В по-голямата част от света се смята, че Китай е непоклатим. Отърсвайки се от кризите, множащи се навсякъде другаде, азиатският тигър изглежда сякаш преминава от връх към връх, без спадове, като забележителният му растеж продължава без значение накъде духа вятърът.
Изглежда неизбежно, че Китай ще надмине САЩ и ще стане незаменимата за света икономика. Гледащи в бъдещето бизнесмени и политици смятат, че "държавният капитализъм" на Китай може би е по-висша форма на икономическа организация, по-пригодена за справяне с предизвикателствата на съвременната глобална икономика.
Помислете обаче отново
Няма съмнение, че Китай ще бъде основна икономическа свръхсила с все по-влиятелна роля в глобалната икономика. В много аспекти той вече е свръхсила. Това обаче не означава, че икономиката му е лишена от проблеми - и много от тях са създадени точно от тази система, възхвалявана от анализатори в САЩ и Европа.
И ако Китай не промени курса, при това сериозно, страната със сигурност е изправена пред икономическа криза. Подобни прогнози не са лесни. Всъщност е много трудно да се определи какво точно става в китайската икономика. Данните са оскъдни или ненадеждни.
А Китай в някои аспекти е уникален в икономически план - някога да сме ставали свидетели на гигант с такива мащаби да се издига толкова бързо в глобалната икономика? Прецеденти реално липсват. Остава и въпросът с времето.
Лесно е да се заяви, че Китай ще навлезе в криза; почти невъзможно е обаче да се уточни кога ще стане това. До месец? До година? До десетилетие? Факт е, че Китай би могъл да продължава постарому още известно време. С други думи, има голям шанс прогнозата да се окаже погрешна.
Когато математиката говори, дори политиците би трябвало да замълчат
Все пак едно е ясно - сегашната икономическа система на Китай не може да бъде поддържана дълго. Икономистите, които се специализират по китайския модел, могат да ви изтъкнат всякакви причини защо страната е различна и поради това там не важат нормалните икономически принципи.
Но едно не може да бъде отречено за икономиката - няма как да избягате от простата математика. Ако сметките не излизат, няма значение колко голяма е икономиката, колко бързо расте, или колко сериозна роля играе държавата. А в Китай твърде много сметки просто не излизат.
Голяма част от неизлизащите сметки са резултат от китайския държавен капитализъм. Китай е възприел форма на азиатския модел на развитие, изобретен от Япония и следван в различна степен от много бързо развиващи се страни в Източна Азия.
Най-общо казано, моделът функционира по следния начин: 1) капитализиране на ниските заплати, за да се предизвика растеж чрез износ и бърза индустриализация с огромни инвестиции; 2) насочване на целия процес от държавата; 3) прилагане на индустриални политики и държавно управлявани финансови потоци за навлизане във все по-комплексни сектори.
Тази система генерира фантастични нива на икономически растеж за известно време, но в крайна сметка се срива. Япония имаше своя срив в началото на 90-те и още не се е измъкнала от него две десетилетия по-късно. Южна Корея, страната, която копира най-точно японския модел, преживя своята криза през 1997-1998 г.
Твърде много сметки не излизат
Какво се случва? Моделът е базиран на принцип, който Алис Амсдън в проучването си на корейската икономика, нарича "неправилно определяне на цените". За да се стимулират високите нива на инвестиции, необходими за бързия растеж, моделът зависи от държавно субсидиране, което прави инвестирането в определени индустрии или сектори по-привлекателно и по-безрисково от нормалното.
На бизнеса се отпускат евтини кредити или държавата директно разпорежда пари да се инвестират преферентно в определени проекти. Валутният курс се контролира, за да се насърчават износителите. Отпускат се всякакви субсидии - за енергия, износ и т.н.
Банките не са търговски ориентирани, а до голяма степен служат като инструмент на държавната политика за развитие. Всички тези методи наливат пари - публични и частни - в индустриализацията, създавайки астрономическия растеж, който виждаме отново и отново в Азия.
Проблемът е, че цените не могат да остават неправилни до безкрайност. Има сериозна причина, поради която класическите икономисти винаги са толкова фокусирани върху оставянето на пазарите да определят точното ценово ниво.
Така пазарите изпращат точните сигнали на потенциалните инвеститори къде би трябвало да се влагат пари - и къде не. Ако тези ценови индикатори са изкривени, същото става и с насочването на ресурсите.
Азиатският модел, играейки с цените, в крайна сметка създава огромни изкривявания, заради които се пилеят пари и се получава излишен капацитет. Субсидираните компании не е необходимо да имат възвращаемост по същия начин като не-субсидираните, и това ги кара да вземат лоши инвестиционни решения и да строят фабрики и сгради, които са ненужни и не носят печалба.
В резултат на това се стига до лоши кредити и банковият сектор се огъва. Точно това се случи и в Япония, и в Корея. Въпреки че кризите им се развиваха по много различен начин - спукването на балона на активите в Япония и външен трус в Корея - причините, поради които и двете страни се сринаха, бяха едни и същи: слаби банки, задлъжнели фирми, неразумни инвестиции.
Китай повтаря почти стопроцентово същия модел - със същия резултат
Китай си позволява всички ексцесии, които сме виждали в Япония и Корея, че и отгоре. Нивото на инвестиции в Китай, което е почти 50% от БВП, е щедро дори по азиатски стандарти. Обичайният аргумент в полза на подобни астрономически инвестиции в материални активи е, че Китай е голяма развиваща се страна, която има нужда от всички тези сгради и пътища, които строи.
Ку Хонбин, най-добрият китайски икономист в HSBC, се опря точно на този аргумент в скорошно изследване: "Има масово убеждение на пазара, че в Китай има прекалено много инвестиции и поради това страната повече не може да разчита на инвестиции, за да поддържа растежа си. Не сме на това мнение.
Съотношението инвестиции/БВП в Китай наистина е много високо (46%)... но Китай е само наполовина изминал пътя към урбанизация и индустриализация. Все още е необходимо да се инвестира повече, за да се справя страната с нарасналото търсене на железопътен транспорт, болници и индустриално производство. Скорошният инфраструктурен бум засили транспортния капацитет на страната, но китайската жп мрежа е все още по-къса от тази на САЩ през 1880 г...
В икономически аспект китайските капиталови активи на представител на работната сила са само 8% от тези в САЩ - и 15% от тези в Корея. С други думи, натрупването на капитали в Китай все още е далеч от етапа на спадаща възвращаемост; смятаме, че страната трябва да инвестира повече, а не по-малко."
Картината на предстоящата криза се нарежда доста точно
Да съберем парчетата от пъзела на кризата: прекалено, неправилно насочено инвестиране и гигантски имотен бум, засилени от задлъжнялост и решенията на държавни бюрократи. Да ви звучи познато? Кризата естествено не е неизбежна - ако управниците предприемат действия и променят насоката на икономиката. Плюсът е, че поне някои от висшите политици разбират нуждата от промяна и обещават реформи.
Проблемът е, че китайското правителство не следва собствените си съвети. Икономиката трябва да промени баланса си така, че да не зависи от инвестициите и износа към по-базиран на потребление модел с основен акцент върху качеството на растежа, а не високи темпове на всяка цена. Което не се случва, или поне не става достатъчно бързо.
Китайските консуматори имат по-голямо значение в глобален мащаб, но спестяванията в Китай остават твърде високи, а процентът на потребление като дял от БВП все още е твърде нисък. Стъпки, които биха ускорили необходимата промяна на баланса - намаляването на сериозните мита върху вносните стоки например - липсват.
Управляващите не правят нищо, за да стабилизират цените. Валутният курс остава твърдо контролиран, лихвените проценти - нереформирани. Тъй че инвеститорите в Китай все още действат на база погрешни сигнали.
Защо китайските политици не се стремят към по-фундаментални реформи? Защото се опасяват, че растежът може да им се изплъзне. Последният петгодишен план залага 7% годишен ръст на БВП - но като че ли всеки път, когато растежът спадне под двуцифрено число, политическото ръководство на Китай изпада в паника и отново пришпорва икономиката.
БВП нарасна с 8.9% за четвъртото тримесечие на 2011, но дори това не е достатъчно за китайските лидери. Те отново облекчават отпускането на кредити, наливайки още повече задлъжнялост в икономиката.
Нищо чудно до 2-3 години да наблюдаваме нов азиатски трус
Повечето анализатори коментират тези аргументи с тезата, че "политическите мандарини в Пекин са обмислили всичко". Вярно е, че политиците в страната са се справяли в последните години отлично с управлението на бързо променящата се икономика. Но както знае всеки инвеститор, миналите резултати не гарантират бъдещи печалби.
През 70-те и 80-те години западните анализатори смятаха японските бюрократи за почти супермени. Сега тежката японска бюрокрация се смята за една от основните спънки към икономическото възраждане на страната. Китайските бюрократи сега страдат от същия проблем, който погуби японските им събратя - те вярват, че икономиката може да бъде управлявана с декрети.
Инструментите на класическата икономика - правилното определяне на цените - за тях са на второ място. Защо да се насочва икономика с абстрактни мерки като лихвени проценти, когато можеш просто да укажеш на банките какво да правят? Този подход уби японското икономическо чудо, а сега Китай се плъзва по същата наклонена плоскост. Япония не можа да избегне силите на простата математика.
И Китай няма да може, без значение колко блестящи са политиците му. Кога ще настъпи трусът? Интересно е да анализираме малко историята. И Япония, и Корея преживяха кризите си близо 35 години след старта на азиатския модел за развитие - от началото на 50-те години до 1989 в Япония, и от 1962 до 1997 в Корея. Това предрича криза в Китай около 2014-15 г. Естествено, това не е фиксирана дата - но времето на Китай да оправи проблемите в икономиката си изтича стремително.
??? отдавна не съм чел такава нищоказваща статия, в която едно и също нещо се повтаря 10 пъти с цел да звучи по-убедително. истината е, че и Япония, и Корея въпреки кризите си са две от най-мощните икономики в света, при това без налични природни ресурси. Япония се справи с нечувано по мащаб природно бедствие без осезаемо влияние върху покупателната способност на населението или икономиката й. ако Китай постигне дори 30% от това, което се постигнали Япония и Корея, то света определено ще е едно различно място за живот (едва ли по-добро). и когато се пишат такива статии трабва да се мисли, че става дума за различни цивилизации. Японците, Корейците и Китайците не са Европейци с пожълтяла кожа и дръпнати очи... начина по който гледат на света, ценностите им, както и определението за успех са фундаментално различни (и не е задължително да са по-добри) П.С. над 10г. живея в Азия...
Забавно е злорадството, с което коментиращите представители на западната цивилизация предричат края и телешкия възторг пред азиатските "силни на деня"... Без да съм икономист имам усещането, че икономиката на Китай е сапунен мехур.... или с други думи казано - примерно 100 млн, които живеят модерно като западняци и още милиард и 100, които изработват тоя лукс срещу купа ориз (образно казано) Ако това ви е идеала за световен икономически лидер, то мерси.....аз си предпочитам изостанала България (и Европа)
До долния оптимист: Просто искам да доживея момента, когато милиард и половина китайци ще заживеят като корейци (или японци)! Тогава сигурно в реките ще тече мед и масло вместо вода и ...социализма ще е построен. пОсмали малко.....то с елка лесно се смята, ама все пак дай и малко реализъм да вкараме
има една специфична особеност на Азия, която убягва, когато се гледа от далече. тук никой не говори, нито се вълнува или пък търси човешки права. например, намянето на годишна отпуска, нямането на болнични дни и 10 часовият работен ден + събота са си нещо нормално срещу което никой не мрънка. забавеният икономически разтеж на Европа е цената за тези (пък и ред други) привилегии. нормално е тогава азиятските страни да произвеждат и притежават повече блага. има и още една. демокрацията никога не е била приоритет или пък необходимост на азиятските общества. ако някъде я има, то тя е фиктивна. именно това дава възможност за различно организиране на икономиката. друг плюс е липсата на силно изразени незаменими лидери. Японското правиделство пада на шест месеца, но това не води до никакви икономически и политически сътресения. и нещо важно: използвах само думата "различно", никъде "по-добро" за 10 години не можах да реша кое е по хубаво - 8 часов работен ден + 20 дена ваканция и право да не се съгласявам със всичко или голям финансов ресурс в сферата ми на работа... но пък да се гледа азиятско общество през призмата на западни ценности е безсмислено.
Не съм икономист, но кризите са заложени в модела на капитализма. Китай все някога ще изпадне в криза, по проста математическа логика - експортно ориентирана икономика като китай трябва да постоянно да изнася, но в момента в който пазара в света се насити какво ще стане, което не казавам че ще е скоро следва спад в производствата и проблемите следват един след друг. В бранша съм за строителна техника и си имам работа и с китайска техника и западна. Има две коренни разлики между тях. Имаме китайски машини които са превъзходни, но какво се оказа почти всички възлови места в машината като помпи, двигател, редуктори и т.н. са произведени в Германия, Швеция и други западни държави. Единствено в Китай са изработени корпуса и асемблирането на машината. И тук идва нейната цена, която е между 90-95 % от цената на точното копие от Волво и Либхер. Като ги притеглихме нещата, следваща машина която купихме е Волво по простата причина, че разликата от 5-10% не си струва риска машината да излезе от строя, от което фирмата ще понесе загуби. Естествено някой ще кажат, че и Волвото ще се счупи, но разликата е съпорта от който се предоставя от западните компании които много държат представителите да се грижат за клиентите си, което при китайците е доста отежнена процедурата. Това е над което трябва да поработят. Другия вид китайски машини, които ползваме са на много добра ниска цена с изцяло техни изработки и повярвайте ми повечето от тях ни създават такива проблеми и спиране на работния процес допълнителни транспортни разходи, забавяне на проекта и разходи за части, които в крайна сметка излизат по скъпо от колкото ако на тяхно място беше машина произведена в Германия. Мисълта ми е, че точно тези производите бълват евтина техника субсидирана от държавата, която е неконкурентно способна ако искаш фирмата ти да е оптимизирана и конкурентна. Да не говоря, че разходите за гориво са и доста по високи. Та какво ще стане когато пазара просто започне да отхвърля тези производители, те затварят или продължат да гълтат субсидии но до един момент (в няколко други производствени бранша с които се занимавам ситуацията е абсолютно същата). Този модел много ми прилича на Соц. лагера, произвеждаме, субсидираме покриваме и преизпълваме някакви виртуални планове - петилетки и в един момент просто системата рухва. Няма лошо от това да се подпомагат определени производства, но в момента в който обективната оценка на пазарен критерий бъде тотално заменена с партийна нещата стават лоши. Наистина белия човек и дръпнатите много се различават, но пазара и математиката(както автора твърди) не се променят. За мен изхода е Китай да се поучи от грешките на соц лагера и ще стане може би и водещата икономика в света. Съжалявам за дългия коментар и не ангажирам никой с мойта гледна точка.
Хехе, не знам какво значи "по бизнес.тайм.ком" след като статията е просто превод на http://business.time.com/2012/02/27/why-china-will-have-an-economic-crisis/ Иначе как нахранихте автора, не е верно, може да пише за Уол Стрийт Джърнъл, Тайм и Форбс, и да е анализатор за Азия от 14 години, но явно икономистите в уебкафе сте по-големи разбирачи...
Ама едни разбирачи се навъдиха преди моя коментар...добре, че поне един си призна, че няма познания по макроикономика...в статията е обяснено по възможно най-елементарния начин с математиката как стоят нещата в КНР Икономиката на КНР си е точно един балон и ще се пукне както си му е реда. Със всички бясно развиващи се икономики се е случвало и ще стане и с тях. Прегрее ли икономиката е ясно на къде върви работата. В момента, заради паразитната им политика за поддържане на слаб валутен курс, инфлацията им расте и ще продължи в още по-големи темпове...просто е неизбежно и техните вождове го знаят. Но докато може да се надува тоя балон, ще могат да си печелят парите. Малко преди да се пукне те ще разпродадат всичко, защото имат вътрешна информация и резултат....пак печалба за лидерите им. А специалиста по Корейската и Японската икономическа политика може да провери какви пари са се наливали в тези икономики като чуждестранни инвестиции(както се прави в КНР в момента) и да не коментира глупости Нещата са от ясни по-ясни, но трябва повече познания върху икономиката и финансите.
Разбира се, че Китай скоро ще изпадне в криза. Китайската икономика - макар и режисирана и ръководена от държавата, в последните десетилетия си е капиталистически тип икономика. А за капиталистическата икономика, кризите не са някаква грешка или някакво лошо стечение на обстоятелствата, а вътрешно присъщо, неизбежно свойство.
Китай щял да изпадне в криза Може е така да е, обаче доводите в статията приличат повече на някакъв шаманизъм, отколкото на теза, подкрепена с реални факти. Маститите икономисти по-добре да се съсредоточат върху оправянето на собствените си кочини, вместо да гледат на кафе какво ще стане с Китай. Защото всички видяхме колко им струват прогнозите.
10 коментара по-късно любопитната тенденция продължава: Много от коментиращите се държат сякаш имат крупно участие в китайската икономика или шефа на китайската ком-партия им е вуйчо! Иначе не виждам защо е тоя телешки възторг пред силния на деня и малоумното злорадство за кризата в Европа и Америка..... след като както стана ясно, само един от всички нас тук живее в Азия, останалите сме си тук....
Китай ще влезе в криза ,когато цялото консуматорско общество изпука... И кат гледам, деня е близо
John Smith Ако ти самият не живееш в Китай, прегледай се на психиатър - самоубийствени мисли са те налегнали изглежда..... това общество сме ние
Хм, аз пък не видях никакъв хейт срещу запада, нито пък кой знае каква любов към китайците. А това, че статията нищо не казва, с изключение на "освободете си пазара" е доста неприятно. Съгласен, че Китай прекалява с контрола, но пък западните държави трябва да се замислят за появата на такъв не чак когато ножът е опрял до кокала. Най-малкото защото точно абсолютно неконтролирания пазар докара и кризата. Всеки, стига да има достатъчно долари, може да вади дивиденти манипулирайки пазара, опирайки се на неща, които нямат реално покритие и никой копче не може да му каже. Да не говорим, че Западът има крещяща нужда от това Китай да направи вътрешния си пазар по-достъпен. Иначе казано статията е тенденциозна, ако ще да я е писал шефът на ФЕД.
@Крив Макарон Сам си каза в началото, че не разбираш от макроикономика..разбрах го и аз..но защо го потвърждаваш? Тези данни с процентите откъде ги взе? Влез в сайта на министерството на финансите на САЩ, виж дълга им и тогава ще говорим в цифри. Същото направи и със сайта на Китайската Народна Банка и тяхното Статистическо бюро. Виж нивата на инфлацията и си помисли дали стимулиране на вътрешното кредитиране е добра идея... Индеска на потребителските цени(нивото на инфлацията) е един от най-важните показателиза състоянието на валутата и икономиката. А нивото в КНР предвещава сериозно прегряване на икономиката. Вливането на повече пари в икономиката няма да помогне(!). Ако Abductor и Крив Макарон вярват в хвърлянето на боб и гледане на кафе, то икономистите гледат реалните показатели. Мога да продължа още, но няма да правя открита лекция...
До двамата тъпунгери: Жокер- БРИК