Днес българската държава е в дълбока криза - криза в политиката и в икономиката, културна, социална и демографска криза, криза на идеите и ценностите, криза на морала и духовността.
Това е колосален катаклизъм, който може да се определи като национална катастрофа, в която губим своя облик и идентичност, губим своите идеали и принципи, губим интелектуалния си ресурс, губим население и капитали, губим своя български дух и характер. Тази катастрофа е безпрецедентна с това, че се случва в мирно време, в период без големи войни, които пряко да ни засягат.
Хипотезите за причините, довели нацията до такова крушение, са безброй - едни обвиняват политическата класа, други - политическата система, трети - формата на държавно управление, после следват Конституцията, избирателния закон, партиите, олигархията, мафията, Държавна сигурност, циганите, комунистите, турците, Русия, евреите, САЩ и плана Ран-Ът, корупцията и т.н.
Вероятно всеки си има своя лична класация на виновниците за днешното ни бедствено положение. Но като че ли никой не вижда вината у себе си, вината на всички нас като граждани, които имат отговорности и задължения към обществото, към държавата.
Гореизброените фактори в действителност са само извинение, с което се опитваме да прикрием греховете си, лъжейки самите себе си, да оправдаем собственото си бездействие, апатия, аполитичност, незаинтересовност, неинформираност, политическо невежество и историческа неграмотност. Затваряйки очите си за горчивата истина, ние се стремим да прехвърлим отговорността на други - вътрешни и външни сили, заблуждавайки самите себе си.
Но докато си крием наивно главите в пясъка, никога няма да излезем от този омагьосан кръг, защото по този начин не виждаме и не можем да дефинираме главния проблем, който се намира в самите нас. Всички "виновници", които сочим днес (Конституцията, политическата система, политиците, изборния кодекс и др. под.), представляват не причина, а следствие от нашата обществена дезинтеграция, от неспособността ни да се организираме, да се сплотим пред общите проблеми, да извършим компромиси, да разпознаваме вредните и полезните практики, от прекалената ни търпимост и толерирането на порочните явления, от примиряването ни когато нашите права са погазени.
Конституцията, законите и правилата, по които работи нашата обществена машина, както и политиците и политическия модел не са вирусни щамове, дошли от космоса, а са функция на нашето общество, което ще рече, че са резултат от нашето действие или бездействие, че са в пряка зависимост от възможностите ни да работим като колектив.
Българските политици са част от нас, те се раждат, възпитават, образоват и квалифицират в недрата на нашето общество, ние ги излъчваме и ние ги избираме. Те, като народни (т. е. наши) представители създават Основния закон и всички останали закони, чието качество зависи от възможностите и качествата на хората, които ние сами сме издигнали (или сме позволили да се издигнат) на тези длъжности и на които сме предоставили съответните прерогативи.
Ако сме политически незрели и наивни, няма да сме в състояние да издигнем кадърни и полезни кандидати, а ще пратим в Парламента шарлатаните, които са успели да ни заблудят с баснословни обещания, патос и демагогия. Те съответно ще създадат законова база, която да обслужва техните частни интереси, както и тези на стоящите зад тях клики. Ето защо трудностите, пред които сме изправени на този етап, са породени от лекомислието и безхаберието ни, от политическата ни неадекватност.
Това може да се сравни с брането на гъби в гората. Ако си опитен берач, ще събереш много и хубави екземпляри. Но ако нямаш необходимите познания, със сигурност все някога ще бъдеш подлъган от някой отровен двойник, имитиращ успешно ядливите гъби. Колкото човек е по-неопитен, толкова по-лесно може да бъде заблуден. Но вината няма да е у гъбите, а в нашата некомпетентност.
По подобен начин стои и въпросът пред българското общество. Ако то е достатъчно политически и цивилизационно грамотно, ще съумее да възпита и издигне компетентни свои представители в законодателния орган (Наородното събрание) и изпълнителната власт (правителството, Министерския съвет).
Те ще конструират подходяща законова основа, благоприятстваща икономическото, политическото и културно развитие на страната и ще съдействат за спазването на тези правила. Ако ние сме достатъчно активни и социално ангажирани, ще следим постоянно политическите процеси, ще изискваме безкомпромисно от политиците да не се отклоняват от начертаните рамки и норми, да вършат своята работа прозрачно и съвестно, ще инициираме широки дебати по важните обществени проблеми, т. е. ще бъдем неуморен и ревностен коректив на политическите деятели. Само непрестанната активност и бдителност на гражданското общество може да принуди политическата класа да се отнася отговорно към своите задължения.
Но ако ние отслабим своето внимание, ако не се интересуваме енергично от извършващото се в политическата сфера, ако не търсим отговорност от управляващите, ако търпим грешките и своеволията им, това е ясен сигнал за политическите дейци, че могат безнаказано да прекрачват границите на закона и своите правомощия, да злоупотребяват с властта, дадена им от народа, и дори да си създават удобни за тях правови норми.
Твърде много хора не се интересувт от политика, мотивирайки индифирентността си с удобното оправдание, че тя е дело и задължение на политиците. Но това е все едно да не се интересуваме и грижим за собственото си здраве, защото това било отговорност на медицинските служители. Та, ако ние не обръщаме внимание на физическото си и психическо състояние, нима можем да виним лекарите, че не сме здрави? А политиката е сфера, която засяга всички нас, и ако не проявяваме интерес към нея тя ще изпадне в криза, ще заболее, също както ако не се отнасяме достатъчно отговорно към здравето си.
Тезата, че политиката е област, запазена само за политиците и поради което не си заслужава да се занимаваме с нея, още повече, че „нищо не зависи от нас" (както гласи пораженческото оправдание на безразличните и нехайните), упорито се насажда в общественото съзнание, отблъсквайки хората от тази жизненоважна материя.
Тази позиция обаче обслужва само два вида субекти - първо, безотговорните особи, които с подобни басни се опитват да оправдаят престъпното си неблагоразумие; второ, средите и силите, които извличат дивиденти от всеобщата пасивност и инертност.
Става въпрос за користолюбивите и корумпираните политици, които се възползват от неинформираността и безхаберието на обществеността, за да сключват срещу солидни финансови компенсации неизгодни договори и концесии и да приемат поръчкови закони в услуга на криминални структури.
Безучастието и равнодушието на гражданите дава възможност в Парламента, в Министерския съвет, на кметските места, в общинските съвети и като областни управители да се настаняват нечистоплътни индивиди, които безнаказано ограбват националните ресурси, улеснени от липсата на граждански надзор. Ето защо проблемът не е в институциите и в техните служители, а в отсъствието на ефективен контрол от страна на обществото.
Случващото се от 1989 г. насам е отлично доказателство, че българското общество е политически некомпетентно и исторически незряло, че не се е научило и продължава да не се учи от грешките, които върши перманентно, и закономерно ги повтаря с неумолима последователност. А уроците и поуките от целия процес са, че отговорността за нашата съдба, за нашето бъдеще, за нашия национален просперитет е само наша. Колкото и да обвиняваме политиците, Конституцията, политическата система и др. такива, вината за хроничната криза, в която се намираме вече няколко десетилетия, е изцяло наша.
Търсенето на други виновници е признак за малодушие и представлява отказ да се поеме бремето на отговорността за собствените грешки. Поради тази наша национална особеност винаги да обвиняваме други за слабостите и пропуските ни, днес се намираме в това незавидно състояние на непрекъснато обществено боледуване. Защото докато се вторачваме неразумно в другите, търсейки чужди вини, ние пропускаме да забележим собствените си грешки („Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5), да ги анализираме и да си извадим правилните изводи. Затова постоянно газим в едно и също блато и не можем да се измъкнем от него, лишени от ориентири, ценности и принципи. И това ще продължава докато не прогледнем, докато не се взрем критично в себе си и не осъзнаем, че нашата съдба е изцяло наша отговорност.
Ако ние не се интересуваме от своя имот, скоро той ще започне да се разпада, ще обрасне в растителност и плевели, в него ще се настанят нежелани лица, които ще го ограбват и рушат, т. е. нашите интереси ще бъдат накърнени. Но вината за това няма да е на природата или на натрапниците, а в нашата безотговорност и незаинтересованост, поради които сме допуснали да бъдем сериозно ощетени.
В такава зависимост и логическа последователност се намират и българското общество и политическите процеси в страната ни (а и навсякъде по света). Отнасяйки се безучастно и с неприкрита досада към събитията и лицата в политическото пространство, ние позволяваме в тази наша собственост (държавата) да избуят "плевели" и да се настанят неприемливи персони, които не само че не градят, но дори и унищожават и малкото ни постижения.
Поради нашата незаинтересованост те си присвояват принадлежащото на нас и на наша територия си създават собствени, устройващи тях правила. Но вината не е на грабещите и рушащите, а на тези, които, въпреки интересите и правомощията си, позволяват да се случва това безобразие - т. е. вината е наша.
Мануела Имаме вина и то голяма. А именно, че ако се заговорим сега за политика ще намерим 10 причини да сме на различни мнения, макар като цяло да сме на един акъл. Докато за бабите пред НДК Станишев винаги е прав. Следователно обединените баби (водени от някакъв гном Шамара) ни управляват, а за нас остава да си блъскаме главите тука с разни Бойчовци или един по-долу дето вярва, че има световна капиталистическа конспирация
Това е ясно. Ама какво общо има с любимите ти ойро-демократи? Щото ако от едната страна са наивните ойро-демократи, от другата са алчните копелета. А от тебе чуваме само на демократите да се присмиваш. За кой си в крайна сметка?
Мануела И аз не съм гласувал ни за БСП, ни за Бойко, но е почти сигурно и че не сме гласували за една и съща партия. Е тогава ква файда че сме на едно мнение по повечето въпроси, като сме разпилени?
В статията са казани предимно верни неща. Е, малко многословно-напоително, но по принцип нямам особени възражения. Имам обаче сериозно възражение към МОМЕНТА, В КОЙТО ТАЗИ СТАТИЯ СЕ ПОЯВЯВА. Тя се появява точно когато една част от българското общество дава ясен знак, че излиза от летаргията. Разбира се, това не отменя факта, че толкова години спахме. Но точно когато някой е решил да се събужда, ти да му натякваш, че спи, е меко казано неуместно. В статията НИТО ВЕДНЪЖ не се споменава думата „протест“. Ще рече човек, че е писана в някакво друго време и сега случайно е извадена за препубликуване. Именно по тази причина не само че не е на място, а и – ако бях по-конспиративно мислещ – щях да заподозра, че е част от усилията на властта за обезкуражаване на протестните настроения. Точно както властта се прави, че протеста го няма, така и тази статия. Точно както властта се опитва всячески да внушава, че протестът няма да постигне нищо, статията като че ли напява – къде бяхте досега, защо спахте, за нищо не ставате, нищо не сте способни да направите, отговорни сте, ВИНОВНИ СТЕ (със скритото продължение – затова се срамувайте и приемете съдбата си такава, каквато ВЕЧЕ сте си я създали). Даже там, където ужким става дума за това какво би следвало да се направи, то е с някакви комсомолски щампи в стил „дайте да дадем“. Като че ли не съществува вече месец и половина протестът, който прави точно това, което трябва, и то по начин, много по конкретен и истински от комсомолските щампи. Уебкафето, с удоволствие ви следя, не на последно място заради добрия подбор на материали, но за тази статия ви пиша черна точка. За пръв път. Длъжен съм да го кажа.
Бойчев, недей отплесва пък ти нещата в съвсем друга (пак странична) посока. Политиката била виновна. Какво е то „политиката“? Свръхестествена сила някаква, змей огнедишащ? Кой я прави тая политика? Главните виновници (и причинители, и основа) за състоянието на България днес са коренищата на старата соц номенклатура и силов апарат – дето им викам „наследниците“ (не с главна буква, защото не заслужават главна буква). Те са тези, които: - създадоха в България хаоса на бананова република, защото така най-лесно се краде; - умишлено структурираха мафиотско-олигархичната основа на властта и грижливо я маскираха като демокрация, защото при истинска демокрация нямаше как да оцелеят; - по същата причина десетилетия наред правеха какво ли не да обезкуражат дребния и среден бизнес – защото ако беше оставен на мира да работи и печели, отдавна щеше да се е създала средна класа (истинска средна класа, не просто хора със средни доходи), която би изритала първо наследниците; т.е. нещо като днешните протести щеше да се е случило отдавна; - проведоха приватизацията по такъв начин, че от инструмент за възстановяване на обществената справедливост тя се превърна в разсипия на държавата; приватизация беше задължителна, но не и по този начин; - умишлено стимулираха създаването на правила, които да позволят навлизането на „инвеститори“ от кол и въже, за да могат да крадат по-лесно и безнаказано редом с тях – защото сериозните инвеститори идват при разумно, стабилно и действащо законодателство, иначе идва основно боклукът, или такива, склонни да се примирят с корупционна бизнес среда; - станаха причина за налагането на валутен борд, организирайки разграбването на банките, след което бордът беше кажи-речи единственият смислен изход; - не допуснаха създаването на каквато и да било разумна дългосрочна програма нито за здравеопазване, нито за социална политика, нито пък (особено!) за образование – защото най-лесно се манипулира народ, който е зле образован, болен и живее в нищета; - направиха всичко възможно обикновеният човек тотално да се отврати и отчужди от политиката, осигурявайки си по този начин липса на реална политическа конкуренция и свобода да си разиграват коня безконтролно; - пак по тази причина не допуснаха създаването на реални леви и десни политически субекти и въобще формиране на нормално политическо пространство – защото в такова пространство би се видяло веднага, че БСП е само лява маска, но не и лява партия, а всичките продукти на политическия инженеринг на наследниците изобщо не са нормални партии, а политически маши; - не на последно място, се погрижиха да заздравят пъпната връв между себе си и аналогичните наследници на КПСС, в резултат на което България продължава в много отношение да е „Задунайская губерния“ на Москва; - и т.н., да не продължавам. Тия същите ще продължават да правят същото, макар и под други форми, докато не се прекопае надълбоко и не бъдат извадени на повърхността. Корен, изваден на повърхността, се сбръчка и изсъхва, защото не може да смуче от всички страни; оставен надълбоко и на тъмно, той расте и укрепва, и над него не никне нищо – а ако случайно поникне нещо, то е хилаво. За това става въпрос. За преход (най-сетне) към НОРМАЛНОСТ. Без потайни коренища в основата на държавата. Което е в интерес на всички, независимо от политическите им предпочитания; не е в интерес единствено на наследниците и на чуждите интереси, с които те въртят алъш-вериш. Пък като станем нормална държава, тогава вече можем да си се делим колкото искаме на леви и десни, и да водим задълбочени дебати колко точно да е влиянието на държавата в икономиката и прочее теми, присъщи за реалната демокрация.