Милиони хора се кълнат във витамините, продавани като хранителни добавки. Доста от тях обаче си губят времето, а някои пък може би сами си вредят, твърди д-р Крис ван Тюлекен.
През ноември 1912 г. компания от трима мъже и 16 кучета се отправя към отдалечена на стотици мили база в източната част на Антарктида за опознаване на пукнатини в ледниците.
Три месеца по-късно само един от изследователите се завръща. Неговото име е Дъглас Моусън. Кожата му се бели, косата му капе, стопил е почти половината си телесна маса. Той преживява това, което сър Едмънд Хилъри описва като най-голям случай за единично оцеляване в историята на полярните изследвания.
Около месец след началото на експедицията ледникова пукнатина поглъща един от мъжете заедно с неговата палатка, шест кучета и повечето провизии на групата. Моусън и другият оцелял - Хавиер Мерц, решават да се върнат обратно, като се хранят с останалите кучета. След няколко седмици Мерц започва да страда от стомашни болки и диария. Косата му започва да капе, кожата - да се бели, и той умира няколко дни по-късно. Моусън има подобни симптоми. Наблюдава как стъпалата му буквално приличат на зелка.
Тези страдания, присъщи на ранните поколения полярни изследователи и моряци, стават причина за първите изследвания върху витамините и заболяванията, които недостигът им предизвиква.
На пръв поглед историята Моусън изглежда точно такава - глад, съчетан с липса на някои жизненоважни хранителни вещества. Всъщност той е учебникарски пример за предозиране с витамин А - вероятно от кучешкия черния дроб. По-малко от 100 грама от черния дроб на хъски могат да се окажат фатална доза за един изтощен от глад изследовател.
Моусън доживява до приличната възраст от 76 години, но в неговата история откриваме важно предупреждение към днешния начин на живот - витамините могат да се окажат нещо много лошо.
Оказва се, че ако сте здрав, живеете в държава като Великобритания, приемате мултивитамини и високи дози антиоксиданти, то вие може да скъсите живота си. Колкото и да мислите, че сте открили перфектната комбинация от добавки, която ще направи косата ви гъста, а сексуалния ви живот - див и наситен. Сякаш всичко зависи от това.
Фармацевтичните компании определено не смятат така. Но защо вярваме, че тези хапчета са полезни? Защо ги вземаме?
Да, витамините са от съществена важност за живота ни. Има хора във Великобритания, които използват специфични добавки, но повсеместната и неконтролирана употреба на всякакви хапчета е нещо повече от обикновена загуба на пари. Проблемът е, че всички се чувстваме много уютно и приповдигнато с витамините.
Първо, защото приказките за техния недостиг са толкова ужасяващи. Второ, защото четем опаковките на зърнени закуски. Трето, защото носителят на две Нобелови награди за химия Линус Паулинг обичал витамин C - и то в колосални количества.
Тези причини, взети и опаковани задно, се използват от хората, които ни продават витамини от тезгяха с най-изкусителната от всички логични лъжи, че когато малко от нещо е добре, то следователно повече от същото е още по-добре.
Знаех и най-слабо известните витамини много преди да отида в медицинския университет, защото бях запален по цветните, изкуствено ароматизирани зърнени закуски, които се предлагат на пазара с комбинация от рисувани животни и претенцията "Обогатено с витамини и минерали".
И, разбира се, трябва да бъде казано, че това "обогатяване" на основните хранителни продукти спасява безброй човешки животи - дори в Европа - и е едно от най-ефикасните нововъведения в името на общественото здраве.
Ясно е, че не трябва да ядете черен дроб от куче в Антарктида. Но недостигът на витамин А води до повишен риск от слепота и смъртност при децата, страдащи от морбили и диария в развиващия се свят.
И Световната здравна организация (СЗО) се намесва с много точна препоръка за дневния прием, както и с предупреждение, че по-високите дози на витамин А могат да предизвикат ред други проблеми, сред които увреждания на плода в първите месеци на бременността.
Всеобщият идеал е, че витамините са здравословни
И точно тук идва Линус Паулинг. Този човек е направил много за витаминната култура и изхранването на населението. Трудно е да си представим друг с повече авторитет и заслужено доверие.
През 1970 г. той написа книга, с която обяви, че по-висок прием на витамин С може да бъде полезен в борбата срещу грип, рак, сърдечно-съдови заболявания, инфекции и дегенеративни проблеми. Самият той предозира с витамин С - стотици път над нормите, доживявайки дълбока старост и много правнуци.
Химикът стана рекламно лице на една индустрия, развиваща се върху убеждението, че присъствието на витамини в режима ни на хранене е благотворно по почти всеки начин, за който бихме се сетили.
По-добре да се вгледаме в изследванията какво се случва с тези, които приемат въпросните добавки за продължителен период от време, отколкото да вземаме за чиста монета думите на един единствен човек. Изглежда, че въпросът е предимно научен, но може и да не забележите конфликтите на интереси около него.
За целта е подходящо да се поровим в специализираните издания, където независими учени събират наличната информация и я анализират отново, за да дадат отговор на големите въпроси.
"Не открихме доказателства в подкрепа на това, че добавките от антиоксиданти са превантивни за заболявания от всякакъв тип. Бета-каротинът и витамин Е изглежда увеличават смъртността, както и завишеното дозиране с витамин А. Добавките с антиоксиданти трябва да бъдат възприемани като медицински продукт, който трябва да е подложен на научно изследване преди да започне да се предлага на пазара", казва един от учените.
Нека изясним - "увеличена смъртност" означава, че тези неща те убиват
Това са силни биоактивни съединения, които обаче не подлежат на същите регулации като лекарствата. И със сигурност върху опаковките им трябва да има предупреждения, ако е потвърдено, че ни вредят.
Витамин А се свързва с повишен риск от рак при пушачите. Наличието на излишък от цинк в човешкото тяло се свързва с отслабване на имунитета, а дългосрочният прекомерен прием на манган - към проблеми с мускулите и нервната система при възрастните хора. Ако говорим за прекалено много ниацин, това може да доведе до увреждане на клетките и т.н.
Още по-сложно става, когато решите да смесите всичко от тази част на Менделеевата таблица. Например - ако приемате големи количества калций, няма да можете достатъчно добре да усвоявате желязото в организма си. Ако приемате големи количества желязо, няма да може да усвоявате цинка. Ако пиете витамин С, ще намалите нивата на медни йони във вашето тяло (черен дроб, мускули, кости).
Не се доверявайте на наука, която нейните умове се опитват да ви продадат. И не мислете като Мечо Пух, когато става дума за вашето здраве - колкото повече, толкова повече. Проблемът с витамините е като с бирата. Или кафето. Или компютърните игри. Всяко нещо трябва да бъде с мярка и в разумни граници.
