От известно време ме тресе „кандидат студентската" кампания на тригодишната ми дъщеря. Когато се съревновавах за място в университета, не беше толкова трудно, колкото сега с нея - за детска градина.
Записването в София вече става само по електронен път, критериите са по точкова система. Избираш си детска градина в подходящия квартал, записваш детето в нея, получаваш генериран номер и чакаш. Разместваш желания, гледаш списъци, стискаш палци и... се надяваш на шанс.
Списъците непрекъснато се променят. Късмет е детето да попадне поне в граничната група. Попадайки в тази група, то се „състезава" на случаен принцип с други деца с идентични точки. Тук вече няма критерии. Което вече е притеснително - струва ми се удобно измислено, за да могат меко да се спускат с парашутче децата-връзкарчета.
И тази година родителите са изправени пред въпроса да излъжат или не, за да вкарат детето си в детска градина...
Реших да разчитам на честното класиране. Какво решение, то си е тото, но имам ли избор? Въпреки, че за нашия обширен градски район - Овча купел - за набор 2009 са обявени само 79 свободни места и е твърде вероятно е да не успея да класирам детето си.
От тази седмица опашката се раздели на две - социалната (с 40% квота), и на децата по общ критерий. И така дъщеря ми от челната десетка „падна" до номер 42 ... Така или иначе, лотарията завършва след по-малко от два месеца - на пети май в 18.00 часа.
Но в София поне чакаш пред компютъра, а в другите градове - на палатка пред уреченото детско заведение. Ако се налага, по няколко дни. Една позната от Русе сподели, че е давала дежурства три денонощия.
Едни и същи глупости говорят по разни предавания - оправдават се със старото правителство (удобно, ама изтъркано), уверяват, че за повечето деца места всъщност има, но че ще започнат проверки. Миналата година за резултати от проверки не чух, затова пък с просто око се вижда в кои детски градини и по колко деца са влезли по другия начин.
Окуражаване на корупцията
Съвсем скоро едно разследващо предаване успя да вкара дете на две години в предучилищна група за шест годишни. Разбира се, по втория начин. В Информационната система беше под номер 330. Неотдавна пък научих, че са поискали на родител 2000 лв. дарение срещу място на отрочето му в софийска детска градина. А се бях заблудила, че за тези неща се следи стриктно...
Въпросният родител сега мисли дали да „дари" парите. Не го съдя, но се дразня, че ставайки поредният участник в корупционни схеми, само ги подхранва. За мен 2000 лева са непосилна сума, въпреки че никой не ми ги е искал (за да съм обективна), но дори и да можех, не бих искала да ги давам.
В други случаи пък се стига до абсолютен цинизъм - регистрираните деца с хронични болести са повече от броя деца, приети по общия ред. Колко от тях са с изфабрикувани документи - не се знае.
Масово се пише фалшив адрес в кандидатурата, а при прием се взима временна регистрация от общината. Некоректната схема обикновено става чрез познат „хазяин" и така се печели заветната точка в „съревнованието".
Напредък никакъв
В същото време, реших да погледна данните от миналата година. За София дефицитът е бил най голям - 3700 тригодишни деца не са успели да се класират, 1200 четиригодишни и „само" 800 места е бил недостигът за петгодишните. А тази година?
Според кмета Йорданка Фандъкова, дефицит все още има, особено в групата на тригодишните, но до тук са изпълнили плана си, а за 2012 са предвидили още около 1000 нови места.
Опозицията: Борис Цветков, общински съветник от БСП и председателя Николай Белалов, съобщиха че над 15 000 деца ще останат извън детските градини и общински ясли. Според тях обещанието за преодоляване на недостига на места до края на 2011 г. не е изпълнено.
Ако данните са правилни, излиза, че около 1/3 от децата тази година остават без места.
И така се принуждаваш да търсиш частни алтернативи, понякога неудобни, често непосилни за джоба. Някои родители се кооперират, наемат апартамент, правят график и сами гледат малки групи с деца. В което семейство има свободна баба, са късметлии.
Криво ми е и в същото време с надежда гледам в монитора - дали ще ни огрее от детската лотария тази година. И ако това стане, какви по-добри възможности ще имаме като семейство. И то с едно дете. А тези с две? Или по-добре да си мисля пак за Канада? Понякога ми се струва, че една виза за там е много по-скромно предизвикателство.
Ние имахме шанса да ползваме една точка отгоре, защото бяхме посещавали ясла и класирането беше доста лесно. А за яслата ни подшушнаха познати да се запишем от рано, защото се чака много за прием и наистина почти една година чакахме. Обаче и в яслата и в градината сме си постоянно болни и пак нямам никакъв шанс за работа. Два дена в градината и после две седмици в къщи болни. Няма шеф, който да се навие на такъв график.
mima | 09.03.201209:08 Мима и ти ли ходиш на ясла?
Моето дете се класира в София от 1 път по честния начин миналата година в яслена група. Беше от "децата на лотария" и компютъра го е изтеглил. Това може да успокои хората, които вярват, че всички влизат по специален начин. Каквато и система за класиране, каквито и критерии и точки да се измислят - винаги ще има деца с равен брой точки. Така че "лотарията", колкото и негативно да звучи, всъщност е безпристрастен начин за класиране. Вярно е, че се разчита и на късмет, но на късмета можете да помогнете, ако внимателно и интелигентно си разиграете точките, прецените си шансовете и кандидатствате там, където детето има най-голяма веротност да бъде "изтеглено". Изненадва ме колко много хора кандидатстват в най-близката до дома им ясла/градина, нищо че там местата са малко и шансовете им са минимални. А после се оплакват как не са класирани. Нашата ясла е на 5 км, ходим с кола, няма пряк транспорт между там и къщи, но пък шансовете ни там бяха най-големи и имахме успех.
Роб, да, ходех на ясла, за да си прибера детето от там и да, сега ходя до детската градина по същата причина. Някакъв проблем!? Истинкият проблем е, че всички се надяваме на място в градината, "палим свещи", премисляме класирания, с идеята, че веднъж влезнали в "заветната" градина ще сложим живота си отново в релси. Ама йок! Единственото хубаво нещо е, че детето има някаква социална среда за 4 дена в месеца. Гледайки различни примери от приятели, все повече си мисля, че идеалният вариант докато се чака някоя от бабите да се пенсионира е още едно "чаве" и после вече отхвърлила "ангажимента" по възпроизводство отново на работа. Блазе им на мъжете, че нямат подобни дилеми.
Ние уважаваме себе си твърде много, за да говорим за нас в единствено число.
Аз лично такова антисоциално правителство не съм виждал.Детските градини и ясли са към общината,а тя е на ГЕРБ вече втори мандат,така че нв виждам с какво могат да се оправдават.Аз нямам деца и не съм от София,но си представям какво става,ако детето ти не го приемат-или единият родител не трябва да работи или детегледачка-финансово е едно и също,изключвам варианта с бабата,защото обикновено те са родили до максимум 25 години и ако майката е на 30,бабата е на 55 години,т.е 8 години до пенсия.Въобще това правителство толкова удари обикновените хора,че не е истина,а се раздават бонуси колкото годишната заплата на обикновен работник.Г-н Борисов заслужава много жесток протестен вот.
Thea Atanasova - ако единствената цел на живота ти е да отгледаш детето ... то очевидно не си поставяш високи цели надявам се детето ти да научи нещо и от баща си че ако само от теб учи ... не знам ако си го родила на 20 ... като станеш на 40 и детето порасне ... какво правиш? мислиш да излизаш в пенсия ли? защото ако 20 години си се концентрирала само в/у детето ...то от теб след това нищо не става ... като гледам начина ти на мислене ... то май и сега не става ... но все пак имаш някакви шансове да се промениш малко ... престанете да се идентифицирате с децата си ...те са си отделни човешки същества ... обичайте децата си но разберете, че вие трябва да живеете собствения си живот а детето неговия си ... а шефа ти след като работиш при него иска да си вършиш работата ...ако не става ... просто напускаш и затова не е виновен шефа ти ... а това че ти не можеш да разделяш личния си живот от работата ... и това е жена която се занимава с култура и изкуство - средновековна култура предполагам
Гаро, като се зачудиш каква марка хладилник да си купиш или от къде да намериш добър отоларинголог, или къде са най-добрите сервизи, за да оправиш счупен телевизор и не на последно място да откриеш координати на добър психолог (явно ти е нужен) ще те питам тогава в кой форум ще търсиш. Сега сериозно на въпроса защо майките се отъждествяваме с децата си. Тук Теа е напълно права, че в първите години от живота на всяко дете сме по 24 часа с него. И за това "болни сме", да, всички в къщи сме болни, не само детето, ами и аз и мъжът ми. А относно "акаме" - само мъж който не е гледал бебе сам може да изтърси подобна простотия. Една майка прави всичко заедно с детето си, хранят се заедно, излизат заедно, пазаруват заедно, спят заедно, забавляват се заедно, гледат филм заедно, къпят се заедно. Ако трябва да оприлича на нещо майчинството то е като каторжник с верига и гюле накрая. Разликата е в това, че затворникът ненавижда своето гюле, а майката го обича и когато дойде време да се освободи от веригата го прави със сълзи. И на какво ще посветя живота си е изцяло мой избор. Не виждам нищо лошо в това да бъда майка, или това е срамно? Заради разсъждения като вашите, децата на България се обучават от улицата, от "прекрасните" телевизионни предавания и брошурки за Кънчо. Техните майки са хукнали да правят кариера, щото, разбираш ли, след 10 години детето вече ще е порастнало. Но сега е още малко и има нужда от родител, само дето обществото е полудяло. Или ще кажете, че преди 50 години, когато бабите ви са отглеждали родителите ви са се провалили, защото тогава не е имало детски градини или са били рядкост. И затова вашите родители сега се надпреварват да се избиват с незаконни оръжия на работните си места и се друсат постоянно с екстази, слушат чалга на поразия, бият се по улицата и всяка седмица се чукат с различни партньори. Защото те не са ходили на детска градина, а ги е гледала мама. Или пък си губят ценното време като пишат по форумите като мен и вас, защото ние сме поколението на детските градини.
Маджести, извинявам се, явно в първия си коментар не се изказах достатъчно ясно, просто защото написах веднага това, което ми мина през ума. Не помислих, че повечето хора нямат толкова бързо асоциативно мислене, за да разберат (ако въобще се затормозят да мислят, щото не е лесно за някои). Затова сега направо: И да осигури държавата достатъчно места за градините пак ще е все тая, защото липсва контрол и здравна култура в българина. И да остават места за детските градини в столицата, пак поне 50% от майките ще са безработни. Нали това е основната идея на градината, да може гражданинът Х да работи, да произвежда продукт и да плаща данъци. Иначе никой не може да ме убеди, че лелките ще възпитат по-добре хлапетата. Надявам се не очакваш, че веднага ще ти дам решение на драмата с градините. Просто продължавам историята след познатото "оженили се и заживяли щастливо", в случая е "приеха детето в детска градина и заживяли щастливо". Продължението не е никак щастливо. Отнесох се в лирични отклонения, защото веднага се намери някой да ме захапе за множественото число. Радва ме да говоря така, но явно в този форум всички са прекалено "културни" и "интелектуално" извисени. ;) Миле, я ми сподели схемата за метадона, запознат ми изглеждаш.
Thea Atanasova - не говорим за БГ мами а говорим за теб гледай си както си искаш детето ... това си е твое право и твоя отговорност ... просто се опитах да ти кажа че жени като теб лесно трансформират обичта към детето в мания по детето ... но и това си е твой проблем ... но за съжаление след като детето почне да се осъзнава ще се превърне и в негов проблем ... а да гледаш собственото си дете определено е по хубаво от колкото да бачкаш като луд за други ... така че не ми мрънкай повече ... държавата ти е дала 2 години да си го гледаш ... в САЩ са точно 0 дни ...а в повечето държави не повече по 4-5 месеца ... на тях сигурно им е по-лесно
Mile Manolov | 11.03.201203:01 запознат съм и с термодеполимеризацията на цианкрилатите ама за нея не искаш да си споделяме, а? Чудно, млад химик. Пази косата.
Темата е вече то ака или акахме ли? :-) Истината е, че и на мен ми се случва понякога да употребя множествено число (най-вече в случаите на "болни сме", защото той като е болен - аз се грижа за него, а не защото и двамата боледуваме поради голямата ни свързаност)...виж "акахме" винаги искрено ме е разсмивало :-))) Сега сериозно - минахме ;-) ние периода с детската градина и не знам как точно е с тази лотария, но ясно помня, а и сега около себе си виждам, че приятелките ми, които искат да си пуснат децата на детска - намират и детска и начин, а тези, които по принцип са със задръжки по върпоса - все котка им минава път...Ясно е, че системата е идиотска, както е и ясно на всяка жена, която е минала по този път, че първите месеци в детската детето е предимно болно и ти щеш не щеш,ако нямаш кой да ти помага си си предимно в къщи..Вече толкова много сме писали по тази тема тука, че не знам какво още има да се нищи...