Някога искало ли ви се е да ядете по-малко, но да не се чувствате гладни? Оказва се, че за това ви трябва само добро въображение. Учените откриха, че преминаването през менталната емоция на това как ядеш например хубав шоколад помагало.
Резултатите от проучване сред 300 доброволци показват, че като си представиш вкусно ядене гладът намалява.
Кери Моруедж, асистент преподавател по социални науки в "Карнеги Мелън Юнивърсити" в Пенсилвания и водещ изследването, публикувано в сп. "Сайънс", казва: "Смятаме, че нашите резултати могат да бъдат използвани за подобряване на поведенческите навици, което би позволило на хората да ядат по-малко нездравословни храни, към които са привикнали и да избират повече здравословни".
"Надяваме се, че можем да ги използваме и за преодоляване на зависимостта към вредни субстанции като цигарите и алкохола. Опитвайки се да подтискаме мислите за желаните храни за да се откажем от тях, се оказа фундаментално погрешна стратегия", казва преподавателят.
„Проучванията ни показаха, че хора, които постоянно си представят как хапват малко храна - като бонбони или парчета сирене - след това всъщност консумират по-малко от тази храна от хора, които са си представяли това по-рядко или са били заети с друга задача."
Някои от доброволците са били помолени да си представят че изяждат 3 или 30 бонбончета „М&М" или малки парчета сирене чедър. Други пък са си представяли, че ядат друга храна или извършват някакви други действия като например, че местят същите тези бонбончета или парчета чедър вместо да ги ядат.
След това всички са получили паничка с бонбончета или сирене и са помолени да направят рейтинг на вкуса на храната.
Моруедж и екипът му са отбелязали намаление от 50% на консумираната храна от онези участници, които са си представяли, че ядат преди да им дадат паничката. „Няма голяма разлика в цифри обаче - хората изяждат 2 грама вместо 4 грама бонбони, което са две-три бонбончета по-малко, или по 6 грама сирене вместо 11 грама", казва ученият.
„Има два компонента в желанието ни за ядене", твърди Моруедж. „Харесването и желанието. Може много да харесвате сладолед, но не го искате за закуска. Докато желанието е по-мотивиращият аспект - то е желание да се консумира нещо веднага или пък повече от същото. Това, което изглежда сме направили, е да повлияем на нашето желание да консумираме храната, а не на това колко хубава си мислим, че е тя".
Йоаким Восджиро, асистент преподавател по маркетинг в „Карнеги Мелън Юнивърсити" твърди, че проучването е изследвало навика - неврологичен процес, който показва колко консумираме от даден продукт или храна, кога да спрем да го консумираме и кога да минем на нещо друго.
"Откритията ни показват, че навикът се управлява не само от сензорните възприятия като външен вид, мирис, звук и докосване, но и от това как мозъкът ментално възприема консумацията", казва той.
"До определен момент дори и само представянето, че ядеш е достатъчен заместител на истинското ядене. Разликата между представата и истинското усещане може би е по-малка, отколкото досега сме предполагали".
Навикът, добавя Моруедж, влияе по-бързо, отколкото другите директни послания, които ни карат да спрем да ядем каквито са например директните послания на храносмилателната ни система към мозъка.
