На фона на отчайващо дълголетното клише, че "проституцията винаги ще съществува", успехът на една страна остава като единствена надежда за различно бъдеще. Само за 5 години, Швеция драстично намали броя на проституиращите жени. В столицата Стокхолм жените, проституиращи на улицата, са намалели с две трети, а броят на сводниците - с 80%.
Има и други големи шведски градове, където уличната проституция е почти напълно изчезнала.
В основната си част са изчезнали и прочутите шведски публични домове и масажни салони, които процъфтяваха през последните три десетилетия на XX век, когато проституцията в Швеция беше законна.
Освен това броят чужденки, жертви на трафик като сексуални робини в Швеция, е близък до нулата.
Шведското правителство твърди, че в последните години около 200-400 жени годишно стават "бели робини" в Швеция, незначителен брой в сравнение с 15 000 - 17 000 чужденки, ежегодно заставяни да проституират в съседна Финландия. Никоя друга държава, никой друг социален експеримент не се е доближавал някога до поразяващите резултати в Швеция.
Чрез каква сложна формула Швеция успя да постигне това?
Парадоксално, стратегията на скандинавската страна изобщо не е сложна. Принципите й всъщност изглеждат толкова прости и крепящи се на здравия разум, че веднага провокират въпроса: "Как така никой не е пробвал това по-рано?"
Фундаменталният шведски закон от 1999 г.
През 1999, след години на изследвания и анализи, в Швеция е гласувано законодателство, което а) криминализира покупката на сексуслуги и б) декриминализира продажбата на сексуслуги.
Новаторската логика зад това законодателство е ясно формулирана в правителствените документи около закона:
"В Швеция проституцията се счита за аспект на мъжкото насилие срещу жените и децата. Тя е официално призната като форма на експлоатация на жени и деца и представлява сериозен социален проблем... Равенството на половете ще остане недостижима цел, докато мъжете купуват, продават и експлоатират жени и деца, като ги заставят да проституират".
Освен двустранната законова стратегия, трети, основен елемент на шведското законодателство за проституцията осигурява богати фондове за социално финансиране в помощ на жените, които желаят да "излязат от бизнеса" и допълнителни средства за образователни програми.
Уникалната стратегия на Швеция третира проституцията като форма на насилие срещу жените, при което мъжете, екплоатиращи ги чрез покупка на секс, биват третирани като престъпници, а проститутките предимно от женски пол биват третирани като жертви, нуждаещи се от помощ.
Обществеността бива просвещавана, за да се противодейства на историческата мъжка тенденциозност, дълго омаловажавала въпроса с проституцията.
За да закрепят стабилно възгледите си в законодателството, шведите прокарват закона за борба с проституцията като неотделима част от общия закон срещу насилието на жените, гласуван също през 1999.
Ранно препятствие
Интересно е, че въпреки изчерпателното планиране в страната преди гласуването на закона, в първите няколко години няма особен ефект. Полицията арестува доста малко сводници, а проституцията в Швеция, която преди е била законна, си продължава до голяма степен постарому. Критиците по цял свят реагират на шумно отразения от медиите провал с "Виждате ли? Проституцията винаги е съществувала, и винаги ще съществува".
И все пак, уверени във философията зад своя план, шведите продължават да работят - и скоро идентифицират и решават проблема.
Препятствието - причината, поради която усилията им не дават резултат, е че
правоприлагащите власти не си вършат работата.
Полицията е имала нужда от задълбочено обучение и инструкции за това, което шведската общественост и законодателна власт разбират напълно - че проституцията е форма на насилие на мъжете над жените, така че експлоататорите/купувачите трябва да бъдат наказани, а жертвите/проститутките имат нужда от помощ.
Шведското правителство отделя солидни средства и целият състав на полицията и прокуратурата преминава през интензивно обучение с ясното послание, че намеренията, залегнали в закона, са сериозни.
Едва тогава държавата започва да регистрира ненадминати резултати.
Сега не само, че повечето от шведите продължават да подкрепят подхода на правителството към проституцията (80% от населението подкрепят стратегията, според национални социологически проучвания), но и полицаите и прокурорите в страната са сред най-стабилните поддръжници на закона.
Шведските правоприлагащи власти са установили, че законодателството срещу проституцията им помага в справянето със сексуални престъпления, като им позволява буквално да премахнат елемента на организирана престъпност, тормозещ други държави, където проституцията е легализирана или регулирана.
Провалът на стратегиите за легализация и/или регулация
Този шведски експеримент е единственият ефективен пример за политика по отношение на проституцията сред достатъчно многобройно население.
През 2003 година правителството в Шотландия търси начин да промени подхода си към проституцията и се обръща към Лондонския университет за изчерпателен анализ на резултата от политиките за проституцията в другите държави.
Освен програмата в Швеция, изследователите избират Австралия, Ирландия и Холандия като представители на различни стратегии за легализация и/или регулация на проституцията.
Учените не правят анализ на ситуацията, където проституцията е криминализирана във всеки аспект, както е в САЩ. Резултатът от този подход е достатъчно добре известен. Провалите и безсмислеността на непрекъснатото многократно арестуване на проститутките в Америка са познати на целия свят.
Резултатът от регулацията и/или легализацията на проституцията във въпросните страни, както разкрива изследването на Лондонския университет, е също толкова обезкуражаващ, колкото и тоталната криминализация. Във всеки от случаите резултатите са крайно негативни.
Легализацията и/или регулацията на проституцията според изследването, водят до:
Драстичен ръст на всички аспекти на сексиндустрията;
Драстичен ръст на ангажираността на организираната престъпност със сексиндустрията;
Драстичен ръст на детската проституция;
Експлозия на броя чужденки и момичета, жертви на трафик в региона;
Индикации за ръст на насилието срещу жени.
В щата Виктория, Австралия, където съществува система от легализирани, регулирани публични домове, е имало такава експлозия на броя на публичните домове, че веднага те са надминали възможностите на системата да ги регулира, и също толкова бързо те са се превърнали в среда за организирана престъпност, корупция и свързани с тях престъпления.
Като допълнение, проучвания сред проститутките, работещи в системи на легализация и регулация, установяват, че те продължават да се чувстват принуждавани, заставяни и изложени на риск в този бизнес.
Проучване сред жените, предлагащи напълно легални секс-услуги в приеманата за образец Холандия, констатира, че 79% от тях желаят да напуснат "бизнеса".
Въпреки че всяка от програмите за легализация/регулация обещава помощ за проститутки, желаещи да скъсат с тази си професия, тази помощ никога не се е проявявала в сериозна степен.
Тъкмо обратното е в Швеция, където правителството осигурява солидни социални фондове за подпомагане на проститутките, които желаят да излязат от бизнеса. 60% от шведските проститутки се възползват от добре финансираните програми и късат завинаги с тази част от миналото си.
Защо никой не е опитал нещо подобно досега?
Защо тогава, с толкова видимия успех на Швеция, никой друг не възприема бързо този план?
Някои го правят. И Финландия, и Норвегия са близо до това да предприемат същите стъпки. Ако Шотландия се вслуша в резултатите на своето проучване, и тя би трябвало да поеме в същата посока. Отговорът обаче на въпроса защо другите държави не бързат да възприемат плана на Швеция е вероятно същият, както и този на въпроса защо правителствата не са пробвали шведското решение досега.
За да възприемат проститутките като жертви на мъжка принуда и насилие, е необходимо правителствата първо да преминат от приемане на проституцията от мъжка гледна точка към женска такава. А почти всички държави в света все още възприемат проституцията и почти всеки друг проблем от предимно мъжка гледна точка.
Швеция, обратно, е сред лидерите в насърчаването на равенство за жените от доста време насам.
През 1965-та в Швеция е криминализирано изнасилването в рамките на брака.
Дори през 1980 все още е имало щати в САЩ, които не са направили това фундаментално признание на правата на жените да контролират своето собствено тяло.
Шведското правителство също така е сред тези с най-голям процент жени във всички нива на управлението.
През 1999-та, когато Швеция гласува фундаменталното си законодателство за борба с проституцията, шведският парламент е съставен от почти 50% жени.
Шведската политика по въпросите на проституцията е замислена и прокарана от лобито на шведската организация на приюти за жени-жертви на насилие и после е отстоявана от двупартийните усилия на влиятелните многобройни шведски депутатки.
Швеция не спира дотук.
През 2002 година се прокарва допълнително законодателство - Закон за забрана на трафика на хора за целите на сексуалната експлоатация - който затваря някои от вратичките в старите закони и допълнително увеличава възможностите на властите да преследват мрежата от лица, свързани с проституцията - например хората, наемащи момичета за работа в публични домове, транспортиращите ги през границите на страната, и собствениците на въпросните публични домове.
Защо успехът на Швеция да не може да бъде копиран другаде?
Вероятно е истина, че повечето други страни все още са затънали в патриархален мрак, но все пак няма причини да не се борим за промени в политиките, сходни с тези, направени в Швеция.
Хубавото е, че след като веднъж това е било сторено и има доказателства за резултатността на този подход, би трябвало да бъде много по-лесно да бъдат убедени и други да поемат по този път.
Това в статията е радикален феминизъм. Според тази идеология жените нямат свободна воля, всичко, което им се случва е по вина на мъжете, а те трябва да плащат за своите "грехове".
Една голяма част от жените са заставени да проституират, отвлечени, излъгани, че ще берат ягоди, оставени без шанс да се измъкнат от сутеньорите си. Парите, които получават за тези услуги много рядко остават за тях. Така че, да, жените са жертви в цялата тази схема.
Плащането за такива услуги прави мъжете (условно казано, защото може и жени да си плащат) съучастници в престъплението на сутеньорите. Съвсем същото е да си купиш крадена кола. Не си виновен, че е открадната, но ти я взимат и в крайна сметка си без кола.
Дядка, вярно, че се коментира Швеция, но в България към 1 февруари 2011 г. жените са точно 3 777 999, докато мъжете са 3 586 571. Затова и статистиците сега се шегуват, че у нас на мъж без нещо се пада жена и нещо. Така че, жените, може и да са защитени, но не са малцинство.
В интерес на истината, ако се отменят квотите в университетите ще има 30% мъже и останалото ще са жени. Тогава при такъв естествен подбор и по-квалифицираните длъжности ще се падат на жени - просто защото образованите жени ще са повече. Не забравяйте, че всяка монета си има две страни.
Аз като кандидатствах преди около 15 години почти всичко беше 50/50. Момчетата се приемаха с повече от няколко единици по-нисък бал от този на момичетата. Това в софийските университети, разбирай СУ, ТУ, УНСС, УАСГ и т.н.
Не случайно древните гърци са уважавали толкова много хомосексуализма. Аман от надути к*рви дето си мислят, че целия свят се върти около тяхната ш*нда.
Вероятно в решението е в поощряване на онанизма. Ето в САЩ се произвеждат масово порнофилми. Благодарение на НТР Научно Техническата Революция всеки може в конфорта на своята стаичка да онанира на спокойствие. При това проститутките губят бизнес и свалят цените докато професията се обезсмисли.
Статийката понамирисва на феминизъм, не че има нещо лошо в това. Не разбрах защо трябва да се борим с проституцията, борим ли се с прекомерното хранене третирайки го като престъпление. Да се борим с посредниците, които печелят от това, да, но затова си има закони и проблемаът винаги е бил че изпълнителните органи са в комбина с престъпниците. Така че....какво ново.