Възможна ли е модернизацията на икономиката без политически промени? Това изглежда е въпросът, който занимава руския елит в началото на 2010 г.
Близкият до президента Медведев Институт за съвременно развитие (ИНСОР) отговаря отрицателно. В нашумелия доклад „Русия на ХХI век: образ на мечтаното утре" бъдещата Русия коренно се различава от днешната. Там е описана демократична държава с 20 партии. Президентският мандат е съкратен на 5 години, минималният праг за влизане в Парламента е 4%. МВД (министерство на вътрешните работи) и ФСБ (федерална служба по безопасност) са разформировани и функциите им са разпределени между нови ведомства.
Един от авторите на доклада Евгений Гонтмахер обсъди с Forbes как ще се осъществи мечтата на демократите и дали е нужно да се дават гаранции за имунитет от наказателно преследване на тези, които построиха авторитарна Русия.
- Изследване, проведено преди 2 години под егидата на „Николо М" показа, че елитът е убеден, че ръководството на страната води Русия към безизходица. Излиза, че ИНСОР със своя доклад за политическата модернизация се опитва да разбие отворена врата, така ли е? Кого се опитва да убеди докладът?
Прекрасно осъзнаваме, че един доклад, колкото и да е добър, няма да промени кой знае какво. Целта ни беше да разбуним духовете. Казват ни, че сме създали програма, която Медведев ще използва за своята партия. Не разчитаме на това. Главното е около идеята да се зароди дискусия, която да привлече голям кръг от хора.
Питат ни: „А после какво?" Разбира се, не смятаме да почиваме нито на лаврите, нито на венците от тръни. Вероятно ще започнем да предлагаме законопроектите, които считаме за необходими, за да се даде ход на промяната. Това е като при строителството на Международната космическа станция - ние предложихме първия базов модел. Сега към него ще се прикрепят модули, които ще доразвиват конкретните компоненти.
Но представителите на системата не зачитат вашите модули, просто пускат думите ви покрай ушите си.
Ето защо твърдим, че без промяна на политическата система модернизацията е невъзможна. Това е ключов момент.
- Как е възможно да се промени политическата система без революция?
Ние сме против революциите. Към момента такава промяна действително е неосъществима. Живеем в условията на мек авторитарен режим и сме реалисти. Няма никакъв проблем да излезем на улицата и да организираме марш на несъгласните. Но това нищо няма да промени.
Разбира се, да се завърнеш към демокрацията от авторитарен режим без революции и сътресения, е много трудно. Путин и Медведев трябва сами да отстранят апендикса си без упойка. Но те разбират, че ако започнат твърде много да клатят лодката, просто ще ги сменят. Ще се появят хора, които ще кажат „благодаря" и ще заемат местата им.
Но загубата на властта не е всичко. В рамките на демократичните процедури представителите на независимата съдебна система могат да поискат сметка за миналото. Хуан Бордабери, който беше президент на Уругвай в средата на 70-те години, получи 30-годишна присъда. Путин и Медведев не може да не отчитат подобен сценарий. Но ако се опитат да „консервират" предконфликтната ситуация, може да предизвикат конфликт, а в този случай е напълно възможно събитията да излязат от техния контрол.
Така че е по-добре навреме да започнат неизбежния процес, ако не искат да стане твърде късно и да поставят живота си в опасност. Тези двама души държат ключа към модернизацията. Те трябва да бъдат убедени в необходимостта й. Всички ние трябва да направим така, че Медведев и Путин да почувстват, че нищо няма да загубят, ако започнат модернизация.
Критиците от ляво и от дясно ще кажат, че тези хора са си изпяли песента. Но други няма. Не призовавам да сменим едни авторитарни лидери с други. Смятам, че днешните управляващи трябва да предадат властта на следващото поколение по демократичен път.
- Демократизацията представлява опасност не само за лидерите, но и за тези, които активно участваха в създаването и укрепването на тази система. Как да неутрализираме противодействието на тази политическа прослойка? Можем ли да почерпим от испанския опит, където в резултат на пакта Монклоа бившите поддръжници и противници на диктатурата се научиха да живеят заедно?
В Испания беше по-просто. Диктаторът Франко умря. Ако беше живял по-дълго, никой не знае дали щеше да предаде властта доброволно или не. Аз отдавна застъпвам тезата, че трябва да тръгнем по този път. Трябва да се постигне съгласие между всички политически сили обществото да не търси сурова разплата срещу определена група лица. Няма значение какво са извършили. Може дори да се скрепи по законодателен път. Както Путин с първия си указ даде гаранции на Борис Елцин.
- Как е възможно да се дадат гаранции на десетки, ако не и стотици хиляди чиновници и „свързаните с тях" бизнесмени?
При всички случаи не бива да превръщаме хората в примери за назидание. Не е редно да ги делим на добри и лоши. Ако се докаже, че група хора са поръчали нечие убийство, разбира се, трябва да бъдат съдени. Но ако става дума за това, че в ролята си на администратори са накърнили нечии интереси, за подобни действия трябва да има амнистия.
В момента завършва преразпределението на ресурсите от участниците в приватизацията в средата на 90-те години, към новите олигарси. Ние не познаваме тези хора, но те разполагат с огромни състояния. Не бива да тръбим, че трябва да им бъде отнета собствеността. Срокът на един „пакт за ненападение" най-често обхваща десетилетия.
Сложно е, защото няма гаранции, че след няколко години в Думата няма да има друго мнозинство, което ще може да отмени този закон. Тогава тези хора, ако все още са живи, ще бъдат беззащитни. В механизма на примирението е заложена бомба със закъснител.
- С други думи няма как да бъдат получени пълноценни гаранции за неприкосновеност?
Трябва да бъде убедено обществото, а неговото търпение се изчерпи след всички трусове. Хората търсят изкупителна жертва. Ето защо е много важна ролята на международната общност - страните, с които имаме трайни взаимоотношения. Гаранциите трябва да мъдат международни. Това е много важен момент.
- Защо докладът ви описва 20-30-годишна перспектива? Не вярвате ли, че демократизацията може да се извърши по-рано?
Не изключвам подобна възможност. Демократизацията е непредсказуем процес. Събитията може да се развият много бързо. Има предпоставки за подобен развой на нещата. Има ги и хората, които са готови да извършат промяната. В Интернет прочетох, че някакви млади хора дори ще провеждат митинг в защита на нашия доклад. В началото си мислех, че това е провокация, но се оказа, че е съвсем вярно.
На много хора - техническата интелигенция, предприемачите, мнозинството от тези, които дойдоха на Красноярския форум, им омръзна сегашната атмосфера на застой и деградация, цялата тази корупция и унижението на човешкото достойнство.
