Цялата драма около АЕЦ "Белене" и ядрената енергетика почва да ме изнервя. Дълго време се информирам, чета, слушам мнения, анализирам, без да взимам отношение. Проблемите около един АЕЦ не са в компетенциите на гражданин извън сферата на енергетиката и по тази причина съм се разграничил, доколкото това е възможно.
Тази схема има толкова много технологични, икономически, финансови, индустриални и политически страни, всяка от които достатъчно сложна за преценка, та какво остава когато всички те се съберат на едно място? Но с идването на референдума нещата се поляризират.
Моето отношение е силно аполитично и по тази причина - и поради засилващата се политическа пристрастност, съм твърдо решен да не гласувам в този референдум, пък дай, Боже, ако достатъчно много хора се усетят и не гласуват, той да пропадне. С него и досегашната политическа структура да залинее и на преден план да започнат да излизат активните и до голяма степен по-свободомислещи граждани.
И все пак да има АЕЦ или не? Своя отговор ще съсредоточа в малко по-социалното значение на въпроса. Мисля, че с този въпрос по подразбиране върви и въпросът: "Да вдигнем ли паметника на съветския воин още 10 метра нагоре?" Този паметник е най-красноречивият пример за значението на АЕЦ "Белене". Този паметник е поставен не заради падналите в бой съветски войници (имало е само медицински загуби от страна на съветските войски), а за да покаже ясно:
Тук ще се упрaвлява централизирано и авторитарно!
Това същото важи за АЕЦ-а. Той е самото олицетворение на централизиранaта икономика на една страна, и който държи лоста на управлението на централата, държи и управлението на целия икономически живот в страната.
Някой да чу какви други начини за икономически и технологичен напредък има? Някой да е направил труда да предложи друга гледна точка? В Швейцария нямат АЕЦ, нямат своя марка автомобили дори, но въпреки, че управляват парите на цяла Европа, всъщност страната има страхотно развита индустрия, която генерира основните приходи за бюджета.
Но тяхната индустрия е толкова гъвкава и високотехнологична, съсредоточена в изработването на най-скъпите и редки детайли на технологичните изделия, че цялата тази индустрия е сякаш невидима. Швейцарците добре знаят: ток се купува, ресурси се купуват, но умствен багаж - не!
Съсредоточаването на цялата икономика в енергийния сектор е отрицание на швейцарския модел. Отрицание на гъвкавостта на икономиката, на развитието на технологиите, на възприемането на новите достижения на науката. Това е пълно завръщане към авторитарния и тоталитарен модел на икономиката и обществото. В деня на завършването на нов проект на АЕЦ, паметникът на съветския воин ще се завърне тържествено към нов живот.
Доброволният отказ от гъвкав модел на икономиката ще даде изключителна сила на съществуващата номенклатура, олицетворена от гербависти, социо-комунисти, резесари и костовисти. Нека, който е имал търпението на прочете това, сам реши в каква държава му се живее.
