Изпрати ми жажда...

Често съм се питал кукувицата, след като си снесе яйцата в чуждото гнездо, как процедира по-нататък? Ето - отпада необходимостта да ги мъти, а след това да храни, брани и възпитава пиленцата си в достоен кукувичи дух.

Би трябвало да й се отваря страшно много свободно време. Как го прекарва? Възможно е странната птица да го пилее по кафенетата на приказки с приятелки, или пък да се вторачва в грижи за външността си - фризьор, козметик, фитнес, вулканични камъни.

Или се прилепва към някоя социално ангажирана кауза - например да кука за малцинствата, подсказвайки им колко ще живеят или числата на джакпота.

В един по-мрачен вариант, птицата стои самотна, внезапно изгубила смисъла и натрапливо претърсва миналото за нещо, което да и го върне.

Очевидно е, че мидлайфът (синоними: криза на средната възраст, криза на идентичността), е едно подобно преживяване. Поради някакви причини (някои са ясни, за други не смеем да се сетим), човек за момент изгубва смисъла и от бекграунда изплуват досадни въпроси като: "И сега какво?" или "Защо ми трябваше всичко това?"

Закономерното събитие

Всички са чували за такъв период в живота на хората и психолозите го датират в интервала 30-60 годишна възраст, като при мъжете продължавал до десет години, а при жените - до пет.

Приема се, че това е закономерно събитие, настъпващо при достигане или преодоляване на някакво значимо събитие - връх в кариерата, децата напускат дома, намеци на тялото, че си смъртен и т.н. Както ни учи географията, единственият път от върха е винаги надолу, ако не искаш да си останеш там и да се самопогубиш от самота и инат.

Върхът, за който говоря, не е непременно кариерен, това е всяко едно постижение, при което очакваш околните да ти кажат "ти си голяма работа" и да ти смигнат с разбиране. Малко след като почитателите ти свият знаменцата и спуснат балоните, настъпва една неприятна вътрешна празнота и на екрана изгрява дилемата, която психоаналитикът Ерих Фром е формулирал като "Да имаш или да бъдеш".

Това е въпросът, който кара топмениджърите да станат рокери, търговците на едро да тръгнат да снимат птици из блатата, а брокерите да направят първият си полет с делтаплан.

Крайно симпатично - при жените, мъжете почват да мрънкат

При жените мидлайф-кризата протича крайно симпатично и обикновено е свързана с желания за дребни козметични промени на външността или в стъпки към превръщането на нормалният си живот в здравословен такъв. Те стават таргет на компаниите, търгуващи с всякакви хранителни добавки и други позволени химически вещества за постигане на щастие.

В този смисъл диетите могат да се разглеждат като опит за влизане в друго тяло, с надеждата, че с това ще станеш и друг човек. Символиката на всички тези движения е в желанието да се спре времето, не заради копнежа по вечна младост, както изглежда на пръв поглед, а за кратък таймаут за осмисляне на случващото се.

Разпознаването на мидлайф-кризата при мъжете не е толкова трудно. Първият и най-ранен симптом е появата на мрънкане (или необичайното му засилване, ако го е имало и преди това). Ето някои изказвания, които могат да ориентират околните:

  • Нищо не съм постигнал, а животът си отмина.
  • Аз съм самотен и никому ненужен.
  • Всичко ми омръзна, нищо интересно не се случва в живота ми напоследък.
  • Хората ме уморяват, предварително знам какво ще каже всеки един от познатите и колегите ми.
  • Всички са ми чужди и проблемите им не са ми интересни.
  • Скучно ми е да живея със себе си.
  • Светът е устроен идиотски и неправилно.

Най-често използваните и ефективни начини за справяне със загубата на смисъла при мъжете са актуализиране на отдавна забравени хобита или увлеченията по нови. За всички е ясно, че ако засвириш на тромпет на 50 години, вероятността да станеш Майлс Дейвис е нищожна. Но това не се и иска.

Явлението дауншифтинг*

Става дума за дейности, които ти харесват, доставят ти естетическо удоволствие и са приемливи за близките и съседите. Гордостта идва от това, че най-после можеш да си позволиш да спреш да преследваш целта, за да се съсредоточиш върху самият процес.

Друг интересен подход е свързан с явлението дауншифтинг. Този термин не означава да натискаш клавиша shift по-силно от друг път, а точно когато си на върха (на какво - не знам), да оставиш всичко и да смениш рязко стила на живот и заниманията си.

В идеалния си вариант (т.е. не у нас), това включва внезапно заминаване на остров Суматра, където се отдаваш на лов на опасни местни зверове. В по-меките си разновидности, дауншифтингът е смяна на професията с по-нискостатусна, но такава, при която се чувстваш истински, т.е. можеш да докосваш нещата, а те - теб.

Препоръчително е, когато решиш да го правиш, да не се скарваш с всички, на които си мечтал да сипеш бавнодействаща отрова в кафето. Не е необходимо да си докарваш още вина, досегашната ти е достатъчна.

Всичко зависи от вас

Сигурен съм, че начините за справяне с мидлайф-кризата са много, но изборът е винаги личен. Да очакваш друг да ти свърши работата е нереално, въпреки че, нищо не пречи здравата да се озърташ за вариантите, до които другите са стигнали. Възможно е някой от тях да проработи и при теб.

Друга особеност на избора е, че той е и винаги естетически, поне така припяват в хор руските писатели-класици. Това означава, че колкото и да се вглъбяваш в техническите данни на спининга, който избираш за риболов, важното си остава красотата на сутрешният изгрев и чувството, че някой го е оцветявал за теб.

Стремежът е възможно най-качествено да разплетем и допълним сюжета на италианския поет Ариосто, който пише до свой приятел: "Изпратил си ми вино, но аз си имам достатъчно и от своето. Ако искаш истински да ме зарадваш, изпрати ми жажда".

*Дауншифтинг - буквално означава превключване на по-ниска предавка, а преносно - да намалим оборотите, на които живеем и именно изборът, който правим - избирам да съм, а не да имам...

#2 неутрална 04.12.2010 в 12:34:10

Поздравления, хареса ми

#3 baba 04.12.2010 в 19:31:31

Интересен текст и си струва да бъде прочетен до край. "Скучно ми е да живея със себе си". Това го казват тези, които през целия си живот са били скучни сами на себе си. Радвам се, че не срещам често такива хора. Може би живеят на друга планета.

#5 baba 05.12.2010 в 16:49:44

Съгласна съм с ненужната употреба на чуждици, но ги има във всеки текст. Що се отнася до " интересното", то всъщност е в самия край и макар и не много убедително да се стига до него, все пак е нещо.

#7 Vania 06.12.2010 в 16:36:18

Браво! Чудесна статия!

#8 Лични финанси 06.12.2010 в 16:48:31

Подкрепям StrawsPulledAtRandom (4). И тъй и не разбрах що е то "дауншифтинг".

Новините

Най-четените