Ситуацията в Крим изглежда драматична: Въоръжени части са превзели летища, военни хеликоптери прелитат над полуострова, завардени са граничните постове. Стои ли въпросът за отделянето на Крим от Украйна?
Тренин: Свидетели сме на война на нерви. Не мисля, че Кремъл има еднозначно решение за съдбата на Крим. Но Москва играе грубо, бързо и без да обръща внимание на Запада. Владимир Путин усеща, че също като по времето на Александър III, Русия има само двама съюзници - армията и флота. Очевидно, че по въпроса за Крим, ситуацията е точно такава.
Готов ли е Путин да води война за Крим?
Тренин: Не мисля. Напротив: Путин смята, че чрез едно ограничено военно присъствие в Крим, би могъл да си спести една бъдеща война. Русия не иска да пролива кръв в Крим, затова военните блокират входните артерии. Целта е да се спре идването на украински военни части, полиция или самоорганизирали се доброволни отряди от украински националисти. Същевременно Крим ще получи икономическа помощ от Русия. Ще има разговори и с татарите (бел. р. населението автономната република Крим се състои от 3 големи групи: руснаци, украинци и татари), за да се предотврати разрастване на конфликта. Но целта все още не е ясна.
Руската Дума вече одобри закон, който би улеснил присъединяването на Крим към Руската федерация.
Тренин: До момента това са инициативи на отделни депутати. Най-важният мъж обаче - Путин, все още не е решил какво да прави с Крим. Рано е за подобно решение, положението в Украйна се мени прекалено бързо.
Не е ли ненормално завземането на публични сгради в една съседна държава?
Тренин: Путин вярва, че трябва да действа бързо, решително, и ако е необходимо, да предприеме непопулярни решения. Той демонстрира военна сила: Това трябва да е знак към Киев, че не си струва да се намесва в Крим. Вашингтон трябва да разбере, че в Крим са засегнати ключови интереси на Русия.
Съществуваше ли наистина опасност от проливане на кръв. Русия има 150 хил. войници по западната граница в готовност. Това не е ли преувеличено?
Тренин: Тове е остра реакция, която обаче отговаря на характера на Путин. Той няма никакво доверие в Украйна. Сред тези, които дойдоха на власт, има неколцина, на които няма да им мигне окото от факта, че са станали враг на Русия. Дмитрий Ярош например, водачът на „Десен сектор". Крим е невралгична точка за Киев и преди време имаше демонстрации на украински националисти на полуострова.
Вие не се съмнявате, че окупаторите на летищата са руски военни?
Тренин: Това надхвърля компетентността ми. Аз си седя на бюро в Москва. Това, което виждам е, че тези хора действат дисциплинирано, последователно, професионално и изцяло в интерес на руснаците.
Кремъл наистина ли не се интересува от реакцията на Запада?
Тренин: Русия смята, че ЕС помогна на украинската опозиция да свали Янукович. Европа си замълча, когато споразумението с президента беше нарушено преди седмица, под натиска на Майдана. Възмущението на Европа не трогва Кремъл. Путин и Русия бяха толкова силно демонизирани през последните месеци, че самият Путин не вярва, че може да стане по-зле.
А вие как мислите?
Тренин: Последно Путин беше сравняван с диктатори като Кадафи или Асад. Имиджът на Русия е толкова лош, че Кремъл наистина няма какво да губи. Така обаче Западът губи лостовете си за влияние. По-рано властите в Москва се питаха, едва ли не преди всяко решение, как то би било прието на Запад. Какво ще каже Берлин. Това вече е минало. Тази нагласа се подсили по време на Олимпийските игри. В Русия се създаде впечатлението, че западната преса копнее да се случи нещо лошо в Сочи.
Надява ли се Кремъл на разделение на Украйна?
Тренин: За управляващия елит в Москва това би бил най-добрият изход. Западните области никога не са били част от руската империя и никога не са били социализирани като руски. На юг и на изток - икономически силните региони, би могла да възникне държава, която да е приятелски настроена към Москва. По-вероятна обаче е някаква форма на федерализъм. Москва ще има силно влияние на изток и юг, но външната политика и политиката на сигурността ще се правят в Киев. Подобна Украйна няма да е член нито на НАТО, нито на ЕС.
Националистите говорят за „национална революция".
Тренин: За съжаление Майдана загуби шанса си да се превърне във въстание срещу корупцията. Всички украински държавници от последните години бяха корумпирани, въпреки че никога това не е било толкова натрапчиво, както при Янукович. Подобна борба щеше да обедини хората от изтока и от запада на Украйна. За съжаление обаче националистите откраднаха революцията.
Колко дълго ще продължат военните операции в Крим?
Тренин: Не вярвам да е дълго. Русия изпрати ясен сигнал до властта в Киев. Освен това вече започна подготовката за референдума за Крим (бел. р. референдум за статуса на Крим ще се проведе на 30 март).
Защо Русия осигури убежище на Янукович?
Тренин: Янукович винаги е преследвал собствените си интереси. Москва му няма доверие. Ако той беше в Киев, той можеше да предаде Русия, за да спаси собствената си коже. За Русия е добре той да е под неин контрол.
