Най-добър приятел, верен помощник, компаньон в тежки моменти, храбър защитник, играчка и първа грижа. Кучето през вековете е влизало в горе-долу всички лишени от реплики роли в съжителството си с човека. На моменти чак забравяме на колко много неща е способен този с четирите лапи, който спи в коридора или лае на двора. Толкова сме им свикнали, че не ни е съвсем за вярване, когато виждаме как 70-килограмово куче-гигант се лигави с малко дете или пък излязъл от рисувано филмче дакел скача с цялата смелост на света да пази стопанина си. Още по-голямо шоу настава, когато двете картинки се съберат на едно (открито) място.
На годишнината от Съединението конната база в Божурище е стабилно озвучена от лай на няколко октави и неизменната за подобни мероприятия „музика за душата" (и ханша). Традиционната празнична изложба се организира от Марин - човекът, заради когото ги има онези готини дакели, за които ви разправях миналия път. Четирите слънчеви почивни дни са поотказали част от собствениците на дългучите, но пак има 10-12 кучета.
Освен тях, обаче, има истинско лаещо нашествие от българските породи. Особено силно е присъствието на т.нар българско овчарско куче /БОК/. Братовчедите на каракачанката са поне дузина и идват организирано от различни краища на страната. Возят ги в брандирани бусове, а собствениците им са с брандирани фланелки - все пак един от запалените почитатели на породата ни се пада премиер. Той обича да помага.
Има много са харесване в тези най-често черно-бели кучета. Зрял мъжки спокойно може да е висок над 170 сантиметра изправен на задните си крака, теглото е 70-80 килограма, а силата е като на Крали Марко - неслучайно и повечето собственици са грамадни добре гледани господа. Четириногите гиганти пазят стада и дворове, като всяват респект само с вида си. Последното, което искаш да чуеш насред чуждия бостан, е лаят на българско овчарско куче - особено пък отблизо. Това всичкото, обаче, е докато са на работа. Днес е ден за перчене и всички любопитни са добре дошли. Непознати малки деца спокойно галят, скубят и дърпат кучета, които спокойно биха могли да яздят. Идилия.
Освен тях, в Божурище са дошли по една двойка български барак и лудогорско гонче - и двете са ловни породи. Първите са особено готини с тъжния си рошав вид. За цвят прибавяме един пойнтер и една сибирска лайка. Общо са се събрали три развъдника с 35 кучета.
Слушаме химна и започват награждаванията - дете с куче, двойка кучета, развъдник, младо куче, старо куче... Съдии и организатори раздават статуетки и медали. Няма сърдити даже и при най-странните решения.
Никакво значение няма, всъщност. По-важното става извън ринга - хората се забавляват, общуват, създават контакти, а кучетата излизат от рутината на двора или двете разходки в единствения квартален "парк" дневно. Поне няколко малки деца преодоляват страха си от голямото лаещо животно. Ако не се лекува, този страх един ден си купува въздушна пушка или поне бърка отрови...
Без значение от броя на краката, всички сменят средата и научават нови неща един за друг, ако и да е само за няколко часа. Нали ужким такава е идеята на почивните дни?
" Без значение от броя на краката..." Верно ло ли, бе? Влиза един пич в някакъв бар и гледа пред една маса седнал стар човек с тъжен поглед, пие си пиенето, а върху масата лежи кученце без крака. Отишъл до тях за да ги разведри, ако е възможно, а стария скръбен човечец му говори:"Това ми е другарчето в живота, с него сме преживяли какво ли не и сме неразделни." " А как му е името?" " Има ли значение, както и да го извикаш, то все няма да дойде."
Исках да кажа - Верно ли , бе!?
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.161192913966286.41875.100002267365314&type=3#!/photo.php?fbid=339091046176471&set=a.161192913966286.41875.100002267365314&type=3&theater
На умника написал тази статия ще кажа,че съм селско момче,отрасъл до 14-години с животни наоколо и контакти с истински ветеринари,а не тези от кварталните зоолечебници,където на куче погълнало шушулка му изписват хапчета да си лекува ларингса??!!!Основното си образование съм получил от хора преподавали и в селскостопанския техникум.Поне по половин час на ден гледам Дискавъри и Планета анимал.Имам куче в двора на село което ще скъса синджира от кеф като ме види,а не съм аз човека който го храни.Снощи за пореден път изпитах гняв и възмущение когато една пенсионерка излезе от супера с торба и глутницата от 4кучета,които лежаха кротко дотогава,станаха агресивни по между си и към околните.Обидно ми бе,че онзи ден платих поредните 108,36лв.осигуровки,а сега съм принуден да забиколя градинката,за да не ми бият инжекции в корема и харча допълнително пари след ухапване.Според Вас излиза,че съм параноик.Отдавна ползвам думата"кучепоклоници"за хора,които са издигнали кучето в култ.Успокоение е,че в Южния парк срещам и доста хора,които не избиват комплекси с домашни кучета,а се отнасят отговорно към своето хоби и околните,и не смятат,че държавата,т.е.ние сме длъжни да правим нещо за увлечението им.
Весо, всъщност съм напълно съгласен с теб и тая тема я засегнах предния път - това да обичаш животните и да се отнасяш с респект към тях не се връзва с нито с идеята да мяташ кокали на песовете пред блока, нито с това да си превърнеш кучето в бабаит. Яко е да си имаш животинче, но е огромна отговорност - втората част от изречението, за съжаление, малцина я разбират. Не съм го коментирал това сега, за да не натежава прекалено в почивния ден. Поздрави!