Политическият праймтайм се завръща всяка сряда, четвъртък и петък. Гвоздеят в есенния сезон на шоуто, наречено "Народно събрание", е Изборният кодекс. Отново. Любимата дъвка на управляващите бе силно разтегната от май до лятната ваканция, и сега джвакането продължава.
Но още преди да удари първият звънец на Михаил Миков имаме пробив - разписани текстове за смесена избирателна система. 120 депутати да се избират пропорционално, а останалите 120 - мажоритарно.
Смесената система покрива исканията на широките народни маси да избират личности, а не спуснати от партийните централи кандидати, както обясни социалистката и зам.-председател на 42 НС Мая Манолова, поела с амбиция за съвършенство и справедливост написването на изцяло нов изборен закон.
Вече се задава, при това с остра миризма на популизъм. Най-големият проблем с мажоритарния вот по принцип е, че работи в полза на големите партии, а в българския случай - че би изстрелял в законодателния орган лица с директно напазарувана електорална подкрепа. Например някой БАСТАджия.
По същия начин през 1990 г. бе избрано Великото Народно събрание, което прие действащата Конституция. Така или иначе, това вече е в историята, докато сега този тип избирателна система значително ще затрудни и забави, а вероятно - и оскъпи, правенето на избори у нас. Освен ако, както добре знаем, историята не се повтори като фарс.
Става дума за договорката за вот 2 в 1 в края на май догодина, която БСП упорито отрича. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче пръв заговори за двоен вот, после се поправи, а накрая отказа на Сергей Станишев да се включи в разписването на общи национални приоритети.
Промяна след промяна към нищото
Притискани от липса на заплати и де факто започваща предизборна кампания, ГЕРБ възнамеряват да се върнат в пленарна зала, подпечатвайки кворума, за да участват в поредното прекрояване на един от най-кърпените закони в България - и по традиция последният, който парламентарните мнозинствата приемат преди да сдадат властта.
До момента видяхме поредица обществени обсъждания със съмнително близки до властта или напълно неизвестни организации. От консултациите скоропостижно се оттеглиха понястоящем смятани за маши на Сорос НПО-та, които поискаха бързи поправки и нови избори през есента.
Първоначално изглеждаше, че управляващите са склонни да въведат преференция в листите и машинно гласуване. Първото е компромис с искането за мажоритарен елемент, а второто - с електронното гласуване.
Преференцията, тоест - възможността на избирателя да пренарежда кандидат-депутатските листи, като посочва свой фаворит, бе премахната от ГЕРБ с изборните поправки, издиктувани от Искра Фидосова. Тя частично адресира протестиращите срещу правителството и мафията в политиката, които настояват да се избират некорумпирани и независими личности. В идеалния случай, разбира се.
Очевидно това е причината БСП да склони половината депутати да се избират марожитарно. На вота през 2009 г. социалистите пак направиха такъв експеримент, за да вземат лесни 31 мандата, но всички бяха спечелени от неизвестните кандидати на ГЕРБ. Все пак, Манолова отбелязва, че преференцията продължава да е опция за крайния вариант на Изборния кодекс.
По-голям е проблемът с машинното гласуване или т.нар. електронна урна. Тя представлява машина в избирателните секции, която разпечатва бюлетината на място преди отново да отиде в урните. Това няма нищо общо с електронния вот, който би позволил на всеки, особено на българите зад граница, да упражнят от разстояние правото си на глас.
Със сигурност няма да се промени прагът за парламентарно представителство за партиите - 4%. Властта мисли и за отмяна на деня за размисъл, който при последните избори на практика не се състоя заради скандала с бюлетините от Костинброд и обвинението към ГЕРБ, че планира фалшификация на изборите. За да не става повече така, сега всички бюлетини ще са със специален регистрационен номер, за да не могат да бъдат разнасяни от ръка на ръка.
Битката за НСО
След като обезкръвиха МВР с преместването на ГДБОП в ДАНС, управляващите отхвърлиха ветото на президента Росен Плевнелиев върху поправките в Закона за СРС, с които дирекцията за подслушване и следене СДОТО също излиза от МВР и става самостоятелна агенция под шапката на Министерския съвет.
Сега властта заплашва да извади Националната служба "Охрана" от попечителството на президентството и също да я придаде към изпълнителната власт. Договорката, публично обявена при кабинета ГЕРБ беше, че президентът се отказва от НРС, но си запазва НСО. Държавните гардове също имат право да събират
Сега идеята е шефовете на НСО и на разузнаването да се избират от Народното събрание, каквато промяна бе направена и за ръководния пост в ДАНС. Справка - изборът на Делян Пеевски за 15 минути.
В момента заемането на тези длъжности се предлага от премиера и одобрява от президента. До края април 2013 г. би трябвало да бъдат направени всички промени в сектор „Сигурност", договорени от политическите сили.
През миналата година КСНС постигна съгласие за общ устройствен закон за службите. Предвидено бе Националната разузнавателна служба да мине под шапката на Министерски съвет, а Национална служба "Охрана" да остане на подчинение към президента.
Това съгласие сега е зачеркнато и, както каза наскоро президентът, работи се на парче, а не се търси "широк обществен консенсус" за цялостна реформа в сектор "Сигурност". И обяви, че поема отговорността си за неслучването - да се разбира зелената светлина за промените в закона за ДАНС.
Ами онези 150 мерки
Освен Изборният кодекс и законопроектите за службите, този парламентарен сезон се очаква да започне с ония 150 мерки, които премиерът Орешарски отложи в края на лятната сесия за есенната им промоция. Шумът около тях нещо позаглъхна.
Дали защото лидерът на БСП Сергей Станишев се кани да обяви национални приоритети, по които ще търси съгласие, в опит да придаде държавнически имидж на властимащите? Отново ще чуем, този път под формата на декларация, поредната доза клишета за борба срещу монополите, за конкурентна среда, срещу демографския срив и прочие и прочие.
До края на септември обаче обещаната нова политика ще проличи с проекта на бюджет 2014 и неговата макрорамка. Не очаквайте чудеса. Нали си знаете, че всичко хубаво предстои в края на мандата...
