястната държава тя е прозрачна за гражданите си, а те за нея - не, докато в мизерстващите държави е обратното (и именно това положение е, което прави в крайна сметка една държава свястна или мизерстваща).
Затова и си мисля, че истинската екологична партия би създала програма, която ще се простира далеч извън "екологичните" визии. Ако смята да троши средства и сили за борба срещу ГМО, които така или иначе нямат шансове да оцелеят извън старателно плевената нива, това е израз на най-обикновена некомпетентност. Направо безобидна чудатост на фона на неразбирането, че борбата за свястна държава е най-истинската и успешна борба за екология.
Накратко - че ако една екологична партия е наистина екологична, тя ще демонстрира екологично, свързано мислене и възприятие на нещата. Ако не го демонстрира, толкова ще й е и "екологията", в тесния смисъл на думата. И толкова доверие ще заслужи от мен.
