Трябва ли ни трети шамар

Европейската комисия показа своята загриженост от това, че има твърдения за търговия с влияние и конфликт на интереси срещу един от кандидатите за Конституционния съд. Ние няма да навлизаме в коментари за качествата на въпросната личност, сега от българските власти зависи да решат как ще продължат напред по този случай. Две изречения, казани пред БНР от говорителя на Европейската комисия Марк Грей.

С тях той прекратява една по български шумна дискусия, започнала преди седмица, когато колегата му Оливие Байи заяви, че новите конституционни съдии може да ни докарат и нов евродоклад.

Родните политици се хвърлиха като лъвове в защита на забърканата в няколко скандала Венета Марковска. Премиерът Бойко Борисов поиска Брюксел, ако обичат, да си кажат какво не са й харесали. Силовият министър Цветан Цветанов съзря компроматна война в информациите за търговия с влияние и конфликт на интереси.

Подалият оставка заради срещи с братя Галеви бивш вътрешен министър Румен Петков директно разжалва представителя на ЕК, а известният политически наемник Яне Янев разобличи Иван Костов, Иво Прокопиев и Маргарита Попова като кукловодите, вдигнали ръка срещу Марковска.

Всичко това - преди говорителят на председателя на ЕК Пия Хансен да потвърди, че заплахата от извънреден доклад не е лична позиция на Байи и преди Марк Грей да повтори неговите думи. Един вид - който квичал-квичал, сега е тихо, защото всички обмислят следващия ход.

Има три сценария - научно-фантастичен, реалистичен и типичен.

Без никакво съмнение, единствено в сферата на фантазиите остава вариантът, при който двойният еврошамар събужда спящата съвест на управляващите и те "подават оставката" на съдия Марковска. Такива неща са се случвали - скандалният шеф на етичната комисия към Висшия съдебен съвет Цони Цонев скоропостижно сдаде поста на съдебен инспектор след "разговор" с премиера.

Тогава също имаше обезпокоителни (и подкрепени с конкретни факти) информации, но далеч не бяха толкова много политиците, които официално се бяха застъпили за бившия прокурор. Макар и управляващи, и опозиция да нямат проблеми с това да обръщат позицията си на 180 градуса, надали сега ще стане - казани са твърде тежки думи.

Реалистичният вариант за развитие по казуса "Марковска" е свързан с наследеното от Байтошово време "снишаване". Разпалените поддръжници на съдия Марковска ще се скрият от ефир, премиер и правосъден министър ще направят пътечка до Брюксел, за да замазват положението пред Еврокомисията.

Ще се състоят няколко трогателни изслушвания в парламентарната правна комисия (излъчвани онлайн с кофти превод на английски - като при изслушванията за ВСС), от които отново ще излезе, че Венета Марковска е жертва на зли сили.

По време на похода й из тв предавания като нищо може някоя водеща да я запита защо не си е боядисала косата. След което Марковска ще си седне на комфортното място в Конституционния съд. Като нищо ще стане така - все пак цял ВСС беше избран на вековния шопски принцип "мижи да те лажем".

Типично българският начин за излизане от сложната ситуация със съдия Марковска е познат както от изказванията на политиците, така и от образци като "Бай Ганьо". Войнствената простащина и злобата, с която се посреща всяко критично мнение в този случай могат да се използват, за да заглушат - или омаловажат онова, което ни казва Брюксел.

Като нищо може още в утрешните проправителствени вестници да намери място еднаква редакционна статия - този път насочена срещу злите евробюрократи. Някъде ще се появи и интервю "по джапанки" с премиера, в което той ще обясни, че еврочиновниците (и особено Барозу!) са му приятели и си говори на "ти" с тях.

И наистина ще сработи. Живеем в южната част на Стария континент, а тук политиците печелят рейтинг като тропат по масата и се надуват. Даже и като ядат шамари.

Новините

Най-четените