Единият от тях рядко напуска обителта си на хълм във Ватикана. Другият говори свободно, даже твърде свободно - поне според неговите критици.
По една определена тема обаче и двамата като че ли са положили обет за мълчание.
Сега и двамата са изправени пред болезнените въпроси около кризата със сексуалния тормоз в Католическата църква - какво са знаели до момента и кога са го научили?
На фона на атаките покрай скандала и отразяването му в медиите, може лесно да се пренебрегне историческият прецедент и драматичността на този момент в съществуването на църквата. За първи път от 600 години има двама живи папи - един действащ и един оттеглил се - чиито съдби могат да бъдат преплетени, дори когато повечето от последователите им са в противоречие.
Измина почти месец, откакто бяха публикувани данни за "хомосексуалните връзки" и широко разпространеното им прикриване по високите нива в Католическата църква.
Дипломатът, който публикува писмото, е архиепископ Карло Мария Вигано. Той поиска оттеглянето на папа Франциск заради предполагаема отмяна на санкции, които предшественикът му - папа Бенедикт XVI, налага над американски кардинал, обвинен в сексуални злоупотреби.
Дали тези санкции са съществували, могат да кажат само Франциск и Бенедикт.
Само че нито 91-годишният германец, нито 81-годишният аржентинец споделят и дума по въпроса.
Поддръжници на двамата свещеници оправдават мълчанието им с духовната терминология. Възприемат го като форма на дисциплина и безрезервна вяра, че истината ще бъде разкрита. Други смятат, че папите не искат да влизат в мръсна разпра с бивш служител на Бога в лицето на обвиняемия. Според трети причината е далеч по-светска и е свързана със стремеж към самосъхранение.
Междувременно все повече католици шумно изискват отговори, разтревожени, че скандалът с много си неудобни въпроси вреди необратимо на религията и подкопава моралното доверие в църквата. Само че след абдикацията на Бенедикт през 2013-а двамата папи се стремят всячески да избягват публични конфронтации.
И в САЩ, и по света Бенедикт е смятан от консервативните католици за спасителен сал на вярата им. Франциск е обожаван от либералите заради реформаторското си мислене, отворено към нови идеи и фокусът му върху борбата с бедността и неравноправието.
Въпреки че много американски католици все още харесват Бенедикт, неговата популярност спада все повече през годините. Доста вярващи обаче не са доволни от Франциск и затова са поддръжници на предшественика му.
Скандалът със сексуално насилие в църквата изостри враждата между двата лагера като и двата се борят за висок морал във вярата. Франциск и Бенедикт са наясно, че каквото и да кажат - би могло да бъде преиначено, и внимават да не повтарят грешки от миналото с необмислени изказвания.
Така че докато техните фракции спорят онлайн, папите запазват мълчание по "казуса Вигано".
За ужас на потърпевшите от сексуален тормоз, свидетелствата им бяха засенчени от теории и междукултурни дебати. Поляризирани дебати за обета за целомъдрие, хомосексуалността и дори за начина, по който се водят литургиите, изтикаха на заден план тормозът и истинските източници на неприятностите за църквата.
Франциск всъщност често говори за злоупотребите от страна на висши свещеници. Той написа емоционално обръщение след изобличаващия съдебен доклад от август за сексуалното насилие в Пенсилвания. В Ирландия също поднесе своите извинения. Проведе спешна среща в Рим с представители на Американската църква.
Но много католици настояват, че папата трябва да бъде по-категоричен относно обвиненията на Вигано.
Над 46 хил. жени католички са подписали отворено писмо, в което изискват отговори на наболелите въпроси. Една от тях пише, че паството има нужда от лидер и заслужава отговорите на този лидер. Според други Бенедикт е човекът, който трябва да отговаря пред католическата общност.
Главните обвинения към Франциск идват от Вигано, който е служил като нунций В САЩ и на него, и на Бенедикт за периода 2011-2016-а. Франциск казва, че освобождава Вигано от длъжността му, след като научава за планирана среща между него и Ким Дейвис - чиновничката от Кентъки, която отказва да издаде свидетелство за брак на еднополова двойка.
В писмо от 11 страници, публикувано в края на август, Вигано обвинява колегите си във Ватикана, че прикриват и неглижират хомосексуални връзки в църквата. Основният източник на информация на бившия нунций за тази католическа субкултура е кардинал Тиодор Маккарик, бивш архиепископ на Вашингтон. Маккарик беше принуден да се оттегли заради обвинения за тормоз над малко момче. 88-годишният мъж отрича да е виновен.
Според Вигано през 2009-а на Маккарик са определени канонични санкции от папа Бенедикт XVI, които налагат да живее в молитва и разкаяние далеч от хорските очи.
Тези санкции са силно съмнителни. Снимки и клипове показват Маккарик в компанията на висши духовници, включително и на самите Бенедикт и Вигано. Уебсайтът, публикувал писмото на Вигано, твърди, че санкциите всъщност са били лична молба от страна на Бенедикт. Защитниците на Франциск опонират - как е възможно папата да наложи наказание, което е "лична молба"?
В деня, след като бяха публикувани обвиненията на Вигано, папа Франциск беше запитан за коментар на връщане от Ирландия. Папата каза, че няма да проговори и дума по въпроса. И докато Франциск запазва пълно мълчание, Пиер, неговият нов посланик, може да предложи известна информация как папат гледа на всичко това. Той се шегува с йезуитския произход на Франциск като казва, че "йезуитите знаят всичко".
Ключова част от разбиранията на йезуитите е и "проникновението" - духовно упражнение за достигане до разрешаването на заплетени ситуации. Според Пиер Франциск редовно прибягва до тази духовна практика. Заради нея или не - не е ясно, но папата сам признава, че допуска грешки в реакцията си срещу скандала със сексуален тормоз в църквата.
Фрнциск приема обвиненията на Вигано и като част от един много по-мащабен проблем - обвиненията в сексуално насилие вече са на няколко континента.
Затова и папата може би се опитва да направи нещо повече от това да защити поста. Някои смятат, че дори не Франциск е човекът, който да отговори на обвиненията в писмото на Вигано, а Бенедикт.
Откакто се оттегли през 2013-а, Бенедикт води почти отшелнически живот. Негови приближени го определят като мъж с разклатено здраве, но бистър ум. При абдикирането си Бенедикт обеща да остане "скрит от света", въпреки че пълно отсъствие от публичното пространство е невъзможно. Той се притеснява за своята дискретност, защото от 600 години насам е първият, който доброволно се оттегля от поста си.
Част от тази дискретност е и стремежът на Бенедикт да не се меси в делата на Католическата църква. Ако очаквате да чуете от него, че в момента вярата е в упадък - няма да се случи. Само че Бенедикт може да има и друга причина за мълчанието си. Повечето от деянията, описани от Вигано, са се случили, докато той е бил на светия престол.
Други католици смятат, че настоящият папа трябва да поеме отговорността и да отговори на Вигано. Въпросът е - кога?
Папите правилно мълчат защото ВСИЧКО,което е възможно въобще да се каже по този гнусен "случай",би се обърнало и срещу тях,и срещу католическата църква.