Мръсни сексигри превръщат училището в руска рулетка

Mръсни сексигри превръщат оцеляването в родното училище в руска рулетка. Дали ще станеш насилник, или жертва?! 20-годишната реформа в образованието е заредила револвера. Той е опрян в челото на всяко дете у нас. А случайността дърпа спусъка, без да избира етнос, социално положение, оценки в бележника...

Случаят с обвинения в блудство с три 9-годишни момчета Мартин Йосифов от Гоце Делчев е показателен за образователната система у нас.

Не че сме забравили груповия секс на чин в бобовдолската гимназия с Илона... Нито педофилските посегателства на парнаджията пак в Бобов дол. Но след ареста на Мартин проговориха не само деянията му от мазето, не само родителите на жертвите, но и съучениците му.

Деца от Гоце Делчев впрегнаха най-висшата форма на демокрацията, за да измият името на училището си от най-низкото престъпление - блудство с деца. И да защитят съученика си Мартин от обвиненията на прокуратурата - пак по детски.

Показателен ли е случаят с ученика педофил от Гоце Делчев за случващото се в българското училище? Това се пита, а отговорът е ясен.

Почти във всяко българско училище се случват ужасни престъпления, инциденти, посегателства, пред които американските филми на ужасите с подгонени от зли сили колежани са като Андерсенови приказки.

Защото у нас е трудно да различиш лицето на злодея. Трудно е да повярваш, че стореното е истина. А най-лошото е, че е трудно на правоохранителните и правораздавателни органи да раздадат справедливост и да върнат дължимото по всички човешки и вселенски закони спокойствие на децата.
Не е моя работа да доказвам вина или да отхвърлям обвинения.

Наша работа, като част от гражданското общество обаче, е да говорим за случващото се в родните училища и да търсим отговорност. Отговорност не от децата, макар и приели ролята на злодеи, а от системата и правилата, които са ги превърнали в такива.

Децата са копия на възрастните. Действията им са огледало на живота, който възрастните и обществото са подредили за тях. Децата никога не са виновни, дори и да са извършили престъпление.
Това по детски се опитват да докажат и съучениците на обвинения в блудство с три момченца Мартин Йосифов от Професионалната гимназия "Димитър Талев" в Гоце Делчев.

Те организираха подписка в негова защита и само за седмица събраха над 400 подписа. Учениците избраха най-висшата форма на демокрацията, за да помогнат на своя съученик. Заедно с подписката те изпратиха обръщение към медиите, в което изразяват недоволството си от това, че е отразен този случай, а не положителните неща - дело на възпитаниците на НПГ.
"Защо не отразихте спортните ни победи, спечелените награди, победи", се пита в писмото.
Какво се случва?

Децата разбират житейската истина, която мнозина възрастни не приемат - че децата никога не са виновни, но допускат онази груба грешка, която допускат почти всички възрастни - че ако не се говори за проблема, той ще изчезне.

Дали Мартин е виновен, ще реши съдът. Мартин обаче не е виновен за действията си, защото причините за тях са извън него. Може би у родителите, които не са насочили младежката му енергия в спорт, изкуство, домашна работа.

Родителите, които дни, седмици и месеци наред не са и подозирали какво се случва между бурканите със зимнина в мазето им, нито с кого излиза детето им. Може би в кабелните оператори, които пускат безконтролно порноканали. Може би у учителите, които отдавна не са даскали, а преподаватели и за тях е важно да подготвят отчетите си за пред инспекторат и министерство, а не да прокарат стълбовете на добродетелите в крехката индивидуалност на подрастващите.

Може би в самото министерство, което превърна децата в бройки и забрави, че са личности. Може би у съучениците, за които е по-лесно да обидят, отколкото да изслушат. Може би в гадните храни, които карат хормоните на децата да полудяват преждевременно. Може би във вестниците, които са като тезгях за продаване на жива плът. Може би в киното, което с високи децибели изкоренява притчите за добро и зло, разказвани от баба. Може би...

Може би на заболяване, което е пропуснато пак от същата образователна система, която затри медицинското наблюдение на тийнейджърите за сметка на спешни психолози, които поемат случаите, когато те вече се превърнат в грозен случай, достоен за някой от учебниците им.

Дотук децата са прави. Никой няма право да ги сочи и да им слага етикети. Никой.
Но прави ли са децата за медиите. Че медиите са виновни за понижаването на реномето на училището им или за критичните оценки към преподавателите. Това, деца, го казва животът, а медиите само говорят за него. Защото най-голямата заблуда е, че преклонена глава сабя не я сече и че потулен проблем е решен проблем.

Медиите не създават темите. Те отразяват живота. А ако картината му, дебатът по него и героите са грозни, не медиите са виновни, а самият живот.

Какво още разбираме от новинарския поток през седмицата - че в училището са били поканени специалисти - психолози и сексолози, за да помогнат на тийнейджърите да превъзмогнат случилото се.

Ето още едно доказателство, че образователната система разчита на спешни лампи за решаване на проблемите. На моментни акции за утвърждаване на добродетели и позиция, нужна на младите за цял живот.

Не е ли истина обаче, че спешните лампи събират само трупове и жертви? Вярно е! И докато системата е така подредена, Мартин няма да е единствен. Защото не той е измислил правилата, а играта сама е избрала него. Дори и той да отиде в затвора, това няма да означава, че Големите са свалили револвера на руската рулетка от челата на децата у нас.

Защото, докато мръсни сексигри определят дали детето ще излезе читаво от "грижата" на образователната система, случаят с Мартин и Илона ще са само първите.

*Авторът е от Гоце Делчев.